Публичното правораздаване е една от основните разлики между демократичните и другите държави. Причините са добре известни и са възприети като международен стандарт. Публичният характер на производството защитава страните от рисковете за тайно осъществяване на правосъдието без обществен контрол. Ако обществото не вижда как работи съдът, то няма как да има доверие в него. Но Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет реши, че заради опасността от разпространение на коронавируса достъпът на публика в съдебните зали остава забранен и след извънредното положение, когато се възобновява разглеждането на всички дела.
Сега се очаква пресаташетата на съдилищата да предоставят информация по дела, а
протоколите да се публикуват, но по възможност.
Познайте кога ще има възможност... Според мнозинството във ВСС е достатъчно след дадено заседание да има изявление от съда.
Животът и здравето, разбира се, са най-важни. Но те не трябва да са в колизия с публичността. Ясно е, че няма как много хора да влязат като в дядовата ръкавичка в някоя тясна зала. А повечето зали са малки, някои дори нямат прозорци. В дигиталната ера обаче няма нужна журналистите да присъстват физически в съдебните зали и така да поставят в риск себе си, съда и участниците в процеса. Публичността може да бъде осигурена и чрез онлайн излъчване от съдебните зали. Но вместо да придвижи съдебната система в цифровата епоха, съветът остави информационния монопол в ръцете на адвокатите и прокурорите. Както и на пресаташетата, които да преценяват какво от случилото се в залата да разкажат и какво да спестят. Тази опосредствана, дори извратена публичност е поредното посегателство срещу демокрацията, облечено в привидно добри намерения. Медийната реалност в страната е такава, че ограничаването на достъпа до информация би обслужвало единствено изданията, които не спазват журналистическите стандарти за обективно отразяване на информацията.
"Не просто заради принципа за публичност на правораздаването ние винаги сме настоявали журналисти да бъдат допускани в залите, да слушат, да записват и да отразяват всичко обективно, ако могат и ако искат. Само това ни осигурява
най-добрата защита срещу манипулативни внушения на страните,
които не са рядкост", коментира съдия решението на съвета.
Принципът на публичност на съдебното производство включва не само публично разглеждане на делото, но и публично огласяване на съдебните актове. Тези стандарти, възприети от Европейския съд по правата на човека, са задължителни за българските съдилища. Тъй че трябва да се готвим и да плащаме обезщетения, присъдени от Страсбург. Българската конституция е по-категорична. Тя прогласява, че всички дела се водят публично, освен ако не друго не е указано в закон. Това например може да е заради заседания, по време на които се разкриват класифицирана информация, или други чувствителни данни - по дело за изнасилване, за осиновяване и т.н.
Затова решението на Висшия съдебен съвет просто да изгони публиката и медиите от съдебната зала, без да предложи форми на заместваща публичност, е не просто абсурдно, но и може да се разглежда като погазващо конституцията.
Действията на ВСС показват, че мнозинството му схваща медиите като платени скандалджии, които обикалят съдебните палати, за да създават ненужни притеснения за магистратите. Това явно е мнението на ВСС и за придворните медии, приближени да властта, които само ги венцехлавят и хулят критиците им. Кадровиците очевидно изобщо не могат да осмислят защо е важна публичността за върховенството на закона. А уж това върховенство трябва да защитават с решенията си.
ВСС показа и пълно неуважение към обществото
Да изгониш публиката от съдебна зала безсрочно и безалтернативно, означава, че за теб е все едно как изглежда в очите на хората съдебната система.
За 2 месеца извънредно положение единствено Софийският градски съд осигури публичност по делото за ареста на обвинения за катастрофата, при която загина Милен Цветков. Онлайн беше излъчван звук от процеса. Но журналистите можеха непосредствено да възприемат ставащото в залата. По искане на "Сега" спецсъдът предостави протоколните определения от мерките за неотклонение на Нено Димов и жената на Васил Божков Елена Динева, но не и за ареста на певицата ЛиЛана, въпреки няколкото молби до съда. От апелативния спецсъд, чийто председател Георги Ушев вече се спряга като следващия шеф на Върховния касационен съд, разбират публичността като телеграфни съобщения.
На този фон
в прокуратурата процъфтява практиката избирателно да бъдат разпространявани доказателства,
които да убедят обществото в правотата на обвинението, още преди делото да е стигнало до съда. Нищо не се променя с уточнението, че доказателствата се публикуват при спазване на презумпцията за невиновност, без да се застрашава ходът на наказателното производство и с разрешение на наблюдаващите прокурори. Накрая излиза, че ще сме виновни до доказване на противното. А съдът ще решава при закрити врати.
Предстоят знакови процеси - например за източването на КТБ, както и срещу бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева. Предстои да видим как ще се развие казусът около хазартния бизнесмен Васил Божков. Все дела, които ще покажат капацитета не просто на прокуратурата, но и на шефа й Иван Гешев.
Съдът правораздава в името на народа. Ако народът бъде изгонен по принцип от залата, то в името на кого се раздава правосъдие? В името на вируса, който убива демокрацията?
