Организирането на избори е много тежка работа. Безброй неща трябва да се свършат в рамките на двата месеца, с които разполага Централната избирателна комисия (ЦИК) за цялата подготовка. На когото му е любопитно, да хвърли поглед на Изборния кодекс – ще му се изправи косата от заплетения изборен механизъм.
А вотовете тази година са дори по-сложни от обичайното. Предният, проведен на 4 април, беше съсипващ за изборната администрация. Причината беше решението на ГЕРБ, че трябва да се гласува паралелно с хартиени бюлетини и машини. А подготовката на изборите на 11 юли е истинско страшилище заради желанието на „Има такъв народ” да преминем стремително към почти повсеместно машинно гласуване, включително и в чужбина. Нищожно малко време за работа и ужасно много неща, които трябва да се измислят, преценят и изпипат – такава е обстановката около организацията на вота.
Затова е направо вбесяващо, че в момент, когато максимално трябва да си напрягат силите, членовете на ЦИК са затънали в лични сръдни и политически вражди. Свадите и скандалите помежду им са почти ежедневие. Карат се, разменят си обиди, че и по-лошо – обвинения в едно или друго. Цяло чудо е, че комисията продължава да функционира и да върши работатата си в срок (заслугата отива при шефа й Камелия Нейкова и неколцина други, които дърпат всичко напред).
Сред основните източници на напрежението е системното нежелание на представителите на ГЕРБ в ЦИК да подкрепят мерките по подготовката на машинното гласуване. Те непрекъснато гласуват против предлаганите решения по въпроса, често без каквото и да било обяснение. В друга ситуация това нямаше да бъде особен проблем – много хора подкрепят употребата на устройствата, също толкова много се противопоставят, като и двете страни имат право да изразят мненията си. В конкретния случай обаче съпротивата, която му оказват хората на ГЕРБ в комисията, съвсем ясно се преплита с враждебната партийна позиция по въпроса.
А тази позиция е породена от страха на герберите, че ще загубят вота
Бившите управляващи непрестанно бият тревога, че се готви мащабна изборна манипулация в техен ущърб посредством машините. Тонът зададе, разбира се, партийният бос Бойко Борисов, който повече от месец прогласява при всеки повод, че предстои „грандиозна подмяна” на вота. "Софтуерът на новите машини се пипа. И ще видите какво ще стане ... Или ще провалят изборите, или всеки трети или пети глас за ГЕРБ ще отива за друга партия", плашеше той поддръжници на партията наскоро. И отива дори по-далеч: „Машинното гласуване на 11 юли е репетиция! Репетиция за голямата манипулация, която ни готвят за президентските избори есента.” Членовете на ЦИК от квотата на ГЕРБ следват зададената от вожда линия и гледат, където могат, да помагат на партийната пропаганда. Като с прословутото (и безсмислено) искане за броене на контролните разписки от машините, заради чието отхвърляне герберите драматично обявиха, че едва ли не страната отива към конституционна криза. Да не споменаваме безпрецедентния им опит да наложат ЦИК да изиска писмени обяснения от служебните министри заради жалба на ГЕРБ, че кабинетът прави предизборна агитация - това беше невероятно груб опит да се политизира работата на администрацията.
Тези случаи естествено
опъват и без това обтегнатите до краен предел нерви на другите изборни комисари
Затова не беше изненада, когато пред журналисти говорителят на ЦИК Цветозар Томов обяви: „Ще има опити за саботаж в секционни избирателни комисии, ще има в районни избирателни комисии, има такива опити и в самата ЦИК.” Томов не пожела да обясни кои са заговорниците. Всички обаче помислиха, че става въпрос за представителите на ГЕРБ. Последните изглежда също сметнаха същото, тъй като един от групата им – Георги Баханов, яростно атакува говорителя, че си позволява да изразява лично мнение пред медиите. Избухна страховита разпра – с нападки и обиди, колкото политически, толкова и персонални, при което лъсна колко трудно се понасят помежду си комисарите. Смисълът на подобно поведение е ясно - ГЕРБ няма мнозинство в комисията, но е в състояние да изнервя обстановката максимум.
Можем да отдадем случващото се на подмолни политически маневри, на напрежението от работата, на лична неприязън. Истината е обаче, че порочната формула, по която се изгражда ЦИК, е в основата на проблема. Постовете в комисията (както в цялата ни държава) се разпределят между партийните групировки. Затова членовете й, ако ще да са най-големите експерти на света, си остават политически назначения, които се влияят от издигналите ги формации. Днес това се забелязва при представителите на ГЕРБ, утре ще бъде и при останалите, независимо дали ги е назначила „партия на промяната”. И текстът в Изборния кодекс, че ЦИК е „независим държавен орган”, ще продължи да звучи като неособено смешна шега.
Политическият подход, по който са подбират комисарите, трябва да се промени. Предният парламент не го направи, а само подмени едни политически назначенци с други и бързешком подкара страната към избори. Затова продължаваме да ставаме свидетели на междуособни войни, които тресат ЦИК точно когато трябва да е фокусирана върху тежката си задача.
