Преди дни британският парламент проведе дебат, посветен на един от най-наболелите проблеми, но не за Брекзит. Преди това специалният докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност Филип Алстън отправи тежки обвинения към британското правителство. След двуседмично пътуване из петте най-богати държави в света Алстън, чието внимание е най-силно съсредоточено върху Африка и Централна Америка, заяви, че правителството на Тереза Мей системно тласка безброй британски граждани към бедност. „Това не само е позорно, но е социално и икономическо бедствие, всичко в едно”, предупреди той и подчерта, че се увеличава процентът на децата, отглеждани в бедност на Острова.
Трябва да се обърне внимание на това обвинение. Когато дебатът в Долната камара на британския парламент беше проведен по темата, едва 14 от общо 650 парламентаристи присъстваха в пленарната зала. Ресорният министър беше изпратил свой заместник, но обеща да вземе „сериозно” заключенията в документа. Дни по-късно британският парламент отново обсъди Брекзит. Тогава много от депутатите
се бореха да получат дори правостоящо място в пленарната зала
А дискусията отново продължи часове. Всичко вече е казано, но въпреки това казусът остава, твърдят от Даунинг стрийт 10. Ако ситуацията се развие според очакванията, страната ще бъде много по-близо до Брекзит без споразумение. А излизането от ЕС засега е насрочено за 29 март, но може и да бъде отложено. Може би с няколко месеца, а може дори и година да измине.
Какво беше общото между двата дебата? Много повече, отколкото човек може да си помисли. Контрастът между празната и пълната пленарна зала показва за какво тази държава и политиците й имат все още енергия и за какво нямат. Колкото повече време и енергия отиват за Брекзит - черната дупка на британската дипломация, толкова по-вероятно става избирателите да предприемат своето отмъщение.
Когато Тереза Мей стана министър-председател през юли 2016 г., малко след референдума за Брекзит, изглеждаше, че според нея 52-та процента от британците, гласували за излизането на страната от ЕС, са го направили само защото страстно мразят ЕС. Тя посвети първата си реч на нацията от милиони британци, които след години на принудителни ограничения успяваха „едва да се справят”. Тя нарече „голяма несправедливост”, че „ако си роден беден, ще умреш средно девет години по-рано от останалите”. Мей обеща на избирателите, че при взимането на всички правителствени решения
„няма да мисля за властта, а за теб”
Оттогава изминаха две години и половина, а всичките решения на Мей от речта й насам са или грешни, или бяха променени малко след обявяването им. Повечето от тези решения бяха свързани с Брекзит. За съжаление нямаше време за „изгаряща несправедливост”. Не е изненадващо, че оттогава ситуацията се е влошила.
Специалният докладчик на ООН в свой доклад показа част от големите проблеми. Девет години след като правителството на Консервативната партия обяви политика на жестоки ограничения в разгара на финансовата криза, страната в известна степен беше срината от тези мерки. Наскоро направено проучване показа, че почти 4 милиона деца във Великобритания растат в семейства, които не могат да си позволят здравословна храна. Новата социална система, наречена „Юнивърсъл кредит”, трябваше да помогне на хората за получаването на социални помощи, но всъщност сериозно е улеснила възможността хората да обеднеят.
Националната здравна каса на страната, която в миналото беше източник за национална гордост, е в постоянна криза, като има десетки хиляди незаети работни места. Дори и ако официалният брой на безработните намалява, то броят на „работещите бедни” непрекъснато се увеличава. Но пък изглежда, че за Брекзит има неограничени ресурси. Стотици милиони британски лири се харчат за него. Други стотици милиони е планирано да бъдат изхарчени. Излизането на Великобритания от ЕС
е парализирало почти целия държавен апарат
Само преди две години едно обаждане беше достатъчно 4000 държавни чиновници да изоставят ежедневните си отговорности, за да се съсредоточат върху подготовката за Брекзит. Пет министерства търсиха допълнителни служители – включително ведомствата, отговарящи за социалните грижи и труда. Това е парадокс: докато страната върви към Брекзит, съвсем същите проблеми, отговорни за Брекзит на първо място, започват непрекъснато да се задълбочават.
Да, с отлагането на Брекзит Великобритания ще може да си купи време. Но нищо повече. Огромната работа от прилагането на Брекзит с определени термини само ще бъде отложено. Вместо накрая страната да се управлява отново само, тя просто ще продължи безкрайно да обикаля около собствената си ос. А какво ще стане, ако парламентът след три или девет, или дванадесет месеца все още не може да се споразумее за план за Брекзит и отново трябва да се обърне към хората си, за да вземе решение? Така... много е възможно правителството накрая да плати за неумението си да гарантира функционирането на държавната машина.
