По всеобщо мнение България даде добър отпор на коронавируса от здравна гледна точка. Но за икономическия отговор на кризата не може да се каже същото. Да, страната не изглежда най-зле ударена от бедите, причинени от невидимия враг. Но това се дължи не толкова на антикризисната програма на правителството, колкото на свикналия да се бори и оцелява при всякакви катаклизми български бизнес.
Икономиката на България се е свила с 10% през второто тримесечие на годината, отчете Националният статистически институт (НСИ). Периодът април-юни бе най-тежкият за страната в условията на COVID-пандемията. На 13 март българското правителство обяви извънредно положение в опит да ограничи разпространението на вируса, при което редица бизнеси бяха блокирани. Напълно спря работата на всички заведения и големите търговски центрове. Туристическите пътувания и почивките бяха забранени, преустановени бяха редица услуги, затворени бяха театри и кина, музеи, концертни и спортни зали, фитнес центрове, СПА комплекси. Транспортът изгуби пътниците си.
България бе сред първите държави в Европа, която въведе извънредно положение заради коронавируса. То продължи до средата на май, като затворените бизнеси поетапно, за две-три седмици, отново започнаха работа.
В периода април-юни статистиката измери влошаване на всички макроикономически показатели. Крайното потребление се понижи с 2.1%, инвестициите намаляха със 7.9%, износът на стоки и услуги падна с 22.1%, а вносът - с 20.4%.
България все пак избегна двуцифрен спад на икономиката на годишна база за разлика от много други държави в Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие, съотнесен към същото тримесечие на 2019 г., се сви с 8.5% - под средния спад на европейските икономики, който бе 14.1%, по данни на Евростат.
Големите губещи
Последствията от COVID-пандемията удариха първо индустриите, които работят предимно за износ и са силно зависими от доставки на суровини и компоненти от Китай. Проблемите им започнаха още в края 2019 г. и се задълбочиха в първите месеци на 2020 г., когато Китай напълно преустанови търговските контакти.
Сериозно пострадаха българските производители на компоненти за автомобилната индустрия. В България има над 40 завода, които са подизпълнители на европейските гиганти от автомобилостроенето. Заради срива в световните продажби на автомобили бяха затворени редица производства в Европа, и най-вече в Германия, а това доведе и до спиране за няколко седмици на работата и на голяма част от българските им подизпълнители. Десетки хиляди работници бяха пуснати в платен или неплатен отпуск.
Временно спряха и редица машиностроителни предприятия - заради блокирани доставки със страни като Русия и Италия, също затворили граници през март и април. Впоследствие осигурените "зелени коридори" за международния превоз на товари в Европа позволиха на компаниите да заработят сравнително нормално в условията на коронавируса.
С най-голяма тежест кризата се стовари върху сектора на услугите, при което бе засегнат предимно малкия бизнес. На 13 март буквално за час бяха затворени всички заведения в страната, фризьорски салони, фитнес зали, театри, кина, молове. Това доведе до освобождаване на 103 000 работни места през април и май. Безработицата в България скочи до 9%, при 6.2% в началото на годината. След това от юни с плахото откриване на летния туристически сезон нивото на безработицата започна да пада и през август достигна 7.5%.
За ръста на безработицата огромна "заслуга" има и силно пострадалият туристически сектор. В края на март хотелиери и туристически агенции останаха без клиенти заради спрените полети на авиокомпаниите и затворените граници на редица държави. Секторът не можеше да разчита и на българските туристи, след като с обявяване на извънредното положение бе забранено почти до края на май да се пътува в страната с цел туризъм.
Едва през юли се възобновиха част от полетите с чуждестранни туристи до българското Черноморие. Спадът им обаче остана над 80% до края на сезона. Традиционни пазари като Великобритания, Русия, Израел, Германия липсваха това лято на българското море. Две трети от хотелите в големите курорти Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена изобщо не отвориха. Така и не успя да заработи одобрената държавна субсидия от 35 евро за всеки чужденец, пристигнал с чартърен полет на почивка в България. Единствено малките хотели и къщите за гости се радваха на добра заетост - предимно от страна на български туристи.
Антикризисният план на София
Седмица след обявеното на 13 март извънредно положение българският премиер Бойко Борисов гръмко обяви антикризисен пакет от мерки на стойност 4.5 млрд. лева (2.25 млрд. евро). Пет месеца по-късно огромната част от тези средства все още са обещание на хартия.
Една от първите мерки бе предоставяне на 700 млн. лв. (350 млн. евро) на държавната Българска банка за развитие, с които тя да бъде гарант пред търговските банки за отпускане на евтини кредити за пострадалите фирми и разпуснатите в неплатен отпуск работници.
Тази мярка бе силно критикувана от бизнеса и гражданите, които очакваха безвъзмездни помощи, а не заеми, които после да връщат. От предназначените 200 млн. лв. (100 млн. евро) за безлихвени кредити за работещите в принудителен неплатен отпуск, както и за хората със свободни професии, затруднени да ги практикуват, към края на август са раздадени само 70.7 млн. лв. (35.4 млн. евро) на около 17 000 души. Максималната помощ по тази програма е 4500 лв. или 2250 евро.
Подкрепата на малкия и средния бизнес с гарантирани от държавата нисколихвени заеми стартира едва през юли и към момента отпуснатите средства са съвсем малко.
С актуализация на бюджета бяха отделени 1 млрд. лв. (500 млн. евро) за запазване на работни места в частния сектор. С тази цел стартира може би най-мащабната антикризисна програма, с която държавата поема изплащането на 60% от заплатата на работника.
Бизнесът не бе във възторг. Фирмите, чиято дейност бе блокирана от ограничителните мерки и нямаха никакви приходи, не можеха да си позволят да плащат нито лев, за да задържат своите служители. Показателно е, че до момента от определения бюджет за този вид подкрепа са използвани едва 20%. От септември схемата, добила популярност като 60:40, стана 80:20, т.е. държавата ще окаже по-голяма подкрепа, но само за два от най-засегнатите сектори - туризма и автобусния транспорт.
„170 000 работни места са запазени до момента с мярката 60:40. В момента безработицата е 7,5%, а иначе щеше да бъде 14%", обяви наскоро министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Управляващата коалиция, съставена от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, предприе още една спорна антикризисна мярка – ДДС бе намален за ресторантьорските услуги от 20% на 9%.
България бе една от малкото страни в ЕС с единна ставка на ДДС (данък добавена стойност, VAT) от 20% за всички стоки и услуги, с изключение на туристическите настанявания, облагани с 9%. Управляващите обясниха, че при по-ниска ставка на ДДС за храните и безалкохолните напитки заведенията ще могат да формират по-голяма печалба и това ще компенсира загубите от затварянето им за два месеца по време на извънредното положение. Голяма част от обществото, както и много икономисти и финансисти, се възмутиха от този реверанс на държавата към сектор, който се слави като един от най-сенчестите в българката икономика. Дори финансовият министър обяви, че не подкрепя мярката, но тя бе гласувана от мнозинството в парламента със срок на действие до края на 2021 г.
В последствие с намалена ставка на ДДС се сдобиха и продажбите на книги, бебешки храни и пелени, услугите на фитнес-зали, басейни и всякакви спортни съоръжения. Както можеше да се очаква, намаляването на данъка не доведе до сваляне на цените, а тепърва ще се отчита как ще се отрази на постъпленията в бюджета.
Може би най-ефективната антикризисна мярка бе възможността за отсрочване на банкови кредити. Шестмесечен мораториум върху вноските по заеми бе въведен още през април. До септември фирми и домакинства са отсрочили банкови задължения за 9.061 млрд. лева (4.5 млрд. евро). Над 14 100 предприятия са отложили плащането на почти 7 млрд. лв. (19% от всички заеми, предоставени от банките на фирмите). А малко над 93 000 физически лица са отсрочили вноски за 2 млрд. лв., което е 8.3% от всички банкови заеми за домакинствата.
В същото време драстично закъсняват очакваните безвъзмездни помощи от различни европейски програми. Няколко месеца бяха на нужни на правителството да пренасочи неизползвани пари от утвърдените преди години европейски програми към мерки, специално създадени заради коронавируса. Още през май 27 000 микро и малки фирми кандидатстваха за грантове до 10 000 лв. (5000 евро), но заявленията на част от тях все още са в „процес на разглеждане“. Бавят се грантовете и за средните предприятия - едва през август започна кандидатстването им за разпределение на 200 млн. лв.
Цяло лято не можа да стартира и одобрената ваучерна схема за подпомагане на туризма, по която държавата субсидира с 210 лв. (105 евро) едноседмична почивка в България. Правителството силно ограничи обхвата на тази мярка и на практика я обезсмисли. Ваучери има само за здравни работници, полицаи и други служители, ангажирани на първа линия в борбата с COVID-19. Освен това те ще може да почиват само в малък брой държавни почивни бази.
И политически проблеми
Междувременно България бе разтърсена от политически протести, които не стихват вече трети месец.
От началото на юли всяка вечер хиляди недоволни граждани излизат на митинги и шествия в София и в други големи градове с искане на оставките на министър-председателя Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Под натиска на протестите кабинетът на Борисов прибягва до отпускане на щедри трансфери за стотици милиони левове към държавни структури, общини и различни групи данъкоплатци. Често тези извънредни разходи се оправдават с коронакризата, но на всички е ясно, че водещата причина е печелене на симпатии и на време.
Така например изненадващо управляващите решиха да увеличат с 30% заплатите на над 33 000 работещи в държавната администрация. Беше решено да се отпуснат и по 50 лева (25 евро) добавки за три поредни месеца – август, септември и октомври, за най-голямата социална група в България – пенсионерите, които са над 2.1 милиона души.
С новата учебна година правителството увеличи и сумата, с която подпомага родители на деца до 14-годишна възраст, които заради карантина трябва да учат от вкъщи. Ако тези родители са принудени да излязат в неплатен отпуск, за да се грижат за малките си деца и да им помагат в дистанционното обучение, те ще получат 610 лв. (305 евро) месечно - колкото е минималната работна заплата в България, или 915 лв. (457 евро ), ако имат две и повече деца. През април и май това подпомагане бе по 375 лв. и от него се възползваха близо 2000 семейства.
Засега благодарение на наливането на пари за заплати, помощи и пенсии вътрешното потребление като цяло остава почти на нивото от миналата година и основно то поддържа формирането на брутен вътрешен продукт.
Изглежда буферите на правителството започват да се изчерпват, щом се стигна до теглене на външен заем. На 15 септември държавата емитира облигации на външните пазари за 2.5 млрд. евро.
Пир по време на чума и купуване на политическо доверие
Тактиката на управляващите за справяне с проблемите поражда все повече критики. Неправителственият Институт за пазарна икономика (ИПИ) предупреждава за опасно залитане към "измамното разбиране, че България може да се възстанови от кризата и да тръгне към бърз икономически растеж само чрез мерки за фискално стимулиране на вътрешното търсене".
"Рискуваме предприемаческата енергия, инвестициите и добиването на знания на работната сила да се насочат към обществени поръчки, към магазини и ресторанти, към търговски центрове и внос на автомобили и електроника. Фокусът трябва да е по-добра среда, която да доведе до международна конкурентоспособност и стремеж към технологично лидерство на все повече компании в България", коментира Лъчезар Богданов от ИПИ.
"Пир по време на чума", така Българската търговско-промишлена палата (БТПП) определи увеличените от 1 август заплати на държавни служители. "За всички е ясно, че управляващата коалиция иска да спечели повече гласове на предстоящите избори. Натоварването на бюджета с допълнителни разходи, в това число и за неправомерното увеличение на заплатите на служителите в раздутата държавна администрация, без наличие на електронно правителство и без съкращение на административния апарат, поставя в опасност целия бюджет на държавата в условия на спад на икономиката, закриване на предприятия и свиване на международните пазари", предупреди БТПП.
Положението изглежда тревожно. А има ясни сигнали, че икономическата зима ще е дълга и тежка – не само за България и за Европа, а за целия свят. Това налага реформи. Въпросът е има ли политически сили в България, които могат да ги направят.
Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от “Рес публика” в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово), Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
