Напоследък все по-често в публични изяви ръководството на спортното министерство в лицето на министър Димитър Илиев и заместничката му проф. Даниела Дашева говори оптимистично за предстоящите олимпийски игри в Париж 2024. Пресмятат се спечелените до момента квоти (те са 19 за 21 спортисти), прогнозира се колко ще са общо (ММС говори за 35-40), изреждат се дисциплини, в които уж имаме шансове за медали.

И вероятно с наближаването на игрите това говорене ще зачестява. А истината е, че основание за оптимизъм няма за българското представяне в Париж 2024. Просто защото повечето от успехите на нашите състезатели в приключващия олимпийски цикъл са на "по-долните етажи" в елитния спорт. 

Да, българските спортисти печелят медали на европейски първенства или от турнири за Световни купи, но това не е реално мерило за тяхната конкурентоспособност на най-големия спортен форум. За такова може да се приеме световното първенство, където по принцип си дават среща най-добрите състезатели от целия свят, както е на олимпийските игри.

А от Токио 2020 насам

България има всичко на всичко 8 медала

от шампионати на планетата, спечелени в пет вида спорт от програмата на Париж 2024 (виж таблицата).

Титлите са само две: на щангиста Карлос Насар от световното през есента на 2021 г. (малко след Токио 2020) и на ансамбъла по художествена гимнастика в многобоя от шампионата на планетата в София 2022.

В добавка са двата сребърни медала на борците Едмонд Назарян и Кирил Милов от 2022 г., плюс бронзовите Стилияна Николова (худ. гимнастика от 2022 г.), Семьон Новиков (борба, 2023), Йоана Илиева (фехтовка, 2023) и Светлана Станева (бокс, 2023).

И... това е!

Всички останали отличия за България от световни първенства са или в неолимпийски спортове, или в неолимпийските категории на бокс, борба и щанги, или само в отделни упражнения (щанги) и съчетания (художествена гимнастика), каквито не се зачитат на олимпиади. 

На практика няма и на какво повече да разчитаме, защото световните шампионати в олимпийските спортове приключиха (едно от редките изключения е това по джудо, което ще е в Абу Даби от 19 май).

Скромната колекция от отличия

Ако сравним приключващия олимпийски цикъл (2022-2024) с предходния (2017-2021), който се удължи с 1 г. заради COVID пандемията (игрите в Токио бяха през лятото на 2021-ва вместо през 2020-а), ще забележим по-малкото световни медали, спечелени от българи (б. а. - тук титлата на Карлос Насар от есента на 2021-ва формално дори не трябва да се причислява към настоящия цикъл).

Между Рио 2016 и Токио 2020 българи завоюваха 11 медала в олимпийски дисциплини, макар и само една титла - на боркинята Тайбе Юсеин през 2018-а. Отново "обичайните заподозрени" бяха борците (общо 4 медала), грациите от ансамбъла (3), боксьорите (2) и щангистите (1). В сметката влезе и каратистката Ивет Горанова с бронз от световното в Мадрид 2018.

След това представянето в Токио през лятото на 2021 г. на практика се покри тази предолимпийска равносметка с 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала.

Логични бяха олимпийските титли на ансамбъла (той бе най-постоянен с три световни отличия преди игрите) и на световната вицешампионка Стойка Кръстева в бокса. Ивет Горанова грабна шанса си и проби до първото и последно олимпийско злато за България в каратето (този спорт отпадна от програмата). Борбата се отчете с два бронза (на трета поредна олимпиада - само при жените). Само стрелбата нямаше световен медалист преди Токио, но опитната Антоанета Костадинова, която е печелила медали от големи турнири (световните първенства в този спорт са през 4 г.), стана олимпийски вицешампион.

Всичко сочи, че световните медали по олимпийски спортове доста точно покриват българското представяне на олимпиади. Но фактът, че сега тези медали са с близо 1/3 (27%) по-малко (8 срещу 11), съвсем не е обнадеждаващ.

Както не е обнадеждаващо и това, че

сме закъсали още с осигуряването на квоти за Париж 2024.

В момента те са едва 19 (за 21 състезатели от 8 спорта), към които може да се добавят още 3 до 5 сигурни, но все още неофициализирани. А шансовете за още поне 10 са доста малки.

Същевременно в последните години ММС става все по по-щедро и налива купища пари на олимпийските федерации (само за 2024-а раздаде близо 43 млн. лв.). За първи път обаче се чу, че може да има и санкции на спортове, което не са оправдали огромните суми и очакванията (зам.-министър Дашева пред "24 часа"). 

Ето защо на първо време ще е интересно какво ще предприеме ММС, ако не бъде достигната прогнозираната от самото него бройка от 35-40 квоти, което към момента изглежда твърде вероятно. А медалите? Май ще трябва да хвърляме шапки от радост, ако дори се доближат като бройка до тези от Токио 2020.

Впрочем, заложените от ММС максимум 40 квоти са по-малко дори и от онези 44 (на 42-ма състезатели в 12 спорта), които в японската столица преди три години оформиха най-малката българска олимпийска делегация от Берлин 1936 насам. Изглежда в министерството сами (съзнателно или не) смъкват още по-ниско летвата, независимо от субсидиите за десетки милиони и оптимистичните изказвания.