Като франкофони на франкофоните трябва да си кажем с македонците, че ще се разбираме най-добре на френски. За щастие и двете страни членуват в Организацията на франкофонските държави и няма смисъл да се мъчим на български, щом не чуваме едно и също.
Френският президент Еманюел Макрон, който заедно с германската канцлерка Ангела Меркел опита да сближи двете държави на срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, стана свидетел, че българският президент Румен Радев говори едно, а македонският премиер Зоран Заев разбира друго. Ако се срещаше с тях поотделно, не би схванал какъв е проблемът. Но сега знае.
До последния момент преди срещата в Бърдо (Словения) агенция "Франс прес" съобщаваше: "България се превърна в основната пречка за напредъка, отказвайки да позволи на Северна Македония да започне процеса заради спор за историята и езика". Нямаше значение, че България многократно е отричала намерение да лиши македонците от идентичността, която са си избрали, и от езика, който говорят. Светът сякаш чуваше само Скопие, което се оплакваше на висок глас, че точно такъв е стремежът на "източния съсед", сложил му бариера преди началото на преговорите за членство в ЕС.
Откъде идваше това разноречие?
Президентът Радев даде обяснение в Бърдо: "През май заварихме отношенията в задънена улица („во ќор сокак", както преведоха македонците). България бе неразбрана и изолирана в Европейския съюз". Календарният ориентир показва къде трябва да се търси проблемът. Нещо в политиката на бившия "балкански лидер" Бойко Борисов, който дотогава бе премиер, бе дало основание на македонците да твърдят, че България иска от тях нередни неща, и да я натикат в дипломатически ъгъл. Под влияние на своите разпалени коалиционни партньори от ВМРО той беше изкарал на преден план смесената комисия от историци, която първо да уреди споровете за миналото на двете държави и така да отвори път за истински дипломатически преговори. Македонците нямаха намерение да водят сериозни научни дебати, но се възползваха, за да разтръбят, че България поставя под въпрос европейското бъдеще на страната им заради противоречиво тълкуване на събития отпреди векове.
Точно с такава теза се яви пред Макрон и Меркел на 6 октомври македонският премиер Зоран Заев. В преразказ за срещата македонската секция на германското радио "Дойче веле" съобщи: "Заев иска да гледа към бъдещето, Радев търси решение за миналото" ("Заев сака да гледа кон иднината, Радев бара решение за минатото").
Единият в бяло - другият в черно
Изненадващо ли е, че по думите на дипломат, проследил срещата отблизо, България е била "подложена на небивало тричане". Той обърна внимание на още един факт: преди тази среща имаше друга по инициатива на комисаря по разширяването Оливер Вархеи (Унгария), на която Радев и Заев е трябвало да кажат в негово присъствие и в присъствието на ротационния председател на Съвета на ЕС Янез Янша (Словения) какво ще направят, за да ускорят премахването на пречките пред РС Македония. За да бъде по-силен натискът над Радев, неочаквано са се присъединили председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Всички са били убедени, че България поставя абсурдни условия на Македония. Интересно e дали комисарят Вархеи щеше да се интересува от по-нататъшни преговори за членство на Сърбия, ако тя бе започнала да упражнява натиск над етническите унгарци в автономната област Войводина да станат "прави сърби".
Полезно бе да се чуе обяснението на Радев, дадено пред журналисти след двете му срещи: "Ние искаме не повече от това, което искат европейските ни партньори - да се уважават европейските принципи, да се изкорени езикът на омразата". Става дума за омразата към всичко българско в Македония, за тормоза над македонските граждани, които все още кътат българско самосъзнание. "Това е системната дебългаризация, каза той. Това е системното унищожаване години наред на българското културно историческо наследство в тази страна. Воденият десетилетия наред "възродителен процес" спрямо македонските българи. Нашите позиции са ясни - докато този процес продължава и са потискани основни права, ние няма как да кажем "да" на проекта (за присъединяване на РС Македония към ЕС).
Когато става дума за минало, се имат предвид днешни деяния
Скопските власти гледат равнодушно как се дебългаризират и живи, и умрели българи. Неотдавнашният пример с преправянето на паметника на загинали в бой с османците през 1904 г. българи е само последно доказателство, че процесът продължава и днес. Посегателствата върху идентичността на българите в Македония са се банализирали като обичайно явление. "Това е доказателство, че се унищожава и паметта на мъртвите българи и ние искаме това да спре. Позициите ни са ясни. Докато все още са подложени на изтънчена асимилация, докато са потискани техни основни права и не се интегрират пълноценно в РСМ редом с другите части от народи, ние няма как да кажем „да” за начало на преговорите", обясни Радев.
Къде беше балканският интегратор Борисов да го чуе? Там беше - отиде в Бърдо колкото да го залее с обичайната си злъч пред чуждестранните политици, като се възползва от традиционната преди всеки Европейски съвет среща на Европейската народна партия. "Юмрукът на Радев, който се стовари върху българската демокрация, се стовари и върху международните ни взаимоотношения. Изпуснаха се много месеци, нагнети се голямо напрежение в Северна Македония. Нито една държава не е на наша страна в спора, защото се пропусна през тези няколко месеца да се обясни какъв точно е проблемът", каза Борисов. Ето го обяснението - проблемът е, че именно той остави след себе си авгиев обор в българската външна политика. Съчетанието от некомпетентност и угодничество породи навика чуждите лидери да гледат на България като на страна без собствени позиции и да не я разбират, ако случайно реши да ги изрази.
