Дните около 15 септември отдавна са се превърнали в особено омразен период за хиляди българи, особено тези в София. За родителите, най-вече на малки деца, това е време за дълбок стрес и бясно препускане за бумащина, за работодателите - дни, в които на служителите не може да се разчита, а за останалите - рязко връщане към реалността на претъпкан, мръсен, задръстен и враждебен град. Тази година, с предстоящите местни избори, фактът, че столичните училища и детски градини все още тънат в каменната ера, е още по-отчетлив на фона на гръмките обещания за чист въздух, екосреда и умерено строителство. Фактът, че образованието е мултисекторна отговорност - на министерството на просветата, в малка част - на здравеопазването и на общините, насочва интереса на кандидатите и на самата община към други въпроси, а ако Столичната община се вълнува от собствеността си - градини и училища, то е само до ниво ремонти - любимата дейност на "Московска" 33.
Кандидатстването и записването на дете в софийска детска градина или начално училище е ад, който, вместо да върви към нормализиране, става все по-дълбок и безумен. Този процес илюстрира в пълна степен начина на мислене на администрацията, отношението на чиновника към работодателя му - гражданина, както и резултата от дългите години ползване на администрацията за партийни цели:
окончателното й превземане от калинки,
способни единствено да съдействат за крадене, но не и да вършат работата си по същество, е довела до пълната невъзможност на гражданите да се предоставят услуги, смятани за нормални в останалата част от Европа.
Електронната услуга в областта на образованието в София се изчерпва с онлайн системата за кандидатстване в яслите и градините. За училищата такава няма. Което означава, че за да кандидатства детето му за I клас, родителят трябва да обиколи лично няколко училища, където да подаде куп документи, след това отново да ги обиколи, за да види как е класирано детето, което на места става ясно с помощта на класическия хартиен списък, залепен на вратата. Родителят дори няма представа какъв е балът на детето, ако не е прието, къде е в списъка на чакащите, има ли шанс да влезе, или да го записва в друго училище - в другия край на града. А защо родителят кандидатства в поне 3 училища и тича между тях като свободен електрон? Защото от няколко години общината не може да се справи с правилото за уседналост - най-голям шанс на книга да влезе в дадено училище има дете, което живее в прилежащия му район. Ако обаче това е училище, набедено за добро и елитно, децата, живеещи там, се оказват доста повече. Въпреки че разполага с информацията къде живее всеки гражданин на София, колко деца има и на каква възраст, общината невинаги я съобразява с бройките, нужни за даденото училище. Също така издава разрешения за строежи на нови жилища, без изобщо да се интересува има ли училища в близост и могат ли те да поемат новозаселилите се.
И вместо да се направи електронна система за прием, каквито има във Варна, Бургас и Пловдив, софийската община и регионалното управление на образованието си прехвърлят топката чия работа е това. В другите градове системите са разработени от общините, така че отговорът не е толкова сложен.
Сложно е обаче изпълнението
И държавната, и общинската администрация в София в последните години се специализираха в два вида търгове: или за ремонти, където калъпът е отдавна оформен и приляга на съответните фирми като масло на лъжица, или по европейски проекти, където пък важното е да се усвоят парите, а не как. По тази причина в държавата има платени и уж направени стотици електронни системи, но немалка част от тях не работят. Система за електронен прием в първи клас обаче е нещо не по силите на общината, вероятно и на РУО, защото нейната основна специфика е, че трябва да работи, и то добре, в противен случай ще се разчуе доста бързо и гръмко. Само че и двете администрации едва ли имат капацитета да напишат сносно задание, върху което да се изгради система. Защото са свикнали да се занимават с друго.
След първоначалната битка и последващия прием някъде започва процесът по записване, който във всяка нормална страна се изчерпва с натискане на няколко клавиша на клавиатурата. Но не и тук. Тук е царството на чиновника и той бележи територията си по недвусмислен начин. Родителят трябва да предостави бележка, че детето не е било в контакт със заразно болни, изследвания на кръв, урина и изпражнения и нещо, наречено здравна карта, което удостоверява, че детето има нужните ваксини и има или няма хронични болести. Голяма част от тази информация е налична в електронен вид при личните лекари, но общината няма свързаност със здравната каса или със здравните инспекции, нито пък касата и инспекциите и здравното министерство са свързани помежду си. Затова около 15 септември при личните лекари настъпва второ пришествие от родители, които висят за бумаги, всички до една - попълнени формално. Тази година чиновническият гений на здравните инспектори стигна нови висоти и изиска не просто уверение, че детето има ваксини, но и серийните им номера, защото
по презумпция всички граждани са тарикати, мамещи системата,
в случая - антиваксъри, които дават фалшиви бележки за ваксини. Масово личните лекари отказаха "услугата", защото серийни номера в софтуера им няма, и за да угодят на чиновниците, трябва да прекарат дни в ровене по хартиени журнали. До които здравните инспектори имат законен достъп и могат да ги проверят, когато намерят за удобно.
Следва удостоверение за завършено досега образование. Дори детето да е ходило на общинска градина и да се записва в общинско училище, родителят трябва да вземе хартията от градината и да я пренесе до училището. Нищо че и двете са общински.
И понеже родителят по презумпция съществува, за да мами общината, МЗ, МОН и всички останали, от няколко години той е наказан и с нов, абсолютно абсурден документ - копие от трудова книжка. В противоречие, меко казано, с антидискриминационните закони, Столичната община дава предимство за градина и предучилищна група в училище на деца с работещи или учещи родители. Само че по закон от 5 години нататък образованието е задължително и не може липсата или наличието на работа да са критерии за това ще учи ли детето, или не. А ако родителят работи, което дава повече точки за класиране, той трябва да го докаже. И понеже всеки може да си извади служебна бележка откъде ли не, че е нает, чиновникът е измислил изискването за копие от трудовата книжка, в което за капак има информация и за заплатата на родителя. Макар че благосклонно му е дадено правото да задраска сумата. Информацията, естествено, е налична в НАП, но Столичната община не е свързана електронно с агенцията. Нищо че цял свят получи достъп до данните на НАП. А и защо да си дават зор общинските чиновници - ако някой е на зор, това е родителят - ще тича и до луната за бумащина, ако се наложи.
Така, вместо да получи базова услуга записване за задължително образование, гражданинът получава наказание. Защото, ако за някой София е салам, това са чиновниците и назначаващите ги политици, които до последно ще са искрено убедени, че не интересът на гражданина определя работата им, а че гражданинът трябва да нагоди всеки аспект от живота си спрямо тяхното удобство, ограничените им възможности и неограничения им апетит.
Честит първи учебен ден!
