„Правят ни на идиоти от много време.” Тази реплика на експремиера Бойко Борисов, макар и извадена от контекста, чудесно пасва на ситуацията, в която се намираме. Политици, чиновници и търговци наистина обръщат избирателите на глупаци с всичките скандали, трикове и шмекерлъци, които въртят около изборите, особено около машинното гласуване.
Модернизацията на изборния процес, както (малко помпозно) можем да определим въвеждането на устройствата, не премина нито бързо, нито гладко. Машинният вот залегна в Изборния кодекс като метод за гласуване през 2014 г. Трябваха 7 години, за да стигнем до момента, в който можеше да се гласува без хартия в повечето избирателни секции у нас. Нововъведението донесе със себе си и предимства, и недостатъци. Фактът е, че проработи. Не се сбъднаха прорицанията на скептици и зложелатели за изборна катастрофа. Поне досега. Защото
глупостите, които участниците в подготовката на вота сътвориха
в последно време, правят вероятността за някоя грандиозна издънка твърде голяма.
Вижте историята със стотиците машини, които внезапно започнаха да изскачат тук и там из родината – първо пред склада с останалите, предназначени за изборите, после на летище София, а накрая и в транспортното училище. От ГЕРБ вдигнаха мощна врява: “Радев и правителството му ще крадат изборите!”. Централната избирателна комисия (ЦИК) се ошашави и започна да се оправдава – ни лук яла, ни лук мирисала – че нищо не знае. Търговците от “Сиела Норма” първо отсякоха, че това е частна собственост и няма нужда много-много да се обясняват, след това почнаха да говорят какво ли не. А публиката гледаше, слушаше и се дивеше.
Отговорните са много. Трябва обаче да започнем от ЦИК, на която законът отрежда задачата да организира и проведе изборите. На 3 ноември комисарите са уведомени от “Сиела Норма”, че фирмата е докарала в страната 228 броя машини за гласуване. Те са собственост на производителя “Смартматик”, няма да се използват за избори у нас, а за демонстрации в Албания и Грузия, както и за сервиз, обясняват търговците. Междувременно ги държат в камион на територията на склада, в който се съхраняват устройствата, предназначени за избори. На 4 ноември комисарите поискаха в отговор от “Сиела Норма” 228-те машини да се преместят на обособено място в същия склад, изискаха опис на устройствата и детайли за предназначението им. И седнаха да чакат фирмата да реагира. Голяма грешка.
Ден по-късно върхушката на ГЕРБ, водена лично от вожда си Бойко Борисов, се изсипа пред склада. Бившият премиер обяви, че
с тези машини ще се изфабрикуват 228 000 гласа
срещу неговата партия. И доволно потриваше ръце: “Хванахме ги по боксерки!” От ЦИК отчаяно се оправдаваха, че не знаят за какво са тези устройства, и уверяваха, че те не могат да се използват за манипулации. Твърде късно.
Борисов разигра великолепен конспиративен сценарий: тайно внесени в страната и укрити от публиката машини; охранява ги МВР, което е подчинено на воюващия с ГЕРБ президент Румен Радев; намират се в същия склад като устройствата, приготвени за вота; администрацията (се прави, че) нищо не знае. Отгоре на всичко, само дни по-късно изникнаха и други машини. При това положение, и най-доверчивият човек ще се усъмни: “Какво, по дяволите, се случва тук?”
Какво направи ЦИК, за да разсее подозренията? Пусна свръхкратичко прессъобщение, че машините не са нейни, сигнализирала е в ДАНС и е поискала обяснения от “Сиела Норма”. И толкова. Нищожна стъпка, която не впечатли никого. А какво трябваше да направи? Когато първо разбраха за странните ходове на фирмата, комисарите незабавно трябваше да уведомят публиката – че тези машини съществуват, че са отговорност на “Сиела Норма”, и подробно да обяснят, че те няма и не могат да бъдат използвани за изборите. Така щяха да отнемат предимството на Борисов. Нямаше да му е толкова лесно да твърди, че се плете заговор да се откраднат изборите. За подобно действие обаче е необходима култура на прозрачност, която българската администрация няма. Също и
ЦИК, която буквално свърши половината работа на Борисов в раздухването на тази история
Тук преминаваме към другия виновник – ГЕРБ. Борисов и хората му се възползваха от грешката на ЦИК, при това изключително успешно. Но беше ли морално това, което направиха? Да, несъмнено обществеността трябваше да знае, че тези машини са внесени у нас. Но употребата на този факт за политическа пропаганда, още повече за удар върху доверието в изборите, беше дълбоко неморално и нечистоплътно. Защото нямаше никакво доказателство, че действително се подготвя изборна измама. Няма и сега.
Борисов първо изкара нещата така, че все едно има заговор, а после заговори: ама аз само питам какви са тези машини, защо всички ми се карат?! Как така само питаш? Каза, че ще изкарат 228 000 гласа с тези машини срещу ГЕРБ. Който иска само да пита, не организира улични шоута за медиите, като това пред склада. Подай оплакване в прокуратурата (което ГЕРБ не направи!) и я остави да открие има ли конспирация. В противен случай го давай по-полека. Целта на Борисов обаче беше друга – да отиграе собствен Костинброд. Е, успя. Сега, ако изгуби изборите, ще говори:
казвах ги, че Радев и компания ще ги откраднат,
и така и стана. Ако ги спечели, ще каже: всичко направиха, за да изманипулират вота, и пак ГЕРБ спечели.
“Сиела Норма” също не трябва да се измъкне без няколко сурови думи. През последните 7 години нещата се стекоха така, че фирмата се оказа почти безалтернативен партньор на ЦИК за провеждането на машинното гласуване. Това важи дори и сега, когато българската държава вече е собственик на устройствата. Тази особена роля на “Сиела Норма” обаче предполага, че тя трябва да съобразява и другите си операции с участието си в изборния процес.
Затова човек направо недоумява – какво са мислили търговците, когато са решили да докарат в страната стотици устройства точно преди изборите?
Толкова ли не можаха да се сетят,
че ако операцията им стане публично известна, това автоматично ще се превърне в политически въпрос? Отгоре на всичко, когато избухна скандалът, даваха информация лъжичка по лъжичка, при това тотално объркваща. Така позволиха на герберите да завихрят всякакви конспиративни спекулации. Като че ли не ни стигаше параноята, която се надигна около машинните разписки.
А да не забравяме и служебното правителство, което също участва в подготовката на изборите. Шефът на МВР Бойко Рашков е определен да отговаря за изборната подготовка по линия на изпълнителната власт. Трябваше обаче скандалът да стигне фрапиращи размери, за да се размърда и да направи проверка - при положение, че ведомството му, което се занимава с охраната на машините, би трябвало да знае къде се намира всяка една жичка. А междувременно само премиерът Стефан Янев се обади, колкото да предупреди политиците (по-точно ГЕРБ) да не превръщат изборите в активни мероприятия. С това бездействие министрите на Радев само наляха вода в мелницата на бившите управляващи.
В неделя ще разберем доколко скандалите от последните дни са се отразили на желанието на българите да гласуват. Но няма място за съмнение – страшно много хора ще отидат до секциите с подозрението, че нещо нередно предстои да се случи. И ако изборните резултати не им харесат, ще си кажат: ясна е работата, пак ни измамиха! И кой ще ги убеди в обратното? И как?
