Възможно ли е в страна, членка на Европейския съюз (ЕС), да съществува институция, която разпределя милиарди левове всяка година, без върху работата й да има какъвто и да било ефективен контрол? Възможно ли е в страна от ЕС същата тази институция да издава методика, която е напълно незаконна и се отменя окончателно, на две инстанции, от Върховния административен съд (ВАС)? Възможно ли е в страна от ЕС да се стигне до ситуация, в която вече доказани нарушители на правилата за получаване на пари от еврофондовете да имат право да си получат обратно парите от глобите - за сметка на всички данъкоплатци? Възможно ли е в страна от ЕС овластеният контролен орган да не може да каже колко са нарушенията, какви санкции и за каква сума са били наложени, как ще бъде защитен очевидно поруганият обществен интерес?
Има такава държава - и това е България. Цели 12 години след приемането ни в ЕС (макар и с неудоволствие и с откровен геополитически компромис) лъсва факт, за който само се говореше, без правораздавателните институции да са се намесвали сериозно. И той е, че по европейските програми, които разполагат с най-голям ресурс - за земеделие и за селските райони, парите са се разпределяли не винаги напълно прозрачно или откровено
по престъпни схеми за източване на еврофондовете
Всичко това е ставало под благосклонния поглед на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). След поредния скандал с отменената апокрифна и на практика незаконна методика за оценка на нарушенията по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и за връщане на неправомерно взетите пари започна бурна дейност. Първо, от фонда обявиха, че ще приведат методиката в съответствие с изискванията на ВАС. Очевидно са били твърде оптимистично настроени. Почти веднага след това, едва избрана на поста, новата председателка на земеделската комисия в парламента Мария Белова (ГЕРБ), заедно с група депутати, внесе спешни поправки в Закона за подпомагане на земеделските производители. Те бяха придвижени скоростно до приемане на първо четене и, според дневния ред на парламента, се очаква още днес да минат окончателно в пленарна зала.
Миналия петък земеделският министър Десислава Танева, която се върна на поста и замени подалия оставка заради скандалите с къщи за гости Румен Порожанов, обяви, че започва пълна проверка на избрани 14 къщи за гости, които кандидатстват за финансиране за допълнителни дейност.
Как и защо са били избрани именно тези 14
- не бе обяснено. Едва два дни по-късно, по подобие на предизборните пътувания на премиера Борисов, от фонда започнаха роудшоу със специално поканени медии. Първите проверки, отразени обширно, не показаха нарушения. За другите - ще видим. Целта на фонда и на министерството, както се разбира, е възстановяване на доверието.
Целият абсурд е, че това доверие бе загубено безвъзвратно и много отдавна - още от времето, когато България бе само кандидат за ЕС, но се прочу с нарушения по предприсъединителните фондове, така и останали ненаказани. В последвалите два програмни периода - 2007 - 2013 и 2014 - 2020 г., ДФЗ се превърна в синоним на скандали и непрозрачно управление. Сегашната реакция на управляващите обаче прилича на опит да се отклони вниманието. Защото нарочените къщи за гости са само малка част от мерките, възможни за финансиране. Но точно върху тях се стовари целият гняв и на премиера, и на министерството, и на прокуратурата. Вероятно заради особената чувствителност на българите, стане ли дума за имоти и имотно състояние, особено след като стана ясно, че висши държавни чиновници, техни роднини и роднини на политици са участвали в схемите за безвъзмездно европейско финансиране.
Така, ако нещо изненадващо не се промени, абревиатурата ДФЗ спокойно ще може да се чете като Държавен фонд за замитане (на следите на нарушенията).
Фондът всъщност
разпределя най-голямото количество европари
Ето какво е минало през него само през миналата година, според одобрения от правителството миналата сряда отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция: "Подписани са 789 договора по ПРСР 2014 - 2020, като изплатените средства са на стойност 582 882 036 лв. В кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления. През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв. Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв., от които 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. - национални средства. За същия период по Програмата за морско дело и рибарство (2014-2020 г.) са преведени общо 13 998 134 лв. През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани".
Реално става дума за доста повече от 2 милиарда лева годишно, чието изплащане зависи единствено от ръководството на фонда. И парите по програмите за развитие на селските райони са само малка част от тях. През първия програмен период след влизането на България в ЕС по ПРСР дойдоха близо 3.2 млрд. лв., през втория, който продължава и сега, са предвидени над 2 млрд. лв. Те са предназначени за разнообразни дейности, които да доведат до устойчиво развитие на селските райони. Тук влизат не само къщите за гости, но и изграждането на микропредприятия, подобряване на инфраструктурата. Пари могат да се получат и за ремонт на храмове и манастири, за училища, библиотеки и т.н. В първия период се финансираха и ВЕИ проекти. Точно заради тях Европейската комисия прие, че има двойно финансиране и
наложи финансови корекции за близо 28 млн. евро
В ДФЗ обаче и досега нямат яснота колко пари би трябвало да връща на бенефициенти, на които са наложени санкции по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Информацията за проектите и за проверките по тях е обемна и обобщаването й е трудно, заявиха неотдавна от фонда в отговор на въпрос на в. "Сега".
"Глобите по издадените вече актове няма да се платят от българския данъкоплатец. Ще положим всички усилия да се платят от тези, които са нарушили правилата. Има вече платени глоби по издадени актове и държавата си е събрала тези глоби. Другите са в процедура - или съдебна, или по събиране на тези глоби”, каза през миналата седмица земеделският министър Десислава Танева. И допълни, че и в предния мандат, когато е била министър, е имало индикации за възможни злоупотреби. Тя бе министър във втория кабинет на Бойко Борисов, когато шеф на ДФЗ бе Румен Порожанов. Точно в това време е издадена отменената от ВАС методика, а Танева, като принципал на фонда, би трябвало да одобрява неговите решения.
„Проверките при ДФЗ са 18% при изискване по европейския регламент от 1 до 5%. Очевидно за нас и това е бил малък процент”, коментира Танева в телевизионния ефир миналата седмица. По думите й от 130 проверки са наложени 80 акта. Така министърът намекна отново за "лошия материал", склонен за измами.
Истинският проблем всъщност е в непрозрачността
на земеделския фонд, който не се контролира по начина, по който се контролират останалите европрограми. Заради огромния ресурс е естествено да има и огромен натиск. А заради понятието "усвояване" на евросредствата, наложено в страната ни, твърде често правилата просто биват подминавани. Резултатът е, че се появиха детски площадки, стадиони, спортни зали в села, които са със затихващи функции. Но това, както и фактите за фалшиви къщи за гости, са изнасяни неведнъж по медиите през последните години.
Реално сега властта опитва да ни замаже очите със страничен пас - с къщите за гости. Вероятно за да не признае, че повече от десетилетие еврофондове са били разпределяни за избрани и посветени. Че
парите са били насочени за "усвояване", а не за развитие
Още повече че за проектите по ПРСР удобно е записан минимален срок за наблюдение - така наречения мониторинг - 5 години. След този срок, ако не са открити нарушения, обектът, за който е получена субсидия, може спокойно да смени предназначението си.
В закона, който ще бъде приет, депутатите са записали, че наложени досега санкции по еврофондовете ще важат с обратна сила. Отделни текстове предвиждат разплащателната агенция да си събира вземанията, като ги обявява за публични. Така те вече ще могат да се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предвижда се и фондът да може да издава заповед за незабавно събиране на наложени санкции, когато те са обявени за публични вземания. Шефът на фонда ще може да делегира и на областните управители да издават заповеди за събиране на вземания.
Така една от най-непрозрачните институции в страната получава допълнителни права да работи още по-непрозрачно. А юристи отсега прогнозират, че опитът гафовете на ДФЗ и на земеделското министерство да се замажат със задна дата, ще доведе до нови съдебни дела и до нови плащания от бюджета.
