Първите два мача на националния отбор по футбол в квалификациите за Евро 2024 на практика заличиха доброто впечатление и лекото въодушевление, които се възцариха след началните месеци на Младен Кръстаич като селекционер. Загубите с 0:1 от Черна гора и с 0:3 от Унгария не само удариха по натрупаното крехко самочувствие на футболистите ни от предните мачове, но и сведоха до нулеви шансовете за класиране на европейското първенство.
Впрочем, нищо ново - вече свикнахме да губим шансове още на старта на квалификациите. Но след стоте дни толеранс за Кръстаич (а те вече са над 240, ако приемем, че сърбинът започна работа в края на юли) е време да анализираме какво стори той дотук.
Плюсът в работата на сърбина е още по-усиленото подмладяване, което той предприе, в сравнение с това при Ясен Петров. В момента, благодарение на сърбина, България има състав, който е трети в Европа по ниска средна възраст (25.53 г.).
Кръстаич започна да налага Илия Груев (22 г., "Вердер"), Димо Кръстев (20 г., "Фиорентина"), Филип Кръстев (21 г., "Левски"), Марин Петков (19 г., "Левски"), Никола Илиев (18 г., "Интер"), Георги Русев (24 г., "ЦСКА 1948"), Иван Йорданов (22 г., "Лудогорец"/"Спартак 1918", Вн).
Върна в състава и вратаря Даниел Наумов (24 г., "ЦСКА 1948"), който бе игнориран от Ясен Петров след неприятен скандал. Наумов от своя страна се отблагодари с добри изяви и така на този пост вече има двама млади и талантливи играчи (другият е 20-годишният Светослав Вуцов от "Славия").
Като цяло повиканите играчи показаха голямо желание за игра и доказване, което си личеше на терена и радваше окото. Младите определено слушаха указанията на Кръстаич и нещата а-ха да заприличат на нещо като футбол.
Само че
оптимизмът бе стъпил върху глинени основи -
отборът победи шумно тоталния аутсайдер Гибралтар (5:1) и Северна Македония (1:0), но преди това бе загубил надежда за първото място в групата в подценявания от много тимове турнир Лига на нациите и реално трябваше да се бори да не изпадне в по-долната дивизия. Е, поне тази цел бе изпълнена. После минаха контролите срещу Кипър (2:0) и Люксембург (0:0), в които отново нашите не загубиха.
Но сега настъпи моментът на истината - квалификациите за Евро 2024. И тук дойде сблъсъкът с горчивата реалност - когато другите играят концентрирано (като Черна гора от 40-ата мин. нататък и Унгария до почивката), разликата в класите лъсва болезнено. И то не в наша полза.
Принуди се да го признае и техническият директор на БФС Георги Иванов-Гонзо: "Предните 3-4 мача... Тогава реално бяхме приключили участието си в Лигата на нациите, а след това бяха приятелски срещи. Вече когато се играе под напрежение, е различно."
Какво се случи в началото на квалификациите признаха и част от националите. "Истината е, че това ни е нивото. Унгарският отбор е много по-добър от нас. Много по-добри са във всички параметри. Това е нашата действителност. Само на желание и раздаване - трудно. Ние сме млад отбор, но това не е оправдание" (Валентин Антов след 0:3 в Будапеща).
"Това е положението, сблъскахме се с реалността днес. Видяхте за какво иде реч. Може би и още повече да вярваме в себе си, защото това ни остава явно... Смея да твърдя, че се раздавахме, но просто явно не ни достигат доста неща... Изоставаме. То се видя днес, че изоставаме, но не трябва да губим вяра" (Георги Русев, пак в Будапеща).
Явно и самият Кръстаич видя реалността. Сигурно затова се афектира така, че първо не пожела да говори пред БНТ след мача в Унгария, а след това - и след завръщането на отбора в София. Все пак сподели накратко мнението си в задължителната пресконференция: "Нямаме този лукс да имаме играчи в големи клубове и големи първенства, имаме една нова генерация... Някои причини, които не можем да ги контролираме в отбора ни също оказаха влияние:
на футболистите им липсва висок ритъм.
След Черна гора отборът физически и емоционално беше изчерпан. Повечето играчи не са свикнали с този висок ритъм... Трябват динамични играчи, които да отговорят на високо-скоростния футбол. Играчите си имат качества, но не могат да се справят срещу противници от много висока класа. Имаме доста млади и талантливи, но не опитни футболисти. Някои играят в клубовете си, други не играят... Унгария трябва да бъде модел за нас как да се развиваме и за цялостната организация. Но трябват години, за да се изгради отбор, който да се противопостави на Унгария и Сърбия".
С едно от твърденията на сърбина обаче не може да се съгласим. "Реално това е най-доброто, с което разполага България в момента", отсече Кръстаич.
Стоп! Време е да се разгледаме
грешките на селекционера.
Той очевидно игнорира някои футболисти от предишния състав на А отбора. Качествени футболисти, които не криеха желанието си да продължат да играят за България - Георги Миланов (още преди да премине от "Левски" в "Ал Дафра"), Андриан Краев ("Левски"), Бирсент Карагерен (и докато бе в "Локомотив" (Пд), и сега в "ЦСКА 1948").
Но най-вече личи липсата на Ивайло Чочев, който на 30 г. не е престарял (твърдият титуляр при Кръстаич - Спас Делев, например е на 33) и в момента е сред най-добрите халфове в Първа лига, а и най-резултатен (със 17 гола е №1 при голмайсторите).
Да не забравяме и липсата на Тодор Неделев (30 г.) - най-креативният български футболист в първенството ни в момента. Той вече изигра 6 мача след възстановяването си от тежката катастрофа в Тбилиси и също изрази готовност да помага на националния отбор. А вече е и в "Лудогорец", защото това е също важен фактор.
Нека обърнем внимание, че опитните футболисти (Кръстаич очевидно държи да има и такива, покрай които да се обиграват младите) са най-вече от "Лудогорец" - Антон Недялков (29 г.), Кирил Десподов (26 г.) и Спас Делев (33 г.). То всъщност освен тях, над 26 г. са само играещите в чужбина Пламен Гълъбов (27 г.) и Янис Карабельов (27 г.), както и Радослав Кирилов (30 г.) от "ЦСКА 1948".
Което значи - трима опитни от "Лудогорец", които могат да се причислят към по-възрастните и само още един от Първа лига, който не е от разградския тим. Макар нелоши мачове да правят също доскорошните национали Петър Витанов (28 г., "Локомотив", Пд) и Антонио Вутов (26 г., "Локомотив 1929", Сф).
Кръстаич направи и чисто тактически гафове.
Срещу Черна гора, например, дръпна в защита най-добрия халф в А отбора в момента - Илия Груев, с което бе изгубена средата на терена, а с това и мача. Срещу Унгария експериментира с пет промени в състава (включително и с пълния дебютант Ивайло Марков) спрямо мача срещу черногорците. Това се оказа катастрофално, защото подобна ротация в такъв важен двубой е изключително рискована.
Селекционерът поне се поправи и на почивката в Будапеща пусна Християн Петров, Филип Кръстев и Георги Русев, та малко поизравнихме играта. Но за това трябва да се благодари и на унгарците, които видимо свалиха темпото, след като решиха мача с трите си гола...
Сега реално
Селекционерът е в изходна позиция.
Футболистите му вече не са с така наперен гребен, както през последните 6 месеца, а шансовете да класиране на Евро 2024 са нищожни. Тепърва предстои двубой с големия фаворит Сърбия... Съставът не играем и толкова бързо, колкото му се иска на треньора. Поне не повече от 45 минути. Е, някои от младите се поочукаха в тези мачове, което е нещо. Обаче пак трябва да им се възвръща самочувствието.
Факт е - "меденият месец" за Кръстаич приключи. Хвалбите секнаха, критиките започнаха. От него зависи дали ще си държи на ината и ще поддържа този курс на тотално подмладяване или пък ще кандиса и ще върне някои от "забравените" национали.
Но вероятно е усетил - вече няма да го галят с перце. Дори и от БФС, откъдето се кълнат, че именно сърбинът е човекът, който ще изгради отбор за следващите десетина години. Защото е известно, че във футболния съюз на думи дават щедро подобни кредити на доверие към треньорите, но и също толкова лесно си измиват ръцете с тях, за да има кой да опере пешкира за поредното катастрофално представяне.
