Нищо в българската енергетика не става случайно въпреки усещането за хаотични движения. За това какво се е случило обаче обществото научава със закъснение едва когато се усети дългосрочният ефект от взети преди дълго време решения и когато последиците за джоба на обикновения българин станат видими. Така бе с масовото навлизане на ВЕИ централи в отговор на новите екологични изисквания и с техните високи преференциални цени. Така бе и с договорите с така наречените американски централи в района на "Марица-изток", както впрочем и с купуването на реакторите за продължаващата да е спорна АЕЦ "Белене". Същото се случи и с разпределянето на студения резерв. В последните седмици стана ясно, че предстои в някои избрани централи да бъдат горени стотици хиляди тонове отпадъци.
Всяко едно от тези действия става възможно с благословията на държавата и на нейната администрация. Дали с политически подбуди, с користни цели или под лобистки натиск - няма особено значение. По-страшното е, че държавата активно се намесва в процеса на разпределяне и на преразпределяне на ресурсите в енергетиката и често действията й са насочени към облагодетелстване на определени играчи на пазара.
Последният пример е как ТЕЦ "Варна", придобит от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, от западащо и спряло дейността си предприятие е на път да се превърне в много сериозен фактор в енергетиката. Макар да изглеждат малки, отдавна планирани и ненасочени директно към тази централа, две решения напоследък привлякоха внимание. Едното от тях е водното трасе към пристанището на теца да бъде реконструирано, за да могат да влизат по-големи кораби. Колко ще струва това не е уточнено, но надеждата е парите да дойдат от европейските програми, заедно с национално съфинансиране.
Това е очакван от години и все отлаган проект,
но се случва едва сега, след като бяха оповестени плановете за развитие на централата и на нейното пристанище. Както в. "Сега" писа, по канала има още съоръжения - държавното варненско пристанище, както и друга частна инфраструктура. Притесненията обаче са дали евентуалните пари няма да стигнат само до пристанището на централата. На него преди са се разтоварвали въглища. През 2017 г. фирмата "Сигда" на бившия транспортен министър Данаил Папазов купи неработещата централа с прилежащото й пристанище от ЧЕЗ. Няколко месеца по-късно мажоритарният фирмен дял се оказа в почетния председател на ДПС. Според информации в медиите намеренията са пристанището да се модернизира, да се изградят нови кейови стени, както и зърнен терминал.
В началото на септември мимоходом бе оповестено, че държавната "Булгартрансгаз" ще инвестира 1 млн. лв., за да се реконструира газовата станция "Страшимирово", която захранва теца със синьо гориво. Това ще позволи да се увеличи нейният капацитет и догодина едновременно ще могат да работят три блока. Това вероятно е "ключът" към спечелените от ТЕЦ "Варна" търгове за студен резерв през миналата и през тази година. До лятото на идната година централата ще получи 26.5 милиона лева, дори и да не работи.
Вероятно малцина си спомнят, че когато за последен път в критична ситуация се наложи да се използва "студеният резерв", той се оказа наистина студен - централите не можаха да заработят навреме. Според експерти поддържането на такъв резерв при въглищни централи е неефективно заради дългото време, в което те могат да се задействат. Затова се препоръчва да се включат газови централи, които могат да реагират значително по-бързо.
Каквито и да са били предварителните договорки, както и извеждането на държавната "Марица-изток 2" от плащанията за студен резерв, въпреки трагичното й финансово състояние, видимо става дума за добре организиран и добре проведен, включително с помощта на държавни институции, бизнес план.
Точно по този начин върви и осъществяването на едни други бизнес планове -
за изгарянето на отпадъци в топлоелектрически централи
Те се развиват от години и в тях не би имало нищо лошо, ако се спазват всички изисквания за опазване на околната среда. В България нещата стоят по съвсем различен начин. След протести на местни организации за кратко бе спряна работата на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Перник". Причината бе нерегламентирано, а впоследствие и потвърдено изгаряне на отпадъци. От екоминистерството и Регионалната инспекция за опазване на околната среда (РИОСОВ) обявиха, че не знаят кой е виновникът и призоваха в "издирването" му да се включат ДАНС и прокуратурата. Последва и разпореждане от главния прокурор Сотир Цацаров ведомството на екоминистъра Нено Димов да започне незабавна проверка в ТЕЦ "Перник", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация-Сливен" и "Брикел", които са свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Срокът за проверките още не е изтекъл.
Междувременно централата в Перник поднови работата си след откровен рекет - за броени дни спря подаването на топла вода към абонатите в града, а след това административният съд в Перник отмени заповедта за спиране на енергийните блокове. Същата ситуация ще се повтори вероятно и в "Брикел". В края на миналата седмица от дружеството се жалваха, че дейността им е спряна неправомерно.
"Получихме редица предписания във връзка с поставяне на камери, предприемане на мерки за увеличаване на контрола, както и такива по отношение на биомасата и РДФ. Всичко е изпълнено. Прекратяването на нашата цялостна дейност за по-дълъг период от време крие редица рискове. Първото последствие бихме дефинирали като „социалната страна на проблема“. „Брикел“ има 2 основни звена - топло- и електропроизводствена централа и брикетна фабрика. В брикетната фабрика към „Брикел“ ЕАД се произвеждат брикети, които се реализират по 2 основни направления. Част от тях се подават към населението, като масово се потребяват като средство за отопление в домовете на хората. Останалата част се използва в качеството си на специализирано обогатено гориво, което се влага при производството на енергия от ТЕЦ "Брикел", "Топлофикация-Сливен" и "Топлофикация-Перник". Поради невъзможността ни да произвеждаме т.нар. обогатено енергийно гориво, остават под заплаха отоплителните сезони в Гълъбово и в Сливен, както и доставките на битова гореща вода в Сливен и Перник."
Следва податка и към държавните институции: "Снабдяваме се с въглища изцяло от „Мини Марица-изток“. По осреднени данни на месец купуваме около 250 000 тона въглища от държавното дружество. Де факто ние осигуряваме голяма част от техния пласмент. Доколкото ни е известно, в „Мини Марица-изток“ работят над 7000 души, питаме се какво ще се случи с част от работните места на тези хора, в случай че ние спрем да купуваме това огромно количество въглища ежемесечно?"
Какъв ще бъде отговорът е предварително известно
Екоминистърът Нено Димов така и не знае кой замърсява Русе, Нова Загора, Бургас, Перник. Трудно е да се каже кой трови въздуха, тъй като той се разпространява, откри неотдавна Димов. Той за пореден път на практика защити горенето на отпадъци и посочи, че България била единствената страна в ЕС, която е наложила ограничение за вноса на боклук за изгаряне в дадена инсталация - до 50%. И добави, че много изоставаме в горенето на боклуци. "За 2018 година разрешението за внос на отпадъци в България е за около 85 000 тона. В тецовете са изгорени под 3%", отчете той. В същото време имало и значителни количества изнесен български боклук в европейски страни, каза министърът, без да уточни конкретните дестинации.
Твърденията му рязко се разминават с данни, изнесени от сайта Биволъ, който се позовава на Агенция "Митници". Фирмите, които през последните 5 години са внасяли у нас боклуци от държави извън Европейския съюз, са 538. От агенцията не казват кои са те, защото не се счита, че обществото проявява интерес да го знае. От ведомството обаче уточняват, че съгласно дефиницията на европейското законодателство за “внос” се брои само боклука, идващ от държави извън ЕС. Държавата не знаела какви количества отпадъци са внесени от ЕС, нито кои фирми го правят, защото тези трансфери се водели “вътрешнообщностни доставки”. Със същия аргумент за липсващ обществен интерес, но и с позоваване на търговската тайна, както и на забрана да се оповестяват определени статистически данни, не се съобщава кои са крайните получатели на внесените отпадъци.
По-притеснителното е, че пратките от ЕС на практика не се контролират, освен документално. А по данни на "Капитал", оповестени наскоро, централите на Христо Ковачки са дали заявка за изгаряне на общо около 700 000 тона боклук. Тук изгодата е двойна - освен парите за приемане на отпадъците, ще се плати и за произведената електроенергия. Още един добре премислен и видимо много печеливш бизнес план. Какви обаче са технологиите за изгаряне, направени ли са инвестиции за очистващи инсталации - държавните ведомства мълчат. Но пък централите на Ковачки ще получат общо 25.4 милиона лева за студен резерв.
Може би така ще направим пълен енергиен преход - от тъмно минало към мръсно бъдеще.
PS
От следващия регулаторен период (1 юли 2020 г. - б.р.) може постепенно да се върви към пълно либерализиране на пазара, като в цената на електрическата енергия, която сега е регулирана, постепенно ще се вкарва една малка част от цената, която е на пазара, а не както е сега Комисията за енергийно и водно регулиране да регулира изцяло цената за битовите потребители и за малкия бизнес. Това каза тези дни енергийният министър Теменужка Петкова. Това според нея не трябвало да увеличи цената за бита. При намаляването на цените на демонизираните ВЕИ централи също ни обещаваха да има спадане на цената. Който ги пази - да си погледне фактурите.
