Всяка есен руските тайни служби ГРУ празнуват рождения си ден. На 5 ноември официално се отбелязва Денят на военния разузнавач и създаването на съветската военна разузнавателна служба през 1918 г. В централата на ГРУ – съвременна, функционална сграда в северозападната част на Москва, министърът на отбраната произнася вдъхновяващо слово, след което има церемония за удостояването с медали на заслужилите агенти.
Тази година обаче – на 100-ния рожден ден на ГРУ (пълното сегашно име на структурата, е: Главно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация) – настроението съвсем не е радостно. Вместо празнично настроение в централата в Министерството на отбраната се провежда кризисна среща. И очевидно това е само началото за ГРУ. „Пълна некомпетентност“ и „изключителна немарливост“ са две от обвиненията към ведомството, научил журналист от свои достоверни източници. Шегаджия дори си позволил да попита защо агентите на ГРУ в чужбина „не си сложат и будьоновки?“.
В момента руското военно разузнаване има проблеми, защото не слиза от заглавията в медиите. Това само по себе си е знак за криза, тъй като шпионите обикновено предпочитат да са извън новините. Доскоро само шепа хора в чужбина дори знаеха какво означава абревиатурата ГРУ: Главно разузнавателно управление. За повечето хора руското разузнаване беше синоним на Службата за вътрешно разузнаване ФСБ, оглавявана в миналото и от Владимир Путин.
Оставят следи навсякъде
Това обаче наскоро се промени с постепенното разкриване в последните седмици на нови подробности за ГРУ. Службата оставя следи навсякъде – независимо дали става въпрос за атака с отрова срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри; кибератака в Хага; разкриването на план за преврат на Балканите; хакването на антидопинговата агенция, на кандидатпрезидентската кампания в САЩ, на компютърната мрежа на германския федерален парламент или на компютъра на прокурор в Малайзия, разследващ свалянето на самолет над Украйна. Поредицата от грешки е изненадващо дълга. Също така е изненадващ и фактът, че тази разузнавателна служба се оказа навсякъде. Все още ли е тайна военна структура, или се е превърнала в нещо по-голямо? И ако е така, как ГРУ стигна до това положение?
И Андрей Солдатов си задава тези въпроси. Базираният в Москва журналист от години се занимава със света на руските тайни служби. Сега обаче и той самият не може да разбере какво се случва. Доскоро ГРУ беше смятано за професионална, дори и за особено неприятна служба. Новините, сред които нападението от 4 март т.г., при което трябваше да бъде убит бившият агент Скрипал в Солсбъри с невротоксин, обаче хвърлиха друга светлина върху службата. Двама мъже, заподозрени от британците за инцидента, твърдяха по руската телевизия, че не са нищо повече от безобидни туристи. Представянето им беше абсолютно нелепо и не отне много време, за да бъде опровергано. Разследващата журналистическа платформа Bellingcat разкри, че те са високопоставени агенти на ГРУ и са носители на най-високото руско правителствено отличие – „Герой на Руската федерация“.
Друга нескопосана операция беше извършена в Хага само месец след тази в Солсбъри. 4-ма агенти на ГРУ привлякоха вниманието на холандското разузнаване, след като се опитаха да хакнат от паркинг компютърната мрежа на Организацията за забрана на химическите оръжия. 4-мата са влезли в страната с дипломатически паспорти и са посрещнати на летището от служител на посолството. В компютъра им все още има следи от атака, осъществена по време на антидопингова конференция. Солдатов определя историята като „кошмар“, като добавя, че това е доста по-странно от случилото се в Солсбъри. Той се пита дали е възможно тайна служба да действа по толкова глупав начин? И какво става в главите на военните офицери, които са изпратени да атакуват спортни организации вместо военни цели?
За да получи отговори на тези въпроси, човек трябва да се вгледа в миналото на ГРУ. След ликвидирането на универсалната служба на СССР - КГБ в Русия се оформят много разузнавателни служби. Първо главно управление на КГБ става Външна разузнавателна служба на Руската федерация. Ведомството се смята за представително и се намира „в гората“, както казват на жаргон за скритата му централа. Девето главно управление на КГБ става Федерална служба за защита, която отговаря за защитата на Путин и на Кремъл. Службата буди страх главно заради близостта си до Путин, което я превръща в синоним на властта в страната. Останалата част от КГБ се трансформира във ФСБ – вътрешното разузнаване. Това е най-известната служба и тя се помещава в сградата на КГБ на площад „Лубянка“. За съжаление, тя е приела и някои от методите на работа на съветските служби.
Това, което прави ГРУ толкова специално, е фактът, че е единствената разузнавателна служба, която по никакъв начин не е свързана с бившето КГБ и неговото наследство. ГРУ беше и все още е подчинено на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация. Службата дори притежава и нещо като своя армия. Отрядите "Спецназ" на ГРУ са елитни войски, обучени за действия на вражеска територия. Те също така привличат и нови агенти. Тези, които се докажат по време на военна служба в "Спецназ", имат добри шансове да израснат в йерархията на държавния апарат.
Това е така, защото типичните агенти на ГРУ се различават от цивилните си колеги, които работят за Службата за външно разузнаване (СВР). Грубо казано, те нямат анализаторски умения и добро поведение, а са алпинисти, у които липсва финес. Въпреки че знаят как да скрият експлозиви, те се чувстват по-добре при вражески огън, отколкото в провинциалните райони на Англия.
Намаляващо влияние
Докато колегите от КГБ наблюдавали премахването на паметника на техния идол Феликс Дзерджински, който създава съветската тайна полиция от „Лубянка“ през 1991 г., то ГРУ не се е реформирало напълно. Организацията все още дори няма своя пресслужба. Службата преминава през различни етапи, след като Путин влезе в Кремъл през 2000 г. Тогава ГРУ започва да губи влияние в сравнение с ФСБ, която става още по-властна. Радикалната руска военна реформа, започнала през 2008 г., засегна ведомството точно в сърцето. Тогавашният министър на отбраната Анатолий Сердюков първоначално лиши ГРУ от отрядите „Спецназ“ – нещото, което го различаваше от останалите тайни служби.
„В ГРУ не харесват Путин“, казва Сергей Канев, който е известен разследващ журналист от Москва. Негови статии са помогнали да се разкрие дейността на ГРУ в Солсбъри. Той помага, за да се изобличат туристите Руслан Боширов като полк. Анатолий Чепига от ГРУ, а също така разкрива и служители в Министерството на отбраната, които точно сега са гневни на ГРУ. Ако на източниците на Канев може да се вярва, тогава президентът Путин привикал шефа на ГРУ полк. Игор Коробов на среща в средата на септември и остро го порицал. Твърди се, че Коробов по-късно колабирал в дома си.
Канев разказва всичко това по видеочат, тъй като е избягал от Москва в балтийските страни. Приятел предупредил Канев, че е вероятно да бъде изправен пред съд в Русия. Той работи за журналистически проект, финансиран от живеещия в изгнание бизнесмен Михаил Ходорковски, и никога не бяга от спорни теми. Съвсем наскоро направи материал за руската частна армия „Вагнер“, която е ръководена от бивш офицер от ГРУ, и осъществява обученията си в база на ГРУ в южната част на Русия. Смята се, че мъжът, който е начело на отряда, е бизнесмен от кръга на Путин от родния му Санкт Петербург.
Според Канев странните провали на тайните служби в последните години не са проблем само на ГРУ. „Цялата държавна система е в упадък“, казва той. Ако руски служители продават достъп до паспортната база данни на страната, което на първо място улеснява материалите по случая „Скрипал“, тогава защо военно разузнаване трябва да бъде изключение?
Заради случаите, при които ГРУ е хващано на местопрестъплението напоследък, изглежда, че службата е превишила правомощията си. И това е свързано със сериозния обрат, който започна в ГРУ от 2012 г. насам. Същата година министърът на отбраната Сердюков беше сменен от Сергей Шойгу – един от най-влиятелните и амбициозни мъже от близкото обкръжение на президента. Той частично ревизира военните реформи на предшественика си, като повиши престижа на армията.
И ГРУ спечели от това. Шойгу върна отрядите „Спецназ“ на службата. Но тя се оказа печеливша и от радикалния обрат във външната политика на Русия от украинската криза насам. През 2014 г. войски на ГРУ в необозначени униформи бяха изпратени на терен при анексирането на Крим и се биха срещу украинската армия в Донбаския регион. Така беше и когато двамата заподозрени за отравянето в Солсбъри получиха медалите си лично от Путин. През 2015 г. ГРУ подготви руска военна намеса в Сирия. Служителите в Кремъл бяха доволни от резултата.
Инструмент за тайни операции
„Ентусиазмът за „Малките зелени човечета“ за тайни операции с членовете на „Спецназ“ в необозначени униформи започна в Крим“, казва военният експерт Александър Голтс. „ Създаде се впечатление, че светът може да бъде управляван по подобен начин“. Това постави началото и на увеличаването на намесата на ГРУ в сфери, където преди службата не е имала интереси. „Такава беше логиката на руското управление: единственият инструмент, с който страната може да се похвали на международно ниво, е военната сила. И тъй като не се водят открити битки, ГРУ е инструмент, чрез който могат да се осъществяват тайни операции“.
През 2016 г. например ГРУ става толкова активно, че ведомството и шефът му, Коробов, станаха обект на санкции от Министерството на финансите на САЩ преди края на годината. През април 2016 г. атакуваха компютри на Националния комитет на Демократическата партия и на кандидатпрезидентската кампания на Хилари Клинтън – нещо, което конкурентните руски разузнавателни служби също успяха да направят. ГРУ обаче стигна и по-далеч от хакерските атаки – службата също така се увери, че накрая електронните писма са станали публични. Фактът, че ГРУ, а не други хакери, са източникът на мейлите, които станаха обществено достояние, беше потвърден от специалния прокурор на САЩ Робърт Мълър. След разследване, продължило година (и малко преди срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки през юли), в обвинителния акт, изготвен от Мълър, бяха посочени имена на 12 офицери, участвали в операцията.
ГРУ също така е осъществило и няколко зрелищни офлайн акции през 2016 г. През октомври прикритието е провалено при опит на проруски сили да свалят правителството в Черна гора. Офицер от ГРУ, замесен в заговора, е арестуван в съседна Сърбия и шефът на Руския съвет по сигурността Николай Патрушев успява да го спаси, като спешно пътува за Белград. Темата може и да буди сериозни притеснения, но бързо беше забравена от международната общност. Същата година ГРУ е ангажирано и с хакване на компютрите на спортни деятели в Рио де Жанейро и Лозана в опит да се ограничат последствията от руския допинг скандал по време на Олимпиадата през 2014 г.
Според британския разузнавателен експерт Марк Галеоти всички действия на разузнаването целят да обслужват Путин така, че да докажат колко полезни могат да му бъдат. „Това е най-важното за руските чиновници: да отгатнат какво Путин ще поиска утре“.
Непредвидими последствия
Журналистът Солдатов казва, че "най-късно до 2016 г." ГРУ се превърна в "политически инструмент". Това е нещо ново: "Военните не са се месили в нашата политика след Въстанието на декабристите от 1825 г. Това е много опасно и последствията са непредсказуеми".
Въпросът е как Владимир Путин приема всичко това – дали иска да продължи да използва ГРУ, за да гони нестандартни цели, или вече съжалява за тази идея. Последните провали не са първи за службата. През 2004 г. агенти на руските тайни служби, предполага се на ГРУ, убиха чеченския сепаратистки лидер Зелимхан Яндърбиев в Катар. Накрая самоличността на агентите беше разкрита и това доведе до ареста им. И не нанесе никакви вреди на ГРУ. Според Солдатов всичко зависи от министъра на отбраната. За разлика от ФСБ и СВР ГРУ не се отчита пряко на президента, а на Генералния щаб и на министъра на отбраната. И като се знае, че Путин досега е много доволен от амбициозния Шойгу, може би ще се окаже, че гафовете на ГРУ няма да окажат влияние и този път. Много хора в Москва бяха изненадани от постоянните нови скандали, свързани с ГРУ и Запада. Те са като пропаст, която се отваря пред тях. "Страната напълно се е променила от 2014 г. насам, но все още не сме го разбрали и живеем така, сякаш всичко си е по старому“, казва Солдатов.
