Скоро разговарях с човек с немалък бизнес. Дава хляб на над 500 души. Оплакваше се от икономическата обстановка. По едно време телефонът му звънна, разговаря, след което каза: „Ето, БСП искат пари за Бузлуджа. Партии, това е“. Беше ми ясно предварително, че е свързан някак със столетната формация. Ясно ми е също, че ГЕРБ се обаждат по същия начин на бизнесмени. Помислих си – как ли ще се отнася БСП към този човек, когато вземе властта… Ще осигурява равнопоставена среда край него, ще бъде принципна при проверки, няма да му слага чадър?... Отговорът е ясен от само себе си.
Преди доста години, някъде около 20, имах позната – хубаво младо момиче, което работеше като секретарка в партиен офис. Беше студентка. Вдигаше телефона, правеше кафе, посрещаше и изпращаше гости от партийната централа, стоеше на принтера и факса –
нищо повече от секретарка
В предизборни кампании обаче неуморно се раздаваше за благото на партията. Листовки, флаери, шатри… - целият агитационен инструментариум мина през ръцете й. В една такава кампания бе част от екипа на кандидат-депутат. Минаха две-три години, чух, че е завършила. И не щеш ли, веднага след това се оказа шеф на институт към министерство. Сащисах се – този институт разработва правилници, предлага проектозакони, пише програми, касаещи професионалната дейност на хиляди хора; а тя до този момент бе просто секретарка. Но въпросният кандидат-депутат бе станал зам.-министър. Нещата се наместиха.
Имах и един познат, който се занимаваше активно из студентските съвети. Опитваше се да прави и политическа кариера, но не му спореше. Свястно момче бе, кадърно (без ирония), бързо си намери престижна работа в търговска фирма (икономист по образование). Минаха 3-4 години, покри се нейде, по едно време го чух да се изказва по телевизията. Пак се сащисах – заемаше висша длъжност в министерство, което нямаше общо с образованието и професионалната му реализация. После разбрах –
оженил се, а жена му е позната
на човек от същото министерство. Минаха още пет години. Моят познат стана… министър. Петилетката му послужила като атестация, защото тогавашният премиер обяви, че слага човек с опит в държавната администрация. Дума да няма – опитен си бе. И вероятно без ирония през петилетката бе изучил тънкостите на администрацията. Само дето проби заради това, което старите хора наричат „шуробаджанащина“. Хиляди други млади икономисти нямаха този шанс или съзнателно не го потърсиха.
И още един познат имам, който се издигна. От ранни години си бе партиен активист, фактор в младежки организации. Имаше шанса прекият му партиен началник да стане министър и да се задържи около 2 години. Благодарение на това моят приятел започна работа в голяма фирма (частна, но нали знаете, телефонът звъни, партията е отсреща), а след това, още не навършил 30 години, влезе в държавен борд – който нямаше общо като дейност с досегашния му опит. После партийният му началник се пенсионира, той зае мястото му, стана депутат, заедно с това – експерт по вътрешна сигурност (пак без общо с опита). Ще уточня как точно стана специалист по следствия, дознания, антитероризъм и няколко вида обществена безопасност: в парламента има такава комисия, но неговата партия не успя да вкара в Народното събрание човек, който да разбира от тези неща; съответно за комисията
бе нужен някой, който разбира от всичко
Мина един мандат време, моят познат се утвърди като „експерт по вътрешна сигурност“. Даже загрижени за проблематиката журналистки търчат до днес да му вземат интервюта.
А имам и един друг приятел, свободен политически електрон. Достатъчно е луд, два пъти ходи при Бойко Борисов да моли да го издигне за кмет на областен град (имат общи познати, те го вкараха при премиера). Сигурен съм, че моят приятел няма да е по-лош кмет от който и да е на ГЕРБ. Но както и да е, Борисов отказа. Само си представете обаче ситуацията – скимне му на Бойко и каже: „Добре, ти си!“; или най-малко: „Айде, от мен да мине - ще те направим съветник, влизаш в листата“. Моят приятел автоматично ставаше кмет или водещ общински съветник. И щеше да се разпорежда с хиляди съдби. Така се случват тези неща. Така!
Припомних си всички тези истории, след като разбрах, че специалистка по аграрна икономика станала член на Съвета за електронни медии. Четох, че имала богата телевизионна кариера като телефонистка. Честно, вече не се изненадвам. Претръпнал съм.
А, и още една случка. Пак за държавен борд иде реч. Познат влезе в такъв към края на тройната коалиция по линия на НДСВ. Тоест купи си фабрика на 9 септември. Първата работа на ГЕРБ после бе да го махне и сложи свой човек на мястото му. Моят познат
орева света за репресии, политически чистки,
диктатура. До днес, гледам във Фейсбук, много се възмущава от партийните калинки. Някак си и неговата съдба ми е безчувствена, само се усмихвам иронично.
Не знам как изглежда от птичи поглед цялото това „кадрово структуриране“ в държавата. Не знам в научен труд или литературен роман как следва да бъде описано. Но отдолу, откъм низините, с прости думи, нещата изглеждат точно такива. Естествени процеси са това - както ларвата става какавида и после пеперуда, така в тази верига имаме човек, партия, големец – и първият човек се превръща в нов големец. Това е комунално-битова физика.
Само не знам кое е най-нелепото – че такива хора се разпореждат със съдбата на цяла държава, или че ако се задържат на върха достатъчно дълго, един ден се превръщат в „безспорни авторитети“. Да, така се случва – времето минава, човек побелява, под булото на обществена безпаметност и незнание придобива житейско достолепие. Започва
да предава безценните си знания на младите,
никой не се пита какви точно са те. Скоро видях професор да ограмотява населението чрез медиите в етични принципи, след като цял живот е бил слуга на силните на деня, даже професурата му е дадена по тази линия. Но така е - професор е, учителки го канят в училище, деца го посрещат с цветя.
С което кръгът се е затворил. Физиката е станала метафизика.
