Можем ли да опазим защитени територии, например пясъчни дюни, ако не е ясно къде са те? Разследване на "Зелени закони" разкрива как "пропуски" в картирането позволяват превръщането на дюните край морето в строителни площадки. Природозащитниците илюстрират проблема с конкретен случай на Южното Черноморие, който показва нуждата от точни карти, отбелязващи пълната площ на защитените територии с ясни граници:
80-те години - защитени с карта на хартия
Преди повече от 40 години със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда (КОПС) е обявена природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“. Защитената територия обхваща 24 хектара в южния край на едноименния плаж.
Има и карта в мащаб 1:10 000 на паус, който копира очертанието на горска карта в същия мащаб от тогавашното Държавно горско стопанство Бургас. Имайки предвид дебелината на писеца и мащаба, максималната точност на тези карти е 1 м, което за времето си е било голяма точност. Цялата собственост в природната забележителност е била държавна. Режимите са били доста строги - забраняват всякакво увреждане на дървета, късане на растения, движение на МПС, безпокойство на диви животни, всякакви дейности, които променят естествения облик, и, разбира се, всякакво строителство.
Закони и врати в ... дюните
През 1999 год. е приет новият Закон за защитените територии (ЗЗТ), който детайлизира тяхното обявяване и управление. Законът също препоръчва дотогавашните природни забележителности, чиято цел е опазване на редки видове животни и растения да се прекатегоризират до 2003 г. в защитени местности. По неизвестни причини това не е било направено.
Няколко години преди това са приети законите за възстановяване на собствеността върху земите и горите и започва да се изгражда цифровата карта на възстановената собственост. Появяват се и супер точни GPS и точността на цифровите карти достига до няколко сантиметра.
През 2001 г. е приет и Законът за кадастъра и имотния регистър и започва да се изгражда цифровият кадастър на България. Той интегрира картата на възстановената собственост и съдържа данни за собственост, начин на трайно ползване и много други.
През 2002 г. с промяна в ЗЗТ Народното събрание възлага на екоминистерството (МОСВ) създаването на специализирана карта и информационна система за защитените територии, която би трябвало да включва и тяхното интегриране в кадастъра. Това е свързано със съвместяване на границите им по поземлени имоти от кадастъра и точно измерване на техните площи.
През 2007 год. е приет и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), за който и досега се дискутират промени, защото все не успява да изпълни целите си.
През 2015 г. голяма част от природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“ е била картирана като дюни. Но не цялата.
В ерата на е-управлението
Вече е 2024 г. След сигнали за проблеми в опазването на природната забележителност се опитахме да анализираме какво е ставало в нея през последните десетителия.
Първоначално с изненада установихме, че 22 години не са стигнали за създаване на специализирана цифрова карта и дюните не са отразени в кадастъра. В информационната система на Агенцията за околна среда имаше забележка в червен цвят – „Цифровите граници са в процес на актуализация. За повече информация се обърнете към МОСВ и РИОСВ.“
Частни дюни, градски дюни
В кадастъра констатираме, че след падането на тоталитарния режим част от дюните на природната забележителност са били приватизирани/реституирани като земеделска земя. Тъй като природната забележителност не е цифровизирана и отразена в кадастъра, липсва запис, че тези имоти са в защитена територия. Именно пропускът в картата позволява държавната собственост да се превърне в частна!
Сега върху уж защитената природа са разположени стотици временни и постоянни бунгала и други строителни обекти, както и паркинги за леки автомобили. Анализът на ортофото снимки показва, че повечето незаконни обекти са се появили преди 2007 год., но процесът на застрояване продължава и до днес. Повечето от тези обекти са в северната част на природната забележителност, а в най-южната част на плажа има изграден огромен многоетажен туристически комплекс, който вероятно "настъпва" и дюните., но нали няма карта...
Остава загадка защо 22 години след старта на процеса на отразяване на защитените територии в цифровите карти на България природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“ не е отразена в кадастъра.
Има ясни трайни граници на изток и запад – на изток е морето, на запад е крайбрежният асфалтов път. Остава само да се уточнят северната и южната граница, което не трудно - при наличието на оригиналната карта на този район от 1984 г., направена от горското стопанство. Както казахме, тези карти са с точност до 1 метър, линиите са прави и отразяването в кадастъра не би трябвало да представлява техническа трудност. Липсата на граница задава правна неяснота и възможност за „завладяване на територия“ от инфраструктура и автомобили в защитените на теория дюни. Което и се случва:
Липсата на специализирана карта на природната забележителност позволява нейното концесиониране в нарушение на законовите режими за защита. Върху дюните са се позиционирали три плажа - „Смокините север”, „Смокините юг” и „Къмпинг Веселие”. И трите са отдадени на концесия за 15 години съответно през 2007, 2015 и 2021 г.
В договора за концесия от 2021 г. природната забележителност е спомената на едно-единствено място, с което се възлага на концесионера „да спазва изискванията на Природна забележителност „Пясъчни дюни в местност „Каваците“, но не е уточнено нито къде е тя, нито какви са "изискванията". Съгласно заповедта за обявяване в природната забележителност се забранява всякакво строителство и други дейности, с които се поврежда или изменя както естественият облик на местността, така и водният и режим. Ако се спазва заповедта, концесионерите нито могат да поставят преместваеми обекти, нито да изграждат временни връзки за ток и вода към тях.
Наличието на преместваеми обекти и постоянна инфраструктура на плажовете показва, че ограниченията са нарушени. Вероятното оправдание за това ще е, че не е ясно кои площи са защитени.
Горчиви изводи
Излиза, че щом не са отбелязани ясно в кадастъра по кадастрални имоти, защитените територии все едно не съществуват. И малко по малко биват унищожавани.
Съдбата на дюните в местността "Каваците" показва множество механизми на увреждане, които стават възможни при липса на точни и отразени във всички устройствени планове карти на защитените територии. Когато защитените територии не съществуват за администрацията или границите им могат да бъдат отмествани, те постепенно се смаляват или природата в тях се замества от инфраструктура.
"Ще бъде ли забелязано от институциите унищожаването на дюните? Ще продължим да търсим отговор на въпроса кога защитената природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Каваците“ ще бъде отразена в кадастъра и защо това не се е случило досега", заричат се от "Зелени закони".
