От години отчуждаването на земеделска земя за държавни и общински проекти води до множество скандали и съдебни дела. Понякога парите, получени като обезщетение, не само са далеч от пазарните цени, но дори не стигат на хората, за да си покрият разходите по процедурата - изваждането на куп документи примерно. Типично за България цялата процедура е разписана така, че
да бъде удобна за чиновника, а не и за гражданите
Документите в повечето случаи могат да бъдат изискани служебно от общините, от държавните администрации, службите по кадастър, службите по вписванията, ГРАО към МРРБ, но това невинаги се случва.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която често се занимава с подобни процедури, обясниха за „Сега“, че след като отчуждителният акт е влязъл в сила за по-голямата част от имотите, включително и след съдебна процедура, инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник. В него се уведомяват собственици, че започва изплащане на обезщетенията и в коя търговска банка се съхраняват средствата. В това съобщение ясно се посочват какви документи следва да представят собствениците, за да получат полагаемите им се суми. Инвеститорът изплаща обезщетенията след един месец. След изтичане на този срок средствата се превеждат по сметка на съответната областна администрация, на чиято територия са имотите, като няма краен срок, в който собствениците да ги получат.
Бюрократичните неуредици отнемат много време и нерви, но се преодоляват. По-големият проблем е, че обезщетенията в немалко случаи се оказват доста под пазарната цена на земята. Според Стайко Стайков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), с тези пари хората след това не могат да си купят дори половината от земята, която им е иззета. „Това не е нормално, защото много от тях разчитат на рентите като добавка към малките си доходи. Време е да се променят разценките, а също и начинът на отчуждаване. Не бива собственикът на имота да вади документи (данъчна оценка и скица) и да влиза в разходи, а е редно това да го направи държавата или общината. Затова и понякога хората дават повече пари, отколкото след това се плаща за отчуждения имот“, казва той.
Според публикация в местен вестник в Северна България за магистрала „Хемус“ в землищата на няколко села в община Полски Тръмбеш средната сума на декар, платена от държавата, е била 624 лв.,
което е доста по-ниско от пазарната цена
В с. Стефан Стамболово са дали по 620 лв./дка, в с. Полски Сеновец - по 597 лв. В с. Куцина средно паричното обезщетение е достигнало 1145 лв., което обаче е доста по-ниско от покупната цена за хубава земя от 2000 лв. за декар, пише печатната медия. В Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи от 2006 г., и последно променяна през 2017 г., пише, че „началните цени отразяват размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25)“. Дори без допълнителните коефициенти, предвидени във въпросната наредба, при средна рента за миналата година от 64 лв. за декар за района на Полски Тръмбеш, цената на нивите би трябвало да е около 1600 лв./дка.
Често оценките на отчуждените земи се оспорват в съда, което обаче не гарантира успех на собствениците. В област Плевен например преди 2 години фирма С.И.Г. оспорва отчуждаването на земи за строителството на прословутата автомагистрала „Хемус“. При средни цени тогава от 950-1000 лв. за декар за две от землищата максималната постигната цена е 764 лв./дка. За едната нива в района на с. Николаево с площ от 4,139 дка са платени едва 1053 лв., или 255 лв. на единица площ. За другия земеделски имот от 2,732 дка в землището на с. Бохот държавата е дала 2089 лв. (764 лв./дка). Апелативният съд в Плевен обаче отхвърля иска и така фирмата не само получава мижава цена за земята, но и плаща разходите по делото от 250 лв.
„Затова и хората избягват да съдят държавата. При обжалванията на цената
се уважават обикновено 1/10 от исковете,
като за водене на делото се начисляват такси за делото и често човек трябва да доплати вместо да получи нещо за земята си“, пояснява Стайко Стайков. Според него е редно да се дава възможност на собствениците да изберат дали да им се плати земята, или да им се даде равностоен имот в същото или съседно землище.
----------------------------------------------
ПРОМЕНИТЕ В КАДАСТЪРА РЕЖАТ ОТ ИМОТИТЕ
„При промяна на кадастъра от новата към старата система нерядко се случва да бъдат орязвани имотите на хората“, каза още Стайко Стайков от БАСЗЗ. „ Това обаче става видно едва когато човек реши да продава земята си или му дотрябва документ за друго нещо, свързано със собствеността му. Защо частните собственици трябва да страдат заради грешките на чиновниците? Когато се напише писмо до Агенцията по кадастъра, отговорът е, че явно има фактическа грешка. Оттам обещават, че този проблем ще се реши. Повече от година се търси вариант да не се ощетяват собствениците“, казва той.
Изчезнали площи се появяват някъде другаде и въпросът е къде са и после кой ще се възползва от тях. „Проблемът засяга и ползвателите (наематели и арендатори) на земеделските имоти. Често те откриват тези грешки, когато се вади скица за нивата, за която ще се прави дългогодишен договор за наемане, и тогава се оказва, че тя е по-малка. При едногодишните договори не се изисква скица и затова собствениците не могат да разберат дали и на тях не са им орязани земите“, пояснява Стайков.
От Агенцията по кадастъра заявиха, че за едва 0,2% от имотите с нова кадастрална карта и кадастрален регистър има констатирана явна фактическа грешка. Остава да се разбере колко от неявните фактически грешки все още не са излезли и собствениците не са поискали поправка.
