Когато през 2004 г. ЧЕЗ стъпиха в България, едва ли са подозирали какво ги чака. Днес са в капан, от който не могат да се откопчат. Вече трета година чешката компания безуспешно пробва да се отърве от активите си у нас. Само преди дни катастрофира и новият им опит да намерят купувач. Трудно е в държавата на Кой, в която политици - и зад кадър, и съвсем явно - нареждат на "независимите" институции кой бизнес трябва да бъде ухажван и улесняван и кой мачкан.
През годините ЧЕЗ отнесе много критики
- за високите сметки и големите разходи, за изнасянето на услуги към други фирми и за бавната модернизация на мрежата. Политиците грубиянски се месеха в делата на чуждестранния инвеститор и само допълнително влошаваха нещата. Докато държеше 33% от акциите в електромрежата на Западна България, държавата спускаше в ръководните органи на ЧЕЗ странни назначения - като червения депутат Антон Кутев, изкуствовед по образование, и като Димитър Стефанов, по прякор Каратиста, съдружник на Румен Николов (известен и като Пашата), някогашен съдружник на бъдещия тогава премиер Бойко Борисов. През 2013 г. стана фалът с натрупването на високи зимни сметки, а последвалите бунтове принудиха премиера Борисов панически да хвърли оставка, обвинявайки ЧЕЗ в завера срещу властта. И преди, и след това се редуваха одити, проверки, прокурорски набези с тършуване в офиси и компютри, заплахи за отнемане на лицензи (в интерес на истината обекти на специален държавен интерес бяха и другите две ЕРП-та). Спорът с КЕВР за цените на тока с годините ставаше все по-мъчителен.
Но когато "омразният" инвеститор поиска да си тръгне, удари на камък
В първия си опит да се отърве от активите си у нас пражката CEZ хареса енергийния търговец "Фючър Енерджи". Но кандидат-купувачът изведнъж се оказа във фалит. Чехите продължиха сгледата и най-неочаквано харесаха Гинка Върбакова от Пазарджик. Новината, че дребосъкът "Инерком" е избраният, взриви България, а въпросът "Кой стои зад Гинка" упорито се закотви в медиите. Покровителите на Върбакова не очакваха такъв отпор. Острите критики и
"витаещите" съмнения паникьосаха властта
Премиерът Борисов първо обяви, че няма нищо общо със сделката и не може да се бърка на ЧЕЗ, после заговори за национализация. Министър Теменужка Петкова патетично метна оставка (защото се разбра, че се познавала с Върбакова). Премиерът не я прие. Сделката заседна в Комисията за защита на конкуренцията, която застина в очакване на директиви. Докато покровителите на Гинка се чудеха какво да правят, мнозинството в Народното събрание услужливо им спечели време - създаде анкетна комисия, която уж да разследва откъде е "зестрата" на "Инерком". Депутатите така и не намериха отговор на въпроса "Кой назначи Гинка за купувач". Нито един държавен орган, включително ДАНС и финансовият надзор, не показа притеснение, че "цаца" с неясни капитали е зинала да погълне енергиен "кит". А тъй като от Прага все долитаха тревожни новини за мътни финансови схеми зад сделката и обществените вълнения у нас не стихваха, КЗК получи задача да "отсвири" любезно г-жа Върбакова. Така комисията роди смехотворното обяснение, че ще се роди опасна пазарна хала, ако "Инерком" добави няколко дребни фотоволтаика към мощта на ЧЕЗ.
"Инерком" затъна в съдебни битки, Върбакова май се оказа употребена и изоставена от покровителите си, а чехите решиха да не губят повече време и пари и да потърсят друг купувач. През юни се спряха на "Еврохолд" - финансов гигант с дълга история, който показа сериозен подход към сделката, назначи си плеяда енергийни експерти за съветници, разработи и сподели с публиката плановете си за бъдещето, обяви как ще финансира придобивката. Този път обществото бе готово да преглътне кандидата, но политико-икономическите кръгове около ДПС - не.
„Ние смятаме, че тази сделка се осъществява в тежка корупционна тишина", обвини депутатът Йордан Цонев. Медиите на Делян Пеевски също нападнаха и "разобличиха" боса на „Еврохолд“ Асен Христов, че е близък с бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, като пуснаха снимка на двамата от някакъв маратон.
"Продажбата на най-големия електроенергиен разпределител, от което зависи цената на тока за българските граждани и бизнеса, а също и националната сигурност, не може да се осъществява по такъв начин", разясни Йордан Цонев, като посочи "компетентните органи", които трябва да се задействат немедленно - КЕВР, КФН и КЗК.
И отговорните органи се задействаха
КЗК откри теле под вола и забрани на "Еврохолд" да купи ЧЕЗ-ките активи - щяло да навреди на пазара на енергийни застраховки. За разлика от "мекия отказ" на "Инерком" сега в решението бяха цитирани становища на ДАНС и КФН, сеещи съмнения във финансовата стабилност на кандидат-купувача и в способността му да управлява електроенергийна инфраструктура.
Още след изказването за "корупционната тишина" шефът на "Еврохолд" Асен Христов помоли политиците да си мерят приказките и подсети КФН, че трябва да санкционира всеки, който си позволява „черни“ коментари по адрес на компания с над 8000 акционери и търгувана на борсата. КФН пропусна това покрай ушите си.
След като КЗК даде първи сигнали, че може да сложи прът в колелата на "Еврохолд", Христов направи "недипломатични" коментари, показвайки, че знае доста за задкулисието. Сили отвън пречат, провалът на покупко-продажбата би бил предателство на националните интереси, каза той, когато регулаторът обяви, че започва задълбочен анализ. Обикновено такива проучвания отнемат до 4 месеца, но КЗК изведнъж форсира работата и вдигна "червен картон" на сделката.
"Еврохолд" отвърна със сарказъм на отказа - благодари на комисията, че така високо оценява финансовата мощ на холдинга. Чехите пък съобщиха, че ще обжалват решението на КЗК и че обмислят да си защитят правата в международен арбитраж. ЧЕЗ вече води подобно дело срещу България - за враждебно отношение към чуждестранен инвеститор. Искът е за стотици милиони евро.
Всички събития дотук пораждат черни мисли и тревоги. Изглежда,
сякаш някакви зли сили се боричкат в тъмното за власт
в енергетиката, а "независимите" институции се снишават. Подобен сблъсък на интереси доведе преди години до сгромолясването на КТБ. В битката за бизнеса на ЧЕЗ засега победители няма.
Още преди отказа на КЗК чехите обявиха, че ако и този път "без видима причина българските власти блокират сделката", няма да трошат повече време и пари и ще си запазят активите. Това прозвуча като: "Писна ни да ни разиграват и да ни извиват ръцете".
Но дали патилата на ЧЕЗ ще спрат дотук? Няма ли да последват атаки срещу чехите, за да бъдат убедени да прехвърлят активите си на "правилния" кандидат и на "правилна" цена? Четата на прокурора Иван Гешев може да връхлети и да извади изобличаващи записи. КЕВР може да вгорчи битието на ЧЕЗ дружествата у нас - и с ценова преса, и с енергийни проверки. Държавните ревизори от агенцията за финансов контрол могат да се заровят в счетоводството и отчетите на ЧЕЗ групата. А както е известно, "който търси, ще намери". НАП и ДАНС също могат да се втренчат...
Дали пък Асен Христов няма да се окаже прав, че провалът на сделката е равносилен на национално предателство?
Представете си следния сценарий: ЧЕЗ остават в България. Понеже имат да избиват разходи, започват да искат от КЕВР вдигане на цените. КЕВР им разрешава, токът за Западна България поскъпва значително, потребителите се изнервят и излизат на улицата... Има и друг възможен сценарий - КЕВР не позволява драстично вдигане на цените, ЧЕЗ обявява, че това я затруднява финансово и че изпада в несъстоятелност. Досега в България не се е случвало собственик на електрическа мрежа да фалира. Но може да стане и би било с ефекта на енергийно КТБ.
Патилата на ЧЕЗ обясняват защо у нас няма опашка от чуждестранни инвеститори. Ниските данъци и евтиният труд не могат да компенсират неуважението към закона и двойната политупотреба на държавните органи като бухалки в едни случаи и като прислуга на "обръчите" в други ситуации.
