Чия собственост са наследените земеделски земи и гори от единия съпруг?

Л.Д., София

Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Това е записано в чл. 22 от действащия Семеен кодекс (СК). Разпоредбата има за цел да укаже кое имущество законът смята за лично имущество на съпруг в иначе признат режим на съпружеска имуществена общност.

Общото правило е, че всичко придобито в рамките на брака е част от СИО. Но законът прави няколко изключения. Едното са придобитите по наследство и дарение. За лични са определени и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са и вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Иначе казано, наследените земеделски земи и гори се подчиняват на правилата за личното имущество, което е на съпруга наследник. 

По правило СК определя, че съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. И управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите, но разпореждането с него се извършва съвместно от двамата съпрузи.

СК разпорежда и че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. 

Когато става дума за лично имущество обаче, правилото е друго, независимо че става дума за брак и за режим на съпружеска имуществена общност. Според чл. 25 от СК всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг. Това означава, че той може да дари, продаде, замени придобити по наследство земеделски земи или гори, без да пита другия съпруг. 

Нещо повече - СК позволява дори трансформация, преобразуване на лично имущество, отново в лично. Така според чл. 23 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Например, ако съпруг купи имот с пари от наследство или дарение, или пък от двете заедно, тогава имотът ще е само негова собственост. И при евентуално прекратяване на съпружеската имуществена общност, примерно поради развод, този имот ще остане само собственост на този съпруг. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, тогава лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.