Често животът в уж скучната българска провинция предлага твърде любопитни сюжети. Такъв е случаят с Белослав, градче на 20 км от Варна. Отскоро то си има неповторима за паметта на страната придобивка. Там е "Слава", последната българска подводница. 18 август тя отвори като музей.
Защо и как "Слава" се оказа точно на брега на Белославското езеро е наистина твърде любопитен сюжет. Става дума за минало, традиции, предприемачески търсения, идеи... Най-вече - за
успешното съчетаване на частен интерес с обществен.
Но още по-важно е, че подводницата се превръща в музей като единствен вариант тя да бъде запазена, благодарение на усилията на едно семейство - на фона на дългогодишно институционално бездействие. Парадоксално е, че инициаторите Данко и Красимира Калчеви никога не са имали каквото и да е общо с военните или подводното дело. Но точно те реализират начинанието, а не държавата и община Варна, които уж имат. Въпреки това лентата бе прерязана тия дни (само)рекламно от кмета на областния град Иван Портних. Поведението му контрастира със скромността на Калчеви, които дори не пожелаха да се снимат преди 5 месеца, когато "Сега" се срещна с тях в разгара на подготовката
Но всичко подред. Корените са в миналото.
Освобождението заварва Белослав като затънтено село (Гебедже). Пясъчните находища наоколо стимулират прохождащата индустрия, през 1893 г. в Гебедже е
основана първата фабрика за стъкло.
Производството се развива през целия XX век. В годините на социализма на езерния бряг е създаден огромен завод, който запазва технологията на ръчното духано стъкло. Със старта на демокрацията предприятието се раздържавява. Разпада се на малки частни дружества, които едно по едно загиват. С изключение на "ИНХОМ" - малка семейна фирма. Тя произвежда сувенири и други бутикови артикули, запазвайки до днес ръчно духаната стъклария. Тази стъклария е уникална, защото начинът й на създаване не се променя от прохождането на стъклопроизводството в Египет и Месопотамия. Днес не се среща другаде в България. Така че в Белослав е
спасен занаят на около 3000 години.
Собственик на фирмата са именно Калчеви.
Стъкларската индустрия изисква огромни енергийни разходи. Те са непосилни за малък семеен бизнес, специализиран в бутикови продукти. Затова през 2009 г. "ИНХОМ" затваря значителна част от мощностите си. Но запазвайки ръчното стъкло, развива и машинно производство на парфюмерийни бутилки и други малки изделия. Някъде в този период се случва нещо важно. За да оцелее, фирмата трансформира основната част от производството си към иновативни екологични продукти.
Тя изгражда собствена ВЕИ, търси подкрепа по европейските проекти (днес например произвежда противопожарна течност за дърво и текстил по норвежкия механизъм). Постепенно стъклото, екологията, иновациите и търсенето на нови бизнес ниши се обединяват в твърде сполучлив проект – музей. До производствените мощности са настанени експозиции. Музеят среща изключителен интерес сред варненските училища, от него децата могат да научат наистина уникални неща:
Пред очите им работник продухва стъкло
по технология от древността; разглеждат самата пещ, виждат и автоматични машини; научават, че топенето на стъклото през топлото полугодие се извършва единствено благодарение на собствено придобита слънчева енергия; наблюдават как стъкларийките се декорират, а после самите те ги изрисуват; пътьом разглеждат картини и други творби от отпадъчно стъкло (периодично в музея се провеждат пленери на студенти художници). Така пред детето не просто оживява специфичен прастар поминък, но и се демонстрира природосъобразен начин да бъде запазен. История, възпитание, изкуство, туризъм, екология и индустрия са съчетани в музей, който сам по себе си е иновативен продукт.
Един географски детайл: Белославското езеро е съседно на Варненското, в двете има останки от наколни жилища. Проучват се от Историческия музей във Варна, а стъкларската фирма е партньор по проекта. Лека-полека това се оказва от значение и за подводницата. През 2019 г. международна научна експедиция иска с тръстиков кораб да прекоси Черно море и близките морета. Стартът трябва да е в Сочи. Оказва се обаче, че руският град не може да осигури терен за изграждането на кораба. Варна също не показва гостоприемство. Ръка подава малката белославска фирма. Така миналото лято
индианци от езерото Титикака дойдоха на езерния бряг
и изградиха тръстиковия кораб. Фирмата им предостави безплатно пространството на брега. Целта бе да популяризира заедно себе си, близките тръстикови масиви и екологията. А връзката със "Слава" е, че след като могат да бъдат спасени ръчното стъкло и една международна експедиция, защо да не може и подводница - отново успоредно с интересите на фирмата.
"Просто един ден съпругата ми следеше новините и каза: Гледай,
община Варна се чуди какво да прави с подводницата.
Защо не я реставрираме?", разказва Данко Калчев. Първоначално той е против. Но после се съгласява, че подводницата би била прекрасен маркетингов продукт за иновациите, с което се занимават.
А през това време отдавна изведената от експлоатация "Слава" представлява трагична гледка – непотребна, изоставена, ръждясва, валят информации, че ще се реже... Ветерани разказват за нея със сълзи на очите. Военноморските сили се чудят какво да правят, даряват я на община Варна. Градската управа тръгва да прави музей, но я спират големите вложения. Дълго време "Слава" си стои
все така безстопанствена – обидно за флота и България.
В един ден на 2018 г. обаче Данко Калчев чука на общинската врата. Пита може ли да получи подводницата, какви са законовите начини... След няколко месеца община Варна с удоволствие я прехвърля на фондация на Калчеви - за 10 години, с цел възстановяване. После с парите и желанието на семейството за кратко време се случва това, което е непосилно за държавата и една от най-богатите български общини: укрепен е пристан, набавена е нужната информация, осъществени са контакти със специалисти, търсят се дарения... Миналата есен военните преместиха "Слава" от Варна в Белослав. После
матроси я почистиха, работници заваряваха, боядисваха...
За да отвори днес точно до музейните експозиции със стъкло. Билетите от посещения ще се инвестират обратно в подводницата.
Наесен се предвижда гостите не просто да имат възможност да влязат вътре в нея, но и да разгледат в съседство инсталация за очистване на въздуха – пилотен проект на двама български младежи. Предвижда се и
монтаж на фотоволтаици върху "Слава",
с които да захранват осветлението й. Тези идеи целят да промоцират как екологичните иновации могат да влязат в реалния живот, включително бита.
Всичко в крайна сметка се затваря в кръг – стъкларската фирма иска да запази стъклото, прави го чрез музей; за да оцелее, се специализира в екологични иновации; "Слава" обединява музея, иновациите и екологията. А обществото печели. Печалбата му не е само съхранена памет. Другият вариант бяха няколко тона скрап.
