- Г-н Георгиев, поуталожиха ли си страстите, на които сме свидетели през последния един месец, или е затишие пред буря?

- Така или иначе предстоят избори, което означава, че едва ли партиите, които имат амбиции за евродепутати, няма да бъдат активни. Или пък да не атакуват опонента си по уязвимите му места, което е нормално. Да не говорим, че цялата година ще бъде под знака на едни или други избори. Поне още едни сигурни избори има, освен европейските през май.

Политизацията ще е налице. Дали обаче ще се реализира достатъчно на евроизборите, все още е рано да преценим. Това са сложни избори. Залогът изглежда недостатъчно голям за всички участници. Изборите мобилизират тогава, когато у много хора има надежда, че „ето след тях ще живеем по друг начин!“. След евровота няма как да го допуснем. Няма пряка проекция между техния резултат и това как ще живеят хората в България. Поне те не виждат пряк резултат.

Чака ни доста усилна политическа година. Не бих казал, че тя започна добре. Голяма част от институциите не работят. Виждате в какво състояние е парламентът - не че и когато функционираше на пръв поглед пълноценно, беше истински парламент. У нас има една трайна тенденция, когато се конструира едно ново управляващо мнозинство, то се редуцира до групата на управляващите.

- Добре, но все пак две години минаха от това управление?

- Не че останаха някакви особени следи от него досега. Очевидно са прави всички онези, които казват, че този политически модел не работи. И аз споделям това мнение. Рано или късно ще има промяна.

- В каква посока я виждате тази промяна?

- Не бих могъл да кажа. Защото е въпрос на широк дебат и съответно на консенсус. Никой не може да го направи от позицията на един партиен интерес или на една институция. Не е проблемът в традиционното делене, например на президентска република или други сюжети.

- Какво не му работи на този модел? Не го ли осъзнаваме твърде късно – след 30 години преход?

- Много са причините. Те са дълбинни и трудни за обрат тенденции. Примерно неразвито гражданско общество, проблеми в демократичната ни култура като цяло, некачествените селекции на политическия елит. Фактът, че има толкова много партии, над 300 регистрирани, не доведе до нещо добро. На пръв поглед би трябвало да има изобилие от идеи, но истината е, че политическият живот много сериозно е лишен от мобилизиращи идеи. Наистина някаква имитация на борба на идеи имаше през 90-те години. След това решихме, че сме постигнали всичко.

По-тревожните тенденции от последните години са срастването на политическия и бизнес елит, което, казано иначе, са олигархични тенденции, с всичките произтичащи от него изкривявания на пазара. Виждаме политически клиентели и как се употребяват фондовете, в това число и европейските. Виждаме как изчезна нормалната конкуренция – на единия полюс имаме политически патронаж на определени бизнес кръгове, а от друга страна, монополни тенденции или картелни. Това не е икономика, която може да консумира позитивите от т.нар. справедлива конкуренция.

- Това ли е основният ни проблем – липсата на икономика?

- Пазарна икономика не се получи. Има сегменти от такава икономика и там потребителят е този, който разпределя медалите. За илюстрация – пазарът на бира е силно конкурентен и гражданите там решават всичко.

И така е в политиката – липсата на идеи, на политически морал, дефицит на позитивна селекция, който да срещне демократичното начало с компетентност и почтеност, обяснява защо са неефективни досегашните ключови инструменти в политическия модел.

- Не го ли осъзнават всички тези, които имат претенции, че могат и съответно искат да управляват?

- И да го осъзнават, поради дефицита на идеи и неверието, че има други решения и възможности пред страната, не правят нещо реално за промяната. Имам чувството, че голяма част от политическата класа е повярвала, че не може да обърне негативните тенденции. След като е така, работят в посока поне да си решат частните проблеми. Виждате напоследък каква стихия на лични каузи е в политиката. Затова цял месец се занимаваме с апартаменти, имущества, с уреждане на наши хора, с политически бит.

- На гражданското общество, което имаме, също ли му писна от всичко това, за което говорите?

- Да, наистина има гражданско активни групи. Всяка една от тях е посветена достатъчно активно на определени проблеми – има активни екологични групи и движения. Има доста активни и в полето на гражданския контрол. Но няма единно гражданско общество, което да преподчини на себе си и партиите. Защото, ако електоратът и всички тези партии си върнат властта и се превърнат в суверен, то тогава и политическият елит, иска не иска, ще работи за представителството на тези граждани.

Вижте доверието в Народното събрание – то е на ниски стойности и тези стойности са почти същите, каквото е и доверието към управляващите. Парламентът не е представителен орган на всички граждани, а само на гласувалите за управляващите. БСП е напълно в правото си, след като няма никакво значение какво казва, как упражнява парламентарен контрол и какви законопроекти предлага, по-добре да работи сред гражданите и да променят статуквото.

- Но лостовете за опозиция, реална, са в парламента...

- Кога у нас е имало действаща парламентарна опозиция? Не е само сега. Опозицията нищо не значи във всеки един парламент досега. Да, важно е да има опозиция, но тя е силна, когато е извън парламентарна. И когато използва механизмите на извънпарламентарен натиск – протести, стачки и пр.

В настоящия парламент – не стига, че толкова много българи останаха непредставени политически (близо 18%), но и в него кои са управляващите? Официално са ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но по какво се различават в парламента ДПС, „Воля“ и пр.? Масовото усещане е, че в този парламент нещата се решават задкулисно със сделки и че той е проводник на лобизъм. Няма го реалният парламентарен контрол върху изпълнителната власт. По-скоро реалната власт е изпълнителната, а НС само легитимира вече взети в тесен кръг решения.

Нещо не е наред. Трябва да се мисли за решения. Няма да е лесно, но съм сигурен, че трябва да мислим за корекция на този политически модел. Най-вече да разрушим тенденциите към авторитаризъм, към олигархичния модел и да извадим от полето на политиката ролята на парите.

- Казахте нови идеи. Затова ли се включихте в новия Стратегически съвет на президента?

- Това е консултативен орган и идеята е някой да генерира алтернативи на статуквото, което не удовлетворява голяма част от българите. Не е само в политиката и икономиката, а в здравеопазването, демографското състояние, социалните неравенства, външната политика – как присъстваме в ЕС, какво отстояваме там, какъв е нашият национален интерес. Целият свят е в едно турбулентно състояние. Има много предизвикателства пред България. Вземете който и да е вектор в общественото развитие – тенденциите са тревожни. Ако не обърнем някоя от тях, не ми се мисли за бъдещето на страната. Хората усещат всичко това. А в същото време, когато гледаш поведението на управляващите, ти става ясно, че или са капитулирали пред възможността да обърнат тези негативни тенденции и се грижат за частния си бизнес и политическо оцеляване, или нямат капацитет.

Истинският държавник е този, който мисли за следващото поколение, не до следващите избори. Президентът по дефиниция е държавник, а не политик. Има смисъл да се съберат при него хора, които ги сплотява това, че са разтревожени за развитието на страната и накъде вървим. И да предложат някаква алтернатива.

Стратегията се прави, когато осъзнаваш, че вървиш на зле, когато съзнаваш, че нямаш много ресурси и си дадеш сметка, че нямаш и времеви ресурс да предприемеш нужните стъпки. Нямаме политически амбиции в този съвет, ако ги имахме, отдавна да се бяхме хванали.

Партиите би трябвало да мислят за бъдещето ни и да предлагат идеи, стъпки за преодоляване на тези толкова много проблеми. Само че не го правят. Някои се опитват. Каква е стратегията на ГЕРБ? Тръгнаха от една пожарникарска логика – днес ще запушим тази дупка, утре ще изгасим този пожар, а когато е по-свободно, ще си уреждаме битовите проблеми. Даже СДС навремето имаше някакви управленски идеи. В момента е интелектуална пустиня.

Има ли воля, има и път. Имаме много мислещи хора, не всички са емигрирали или са се предали и са вдигнали ръце.

- Защо не им дават път за развитие, те могат да направят тази промяна, за която говорите?

- Защото всичко е затапено. Не им дават път за развитие, всичко е въпрос на сделки, на прокарване на лобистки назначения.

- Това значи, че трябва революция, не еволюция?

- Така да е. Когато направиш радикална промяна и смениш посоката, то си е революция. Дори и да няма познатите учебникарски индикатори. Китай направи революция без много шаване. Революция направиха и други. Пълно е с държави, които знаят какво искат и го правят. Докато при нас няма обединяващ знаменател. 

- Възможно ли е наесен кметското място в София да бъде спечелено от независим кандидат? Появиха се информации, че омбудсманът Мая Манолова ще се кандидатира именно като такъв?

- Ще е много трудно на един независим кандидат да спечели в София. Защото са изградени мрежи, механизми за влияния, властови и финансов ресурс, и те играят изключително важна роля. Ако има много силна подкрепа от гражданското общество, ако има силен наказателен вот, не протестен, ще се променят нещата.

Не искам да звуча песимистично. Все още не сме изтървали влака, но нямаме и много време. В близките 5 г. имаме шанс да променим живота си.