В прашната и унила българска зима отново, подобно слухова халюцинация, се приплъзна заканата за ревизия на прехода. Всъщност, ако има дума, от която всички във властта и олигархията застиват, това не е думата корупция, не е думата избори, не е дори думата оставка. При тази дума всеки политик гледа да стъпи по-здраво, а ако седи - хваща се за стола. Подскачат и обезумяват при думата ревизия. Въпреки сравнително невинния контекст, в който тя обикновено се употребява, дори само при нейното споменаване големците от всяка власт побесняват. Преди беше почти забранена, може би защото се свързваше с опасния термин ревизионизъм и защото всяко преразглеждане на догми, ценности, събития и хронологии се смяташе враждебно и непозволено. Беше крамолна и нежелана във всички области на живота. Най-тежкото и разпространено обвинение в писателската общност например бе клеветата, че някой призовава за ревизия на българската литература. Т.е. предлага размествания в ранглистата на художествените ценности и по-лошо, на техните автори. Особено ловко си служеха с тази клевета неколцината откровени средняци, пропълзели в челото на списъка. (Колкото и да не ви се вярва, там се влизаше и с пълзене). Такова обвинение можеше да съсипе личната съдба на всеки творец.
Ревизия...
Уж онова време свърши, а продължиха да избухват при нейното изтърваване в публичното пространство днешните наши големци. Крещят и заплашват инак благоразположени и плъзгави дискополитици, запенват се надъхани парламентарни дами, втвърдяват поглед и скърцат със зъби хладнокръвни партийни пълководци. Независимо дали става въпрос за ревизия на някаква програма, която никой освен тях самите не е чел, на кадрова политика или дори на ляв, десен, па дори и среден възглед. (Всъщност, самата дума благоразумно отпадна от речника им, те се разпростират до сравнително сполучливия, но не по-малко изнервящ евфемизъм «служебно правителство».)
Най-вероятно «ревизия» ги стряска в своя съвсем първичен, магазинерски смисъл. Когато ти проверяват рафтовете и склада, когато ти сверяват фактурите и ти гледат в чекмеджето, когато броят, смятат и теглят черта. Изнервя ги, че ще се разкрие какво са търгували на едро, какво са раздавали на кредит, какъв е бил личният им алъш-вериш, процентът им какъв е бил в действителност, докато самите те са позирали в героични пози - напети манекени на политическата витрина. Разядосва ги, както ги гневят подхвърлените в обществото цени на къщите им, на джиповете и на колежите, на завладените чрез подставени лица курорти и фабрики. Както ги паникьосват въпросите къде отиват заемите от чужбина, парите от приватизацията, от тайнствените оръжейни сделки, от осигуровките.
Думата «ревизия» им е ненавистна и противна - да можеше, биха я забранили. Защото всяка ревизия най-често завършва с начет.
И изведнъж, като отневиделица, като гром из ясно небо: ревизия! Този път на целия преход, на циничната всебългарска приватизация, на общонационалния грабеж, на тоталната разпродажба, каквато се прави само пред закриване. Веднъж вече бе давана такава парола, обещана бе такава ревизия гръмогласно и сочно. Но всичко се бързо затаи и замълча, никъде не излезе знак, че нещо са разровили и проследили. Та ние като увредени от познание и народопсихология граждани веднага се усъмнихме, че този възглас на властта е бил откровена демагогия и неподправен, природен популизъм. Отшумя, разми се в изобилния говор,в немирното въображение на властта и в световния шум.
И сега, без шега, отчетливо, заканително, отново: ревизия, разследване, без милост и без давност, без отлагане и снизхождение.
Народът не е вчерашен,
единият преход само вече трийсет години как кара. Научиха го да вярва на приказки, но вече се отучва. И все пак топли душата подобна закана, вдига прахоляк из държавата хвърковатата чета на юнака-крило за клети сюрмаси и българинът извива очи – може пък да се найде дървен господ и чифт белезници за всеки от ордата хайдуци, що вилняха из държавата и я обърнаха в пустиня. С давност, без давност – всеки да си намери майстора.
И се взираме всички като един в Ревизора. Не в онзи от митницата, дето сега екологията ревизира, а в новия, важния, всесилния ревизор, дето прехода ще обръща откъм хастара и ще вади въшката от подгъвите. Нещо не ни ли напомня той, нещо не ни ли човърка? Някои ще си кажат: четете класиците! И прави ще бъдат.
В един провинциален градец пристига ревизор. Местните информатори незабавно донасят на градоначалника. Вестта е повече от зловеща. И колелото се завърта. Първенците на града вземат мерки. Но „Ревизор” от Гогол затова е комедия, за да е пълна с грешки. Припознават се местните баровци – не улучват ревизора, а се кланят пред Хлестаков, млад безделник и дребен мошеник, който схваща положението, но ги води за носа: дава празни обещания, измъква неочаквано добри суми, обещава ходатайства и ръси предложения за женитба. И си заминава с натежал корем и пълни джобове.
Този гениален сюжет отдавна е слязъл от сцената в живота и е разиграван от безброй измамници и самозванци вече без малко два века. Запознати твърдят, че при първите заплахи за ревизия на българската приватизация преди десетина години всичко се е състояло по точно този класически модел – евентуалните заподозрени гузно са предали поисканите им суми, активи и бизнеси, и ревизията е приключила на нула. Без да бъде дори реално провъзгласена.
Мнима ревизия или мним ревизор – едно и също е
Днешното поколение запознати се кълнат, че точно тъй ще завърши и новообявената по нашите места втора ревизия (разследване). Това няма да учуди никого, най-малко онези, които ще се отърват с лека или средна уплаха. Нито онези, които са я тази ревизия забъркали и са от нея очаквано благоденствие заработили. Те ще се надяват само истинската ревизия никога да не ги постигне.
Защото може би те си знаят: на тях едва ли толкова ще им търсят парите. Няма да са най-важното милионите им, дето ги от държавата доят и стрижат, дето ги чрез властта си грабят и трупат, дето ги търкалят от банка в банка, от една чужбина в друга - дано им се дирите загубят. Милионите им тогава ще са последна грижа. Защото друг ще е техният начет. Съдбоносен. И може би - фатален. Невъзстановим. Той може да се установи и без ревизия. И още отсега.
Няма да им "излязат" няколко милиона българи...
