Дни преди 77-ия си рожден ден ни напусна Стефан Данаилов. Последния месец от живота си той прекара в интензивното отделение на Военномедицинска академия, където е и настъпила смъртта му в 0:15 ч. миналата нощ. Във ВМА бе приет през октомври с белодробен проблем, а по-рано през лятото се подложи на операция на тазобедрената става след падане. През последните години се бореше и с Паркинсон, и с рак.
Въпреки това почти до края легендата на българския театър и кино не спираше с любимите си занимания - сцената, преподаването, играта пред камера. По кината и в момента има филм с негово, макар и епизодично, участие - "Завръщане" на Ники Илиев. На подиума на Народния театър Данаилов излизаше последно в "Актрисата" от Питър Куилър, а телевизионните зрители го гледаха в популярните сериали "Фамилията", "Стъклен дом", "Столичани в повече". През 2016 г. пое осмия си клас в НАТФИЗ, където студентите го боготворят и наричат уважително Мастъра.
Това бе само един от многобройните свойски прякори, с които българската публика титулуваше своя екранен идол. Най-популярен той, разбира се, е като Ламбо - на името на неговия баща, полковник Ламби Данаилов. Няколко поколения го познават и като майор Деянов, красавеца от инак пропагандния сериал "На всеки километър", който пожъна успех и 30 години след премиерата си - в началото на новия век бе прожектиран на открито на площад "Княз Александър I". Култов остана и героят му автомобилен инструктор и сърцеразбивач от комедията "Дами канят". Както и Панчо от "От нищо нещо", Пантер от "Черните ангели", д-р Старирадев от "Търновската царица", Тахов от "Маневри на петия етаж"...
Популярен беше като
"българския Ален Делон"
- както заради външната си хубост, така и заради радиопредаването от началото на 80-те "Звезди посред бял ден", където влиза в ролята на френската суперзвезда.
В продължила шест десетилетия кариера, дебютира пред камера едва 13-годишен - Стефан Данаилов се е снимал в повече от 80 филма. Над 60 са театралните му роли, а повече от 25 - постановките на телевизионния театър... През този дълъг творчески стаж той бе еднакво обичан от публиката, от колегите актьори и студентите си, на които предава занаята от 1988 г. насам (поема класа на проф. Гриша Островски). Конюнктурното звание от годините на зрелия социализъм "народен артист" може в пълна мяра да се приложи за него в пряк и преносен смисъл.
Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. Няма "морска" кръв, но първоначално мечтае да стане моряк в гражданския флот. Майка му Евдокия Данаилова е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов е от родопското село Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра - актрисата Росица Данаилова, която почина година преди него. Преди 5 години изпрати и съпругата си Мария Данаилова. От брака си с нея той има доведен син, а биологичният му син Владимир Данаилов (р. 1986) е от актрисата Ирен Кривошиева.
Още като дете играе
в "Следите остават" (1956) по романа на Павел Вежинов. Но тогава не мисли за актьорска кариера. Докато е в казармата, смята да кандидатства с история. За ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" го съветва Иван Кондов, съпруг на сестра му. През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов завършва при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. След дипломирането си работи първо в Пловдивския театър "Н. О. Масалитинов".
Сред първите му роли в киното са тези в "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми". Популярността му избухва с невиждана сила в края на 60-те, когато на малкия екран се появяват сериите "На всеки километър". В този период слиза от театралната сцена и се отдава изцяло на работата пред камера. Между двата сезона на "На всеки километър" се снима в "Князът", "Черните ангели" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време", а през 70-те - в "Иван Кондарев", "Нона", "Зарево над Драва", "Сватбите на Йоан Асен", "Година от понеделници", "Юлия Вревска", "Топло", "От нищо нещо", "Мигове в кибритена кутийка". Славата му през това време се разпростира из целия социалистическия блок - през 1977 г. е обявен за най-популярен актьор в Чехословакия.
През 1973-та се връща и на сцената, първо в Театъра на Армията, а от 1979 г. - в Народния театър, където играе до края на живота си.
По това време започва и
флиртът му с властта
Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-ия и 46-ия конгрес на партията. Остава член и след промените. В първите месеци и години след 1989-а това кара някои почитатели и колеги на любимия актьор да странят от него. Но той успява да съживи кариерата си, печели "Аскеер", играе в популярния италиански сериал "Октопод" и още няколко филма на Ботуша, сред които "Чифликът на чучулигите" на братя Тавиани. В по-ново време се снима в българските филми "След края на света", "Испанска муха", "Стъклената река", сръбския "Свети Георги убива змея".
От 2005 до 2009 г. е министър на културата в правителството на тройната коалиция. На президентските избори през 2011 г. е кандидат за вице на Ивайло Калфин от БСП.
Печелил е всички възможни награди за един актьор - заслужил артист, народен артист, "Аскеер", "Икар", орден "Стара планина" за принос в българската култура, наградата "Паисий Хилендарски" на Министерството на културата, "Златен век" и т.н.
"Животът тече и минава бързо, въпросът е да има някакво съдържание в живота ти, това е много важно. И когато се наложи да се укротя и да седна тук сам, в размисли, установих, че моят живот е минал пълноценно, бил съм щастлив, защото за един актьор най-тъжното е, когато няма работа", каза в едно от последните си интервю Ламбо. И макар че колеги и държавни люде се хвърлиха да изказват жалейки и съболезнования в деня на кончината му, приживе той бе заръчал: "Забранил съм на всички да ме жалят". По-добре да го изпратим с аплодисменти.
------
Поклонението пред Стефан Данаилов ще бъде на 2 декември (понеделник) от 11 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".
