„Няма такава партия!” Такива възклицания заляха форумите и социалните мрежи по повод на новоучредената формация на шоумена Слави Трифонов „Няма такава държава”. Подигравателната нотка в случая е напълно заслужена. Трудно можем да си представим, че човек с претенции и амбиции за голям политически пробив може да подходи към нещо толкова сериозно по такъв абсурден начин.
Едва ли досега е имало начинаещ политик в България, който така усърдно да се опитва да скрие своето включване в политиката. След като публикува учредителната декларация на партията през август, в продължение на 2 месеца Трифонов и дума не обели за плановете си. За толкова време хората почти забравиха, че през октомври ще се проведе първото събрание на „Няма такава държава”, а самият шоумен не направи нищо, за да напомни за събитието. Самата сбирка беше завардена от охранители, медиите бяха държани настрани, а на насъбралите се симпатизанти дори бяха отнети телефоните - току-виж предали със снимка или видео на външния свят „светото тайнство” на партийното учредяване!
Новоизпеченият партиен вожд влезе и си отиде през страничен вход, мрачен и мълчалив. Формацията беше основана за фантастично кратките 20 минути (даже добре режисираните конференции на ГЕРБ продължават доста по-дълго!). След което "партийната маса" се изниза, безсловесна като предводителя си.
Неизбежно след това дойдоха и ироничните коментари:
Трифонов партия ли основа, или масонска ложа?
Поведението, което шоуменът демонстрира, изглежда, меко казано, странно, ако се вземат предвид характерът на събитието и хората, които го организираха. Остана впечатлението, че Трифонов желае всичко да мине колкото е възможно по-незабелязано. Сякаш не му се занимава кой знае колко, но понеже е поел твърд ангажимент, неохотно се е захванал набързо и тихичко да свърши работата. И след това ще се върне към обичайната си активност - да подгрява своите фенове с публикации в социалните мрежи по подбрани теми, както навремето правеше бившият шоумен и настоящ украински президент Володимир Зеленски.
Такова усещане поражда не само начинът, по който беше учредена „Няма такава държава”, но и избраният за това момент. До местните избори остават по-малко от 3 седмици. На вота партията не може да участва - дори няма съдебна регистрация, а е възможно и въобще да не получи такава, ако съдът прецени, че наименованието й уронва престижа на българската държава, както твърдят юристи. В същото време Трифонов засега запазва мълчание по въпроса дали ще застане зад друга политическа сила или кандидат на изборите. Накратко казано,
към настоящия момент шоуменът е изцяло извън политическата игра
И не дава признаци, че гори от ентусиазъм да се включи в нея (нито пък някой от другите играчи го подканя да го направи).
Програмното му послание също създава впечатлението, че Трифонов се стреми да се дистанцира от каквато и да е актуална политика. В краткото видео с неговото слово, което екипът му разпространи след края на учредителното събрание, Трифонов говори пред своите симпатизанти само и единствено за националния референдум от 2016 г., който той инициира. Допитването засягаше въвеждането на чиста мажоритарна избирателна система, намаляването на държавната субсидия за партиите на 1 лев за действителен глас и въвеждането на задължително гласуване. Подавляващото мнозинство от гласувалите тогава подкрепиха неговите предложения, но активността не беше достатъчна, за да станат резултатите задължителни за приемане от парламента. Сега Трифонов заявява, че референдумът бил „захвърлен в ъгъла” от политиците, и се заканва, че щял да работи да бъдат зачетени желанията на избирателите. Това щяла да бъде личната му политическа мисия (подразбира се, и на партията): „Аз мисля, че има конкретна, точна и ясна цел, която е свързана с моя характер. Когато нещо се прави, трябва да се направи докрай. Този референдум и решенията от него трябва да бъдат приложени в действие”, обяви той пред учредителите.
Каквото и да мислим за референдума, факт е, че той отсъства от актуалния дневен ред на българското общество. Политиците се занимаваха в продължение на години с въпросите, поставени в допитването, и
дори приеха някои половинчати или изкористени решения
Гласуването отдавна е задължително, но през 2017 г. Конституционният съд реши, че избирателите не могат да бъдат санкционирани, ако не пуснат бюлетина. Тази година партийната субсидия беше съкратена до левче на глас, макар че намалението беше компенсирано, като се разреши приемането на дарения от фирми и НПО-та. Правени бяха опити да се въведе мажоритарна система, които се провалиха по политически причини. Така малко по малко генерираната около всичко това политическа енергия се изчерпа.
Има две възможни обяснения защо Трифонов се фокусира върху допитването в момент, в който никой друг дори не се присеща за него. Първото е, че
просто не разполага с нищо друго, около което да завърти свое послание
към обществеността. И затова се връща към каузата, която придоби такава популярност сред гражданите преди няколко години и за известно време, действително го превърна в сериозен политически фактор.
Второто обяснение е, че желае да избяга от парливите актуални теми на българската политика. Не сме чули нищо от него по един от най-сериозните политически въпроси в момента - противоречивата кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор, която предизвика сериозни обществени сътресения и улични протести. Зад Гешев прозират интересите на статуквото в съдебната система и политиката, които очевидно изглеждат на шоумена достатъчно сериозни, за да го накарат да стои боязливо настрани и да мълчи. Или да вземем случая с освободения предсрочно Джок Полфрийман, който породи невиждано разцепление в българското общество. Иначе словоохотливият Трифонов така и не е посмял още да се изкаже.
Нещо повече, в словото си Трифонов напълно забрави онова, което беше написано в пуснатата само преди два месеца учредителна декларация. С документа той пое сериозни ангажименти - намаляване на депутатите от 240 на 120, пряк избор на главния прокурор, премахване на партийното влияние върху съдебната власт, реформиране на здравеопазването и образованието, повишаване на доходите. А сега чухме от него: „Аз не мога да оправя несправедливостите, това е безумно”. А какво възнамерява да оправи тогава?
С партия, учредена надве-натри, с липса на политическа активност и дори на актуално послание към гражданите, започва да изглежда спорно доколко шоуменът реално е влязъл в политиката. А сравненията с Володимир Зеленски и неговата чудовищна популярност, с която разпердушини украинската политическа система, засега изглеждат по-скоро нелепи, отколкото основателни.
