В България обществеността рядко обръща внимание на националната външна политика. Вниманието й се задържа най-вече от честите скандали във властта, схватките между политическите партии и гражданското недоволство. Пример за това са протестите срещу кабинета на Бойко Борисов, продължили близо 6 месеца през 2020 г. Хиляди българи излизаха редовно по улиците и настояваха за оставката на премиера Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, защото смятат, че двамата работят за интересите на олигарсите в страната. На фона на случващото се българската дипломация трудно можеше да привлече особен интерес сред обикновените хора.
Затова общественото вълнение, което предизвика кризата между България и Република Северна Македония през последните месеци на 2020 г.,
беше наистина голяма изненада.
Медиите отделят на темата постоянно и значително внимание. Интернет буквално прелива от анализи и коментари по въпроса. За известно време спорът между двете страни привличаше повече интерес дори от пандемията от COVID-19.
Това поражда въпроса: защо българската общественост толкова се развълнува от отношенията между София и Скопие точно сега? Защо същата възбуда липсваше през 2017 г., когато беше сключен договорът за добросъседство – един толкова важен момент за двете държави? Отговорът: защото преди 3 години премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев обявиха пред своите граждани, че между техните страни се случва нещо добро, което ще помогне старите дрязги да останат в миналото. А сега изведнъж се разбра, че проблемите не са решени, тревогите не са успокоени, а бъдещето на двустранните отношения остава също толкова неясно и непредвидимо, каквото беше преди подписването на договора.
И внезапно изникнаха много въпроси за Македония, на които българското общество трябваше да намери отговори. Какви хора са македонците – самостоятелна нация или етнически българи, които са изгубили своята идентичност? Какъв език е македонският – национален или диалект на българския? Какво е миналото и бъдещето на Македония и как се вписва в миналото и бъдещето на България? Каква е ролята на Югославия, Сърбия, Съветския съюз и комунизма за отношенията между нашите две страни?
Хората се разделиха. По-либерално настроените (поддръжниците на десни и центристки, проевропейски политически сили като „Демократична България” и ДПС) призоваха останалите: да оставим миналото на историците, важното е заедно да градим бъдещето си в обединена Европа. По-консервативните (симпатизантите на националистическите партии като ВМРО, популисти като шоумена Слави Трифонов и бившите комунисти) обаче рязко реагираха: миналото не може да се отдели от настоящето и, ако не можем да се разберем за него, какво съвместно бъдеще можем да имаме?
Социологическите изследвания на общественото мнение показват недвусмислено, че втората група преобладава. Огромното мнозинство от българите искат първо да бъде постигнато принципно съгласие между София и Скопие за историческите факти – и едва след това България да подкрепи Северна Македония за преговори за членство в Европейския съюз. Тази позиция се засилва от дълбоко заседналото в българското съзнание схващане, че македонският политически, културен и научен елит е враждебно настроен към България и затова страната ни трябва да получи предварителни гаранции, че Скопие ще се съобразява с българските разбирания по отношение на историята.
Vox populi, vox Dei
Такъв консенсус е нещо рядко виждано в българското общество и политиците не могат да го игнорират. Това до голяма степен обяснява твърдостта на правителството в София по въпроса. Премиерът Бойко Борисов е готов да рискува да остане неразбран от другите европейски лидери, както и да понесе евентуални обвинения, че спъва европейската интеграция на Западните Балкани – кауза, която защитаваше изключително активно по време на българското председателство на ЕС през 2018 г. И причината за неговото упорство е, че ако подкрепи безусловно преговорната рамка на ЕС със Северна Македония, рискува да си навлече гнева на българското обществено мнение преди парламентарните избори през март 2021 г., които неговата партия ГЕРБ така или иначе може да загуби заради неособено умелото си справяне с пандемията.
На второ място, влияние върху позицията на премиера Борисов оказва неговият заместник в правителството Красимир Каракачанов – вицепремиер, министър на отбраната и лидер на българската партия ВМРО. През цялата си политическа кариера Каракачанов е твърдял, че неговата основна кауза е опазването и възраждането на българското национално съзнание в Македония. Без това неговата политическа формация, приела името на историческата революционна организация ВМРО, напълно ще се обезсмисли. Затова не беше неочаквано, че Каракачанов побърза да изкопчи от премиера позволение да се намеси в преговорите със Скопие.
Бойко Борисов не може да си позволи да му откаже, тъй като има нужда от подкрепата на ВМРО като негов коалиционен партньор, за да довърши мандата си. Затова, за да покаже, че зачита своите съюзници, Борисов раздели отговорността за преговорите между Каракачанов и българския външен министър Екатерина Захариева. Това допринесе за втвърдяването на позицията на София, тъй като Каракачанов възнамерява да използва кризата със Скопие, за да се понрави на националистически настроените избиратели в България.
Обществените нагласи в страната принуждават и опозиционните политически сили да заемат позиции, близки до тази на управляващите. Това се отнася и за Българската социалистическа партия (БСП) – най-влиятелната опозиционна формация, която разполага със значителни шансове да излезе на първо място на парламентарните избори. Социалистите подкрепиха решението на правителството да възпре старта на преговорите между ЕС и Северна Македония. И разкритикуваха управляващите единствено за това, че са закъснели да направят обществено достояние проблемите в разговорите със Скопие. „Ние подписахме договор за добросъседство и сътрудничество. Този договор трябва да се спазва. Сформира ли се съвместна комисия за разрешаването на спорните въпроси между двете държави? Сформира се. Разреши ли ги? Не. Докато те не се разрешат, няма да има решение по този въпрос”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Още по-агресивна е позицията на партията „Има такъв народ” на шоумена Слави Трифонов, за която редица социологически изследвания прогнозират, че ще бъде трета политическа сила в следващия български парламент. „Предложението към македонците, оп ... извинявайте – северномакедонците, че ако те признаят историческите си български корени, а пък ние признаем сегашното състояние на нещата, а сегашното състояние на нещата е да признаем македонския език и нация – та това е най-доброто предложение, което могат да получат ... Така че Северна Македония по-голям компромис няма да получи и, ако не се съобрази със своите исторически български корени, ще съществува извън Европейския съюз. Толкоз!”, остро написа Трифонов във „Фейсбук”. Така шоуменът, който залага на силно популистка политическа програма, показа недвусмислено, че няма намерение да прави каквито и да било отстъпки по темата, когато влезе в парламента.
От дясната коалиция „Демократична България”, която също най-вероятно ще разполага с присъствие в парламента, атакуваха правителството, че се опитва да „изтъргува“ общото бъдеще на двете държави срещу признание за общо минало в момент, в който София е в силна позиция. „Ние рискуваме да вкараме интеграцията на Република Северна Македония и Балканите в дългосрочен тупик, от който полза ще имат единствено професионалните югославяни в Скопие и техните ментори в Белград и Москва, а ние ще изглеждаме като някакви пещерняци от барутния погреб на Европа. Не само че не решаваме проблема, а го ескалираме”, обяви съпредседателят на „Демократична България” Христо Иванов. Извън критиките към тактиката на правителството обаче, виждането на демократите не се различава фундаментално от това на другите политически формации. Това се вижда от мерките, които Иванов предложи за разрешаване на кризата: редовни общи заседания на кабинетите и парламентите, на които да се обсъжда прилагането на договора за приятелство; „канон“ от общи фигури и празници; ревизия на учебниците по история в Северна Македония и др.
Сред големите политически сили по-нюансирана позиция изразява само либералното Движение за права и свободи (ДПС). От формацията обаче благоразумно избягват да коментират темата вътре в България – движението се държи настрана от въпроси, които възбуждат националистически страсти. Избраният от ДПС депутат в Европейския парламент Илхан Кючюк заяви наскоро в разговор с македонския външен министър Буяр Османи: „Вярвам, че и двете страни ще възобновят конструктивните разговори, защото в противен случай виждаме тревожния развой на ситуацията, а именно нарастващият национализъм и език на омразата. Разбирателството и взаимното уважение между нашите граждани ще бъдат ключови за разрешаването на спора”. От думите му се вижда каква е позицията на ДПС – предпазлива и дипломатична.
Няма условия за промяна на позицията
В Скопие се надяват, че след парламентарните избори в България ще дойде на власт ново правителство, което ще бъде по-благоприятно настроено към аспирациите на Северна Македония за европейско членство. Подобно очакване обаче е нереалистично. Нагласите на българската общественост по въпроса са твърди и недвусмислени и няма голяма политическа сила у нас, която да посмее да ги пренебрегне, включително и БСП. Няма значение, че СДСМ на Зоран Заев и БСП на Корнелия Нинова са сродни социалдемократически партии, както и наследнички на бившите комунистически партии в двете страни.
Всъщност този факт по-скоро ще принуди българските социалисти да бъдат по-упорити при евентуални разговори със Скопие. В България бившата комунистическа партия е обвинявана, че през 40-те години на ХХ век насилствено е обявила жителите на Пиринска Македония за етнически македонци, за да угоди на Титова Югославия. Затова БСП не може да си позволи да бъде отстъпчива – иначе ще се изложи на атаки от страна на антикомунистическите и националистическите партии в България, че предава националните интереси, също като своята предшественичка.
От българска гледна точка, кризата в отношенията със Северна Македония вече е по-скоро вътрешнополитически, отколкото междудържавен въпрос. Водещите български партии са единодушни, че Скопие не изпълнява ангажиментите си по договора за добросъседство и затова не бива да се позволява на македонската страна да започне преговори за еврочленство. Затова твърде вероятно е следващото правителство в София, който и да го състави, да продължи в общи линии политиката на кабинета на Бойко Борисов.
Още повече, че с приключването на германското председателство на ЕС в края на 2020 г., настоящите и следващите български управляващи нямат особен стимул да обръщат внимание на преговорния процес. Така ще бъде поне до средата на 2021 г., когато председателството ще бъде поето от Словения – бивша югославска република, която може би ще се отнесе с повече симпатия към каузата на Северна Македония и ще постави отново въпроса на дневния ред на ЕС.
Дори и тогава обаче разрешаването на кризата ще остане преди всичко в ръцете на политиците в София и Скопие. На тях се пада сложната задача да намерят компромиса, който да задоволи гражданите на България и Северна Македония, и да отговори на стратегическите интереси на двете страни и на ЕС. За съжаление, и от двете страни на границата не показват особена отстъпчивост, което предвещава, че кризата ще продължи дълго.
---------------
Статията е публикувана в македонския академичен блог Res Publica
