Политиката на интеграция на ромите, зададена и спонсорирана от ЕС и неправителствени организации, е пълен провал. „Несоциализирани цигани” вилнеят безнаказано из страната, поощрявани от бездействието на централната и местните власти. Толерантността на българското мнозинство, поставено в неравностойно положение спрямо малцинството, е достигнала своя предел. Държавата е заплашена от междуетническа война.
Така изглежда в общи линии ситуацията с ромския етнос в България - както я вижда лидерът на ВМРО, вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов. Тази мрачна картина се съдържа в документ, озаглавен „Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им”, който военният министър публикува в сряда.
Повод му даде пореден криминален инцидент, при който роми се сблъскаха с полицаи. Това напомни на Каракачанов, че местните избори наближават и лансирането на няколко идеи за „разрешаването на циганския въпрос” (както „воеводите” обичат да се изразяват) може да позакрепи западащия му рейтинг. Така се появи и въпросната набързо скалъпена концепция.
Няма смисъл да коментираме, че Каракачанов и неговата партия участват за втори пореден мандат в управлението на страната и ако искаха,
можеха отдавна да инициират нова политика спрямо малцинствата
Но в крайна сметка водачът на ВМРО е политик като всички други, тоест изпълнението на обещания не е сред силните му страни.
По-същественото е, че възгледите и предложенията на ВМРО по въпроса почти не са се изменили през последните десетина години. А това вече е наистина тревожно, защото някои от идеите, които Каракачанов лансира, са повече от спорни - и в морален, и в практически план. Да не забравяме, че тук говорим за човек, който е не само вицепремиер и министър, но през 2016 г. стана трети на президентските избори.
През 2010 г. „воеводите” предложиха „5+1 спешни конкретни мерки за решаване на циганския въпрос”. Тук се включват: обвързване на социалните плащания за деца с образованието, което получават, и средата, в която живеят; въвеждане на трудова повинност като начин за получаване на квалификация или изтърпяване на наказания; система „труд срещу сметки”, за да се покриват задължения по сметки за комунални услуги; създаване на доброволни отряди за защита на населението; спазване на действащите законови норми по отношение на заселване, незаконно строителство, скитничество. Както и дългосрочна „държавна политика за несоциализираните общности като част от обща демографска политика”.
Същото, макар и в по-разширен вид, съдържа и представената от Каракачанов концепция.
И в този документ се възлагат надежди на бившите Строителни войски,
за да образоват и дисциплинират ромите, както и на доброволните отряди, които да ги държат в подчинение. Националистите искат контрол върху раждаемостта, включително чрез платени от държавата доброволни аборти (!!!), задължително включване на неграмотните пълнолетни роми в програми за квалификация, строг надзор върху раздаването на социални помощи, премахване на гетата, „разграждане на клановите структури” и др.
Какво в крайна сметка означава всичко това? На практика Каракачанов третира ромите като безпризорни и непослушни деца, които трябва да бъдат поставени под пълната опека на държавата, за да не се скитат свободно и да не правят бели. Институциите ще определят къде ромите да се образоват и квалифицират, а съответно и какви професии ще могат да упражняват. Ромската демография ще бъде стриктно контролирана, за да раждат по-малко. Засега се предлагат платени доброволни аборти, основани на етнически принцип! Може би следва и узаконен лимит колко деца може да има ромското семейство? (Как ли щяха да реагират политиците, ако някой отвън се опитва да определи колко бебета да имат българите?) Послушанието на малцинството ще се гарантира от легализирани паравоенни структури по места (несъмнено съставени от българи). Зад всичко, което „воеводите” предлагат, по един или друг начин стои
държавната принуда, при това от авторитарно фашизоиден тип
А къде са ромите във всичко това? Те ще трябва безпрекословно да се подчиняват на този почти казармен ред, а ако откажат или се провалят - да си носят последствията. Е, това ли е интеграция? Това ли е, което в действителност разбираме, когато говорим за „включване”? Ако следваме подобни идеи, тези хора няма да бъдат приобщени към българското общество, а приковани с вериги към него. И това непрекъснато ще им напомня, че са втора ръка хора, че са в подчинено положение на доминиращия етнос и ако не слушат, ще има тояга.
Истината обаче е, че до 2050 г. ромите ще бъдат близо 1/4 от населението, а сред младите до 18-годишна възраст - почти 1/3. Мнозинството ще продължи да се топи, а малцинството - да се множи.
С други думи, в бъдеще не се знае кой ще върти тоягата
Затова предсказанията за бъдеща гражданска война не могат да стоят в основата на една реалистична интеграционна програма. Подобни мрачни прорицания могат да вършат добра работа за предстоящи избори, когато политиците се нуждаят от избиратели, които са уплашени и разярени. Но са изключително вредни, стане ли въпрос да се инициира някаква положителна практическа промяна. А тъкмо от това имаме нужда сега.
Обхващането на малцинството в клещите на репресивната държава, каквато идея е залегнала в концепцията на Каракачанов, по същество предполага да се възстанови в известна степен моделът, който функционираше по времето на бившата народна република. След 1989 г. по-голямата част от ромската общност деградира толкова бързо и дълбоко, че човек неизбежно започва да се пита дали ефектът от прехвалената силова интеграция, упражнявана от бившия режим, всъщност не е бил слаб и нетраен.
По тези причини същинското включване изисква първо да си зададем един прост въпрос: как да бъдат привлечени ромите, за да работят заедно с обществото и държавата, така че да подобрят своя собствен живот и да разширят житейските си перспективи? Но привлечени от възможността за промяна, а не принудени от заплахата за санкция или насилие - това е важно да се помни. Сред самото малцинство има достатъчно инициативни хора, на които им е омръзнал непрекъснато влошаващият се живот, и биха прегърнали всяка възможност за сътрудничество и подкрепа, които обществото им предостави. Да търсим начини да работим заедно като равни за преодоляването на общите проблеми - такъв трябва да бъде подходът, ако искаме да стимулираме ромите да се погрижат за своето и за общото ни бъдеще .
