Някой да не си помисли, че прокурорът, назначен специално, за да разследва сигналите срещу главния прокурор, се занимава с тези въпросни сигнали. В никакъв случай. Ад хок прокурорът първо ще се заеме с битовизми, които отдавна трябваше да са изчистени - къде и как ще работи. Пък после, ако е останало време, ще проучи и сигналите. Такава изглежда ситуацията покрай съдия Даниела Талева, която преди месеци бе избрана на случаен принцип да се превърне в ад хок прокурор.

Когато най-сетне наскоро Талева беше назначена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, се оказа, че или законът е недомислен до абсурдност, или няма желание да бъде приложен. Защото изобщо не е ясно как всъщност ще работи Талева, как ще ѝ бъдат осигурени гаранции за независимост от ръководството на прокуратурата. За нея в момента няма дори бюро и компютър, грубо казано. Иначе на теория трябва да бъде подслонена във Върховната касационна прокуратура. Тя, разбира се, е подчинена на главния прокурор, когото съдията-прокурор ще трябва да разследва.

Става забавно. Да речем, че ѝ се даде работно място и компютър в мрежата на прокуратурата, то тогава хората с достъп до нея, включително и потенциално разследваният главен прокурор, ще могат да виждат какво прави Талева. Тя ще трябва да разчита и на служителите на прокуратурата, тъй като не се предвижда да има свои. Ами ако се налага някакви материали от преписките да отиват в секретно деловодство, това на прокуратурата ли да ползва?

Прокурор Талева в момента отказва интервюта. Но да си представим, че иска да се свърже с медиите. Как да го направи? Та шефът на пресцентъра на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов е същият човек, който, докато началник му беше Гешев, подаде сигнала, по който сега Талева трябва да провери Сарафов - за имотното състояние на негови близки. Т.е. Талева,

вместо да го викне за снемане на обяснения, ще трябва да очаква съдействие

от него за медийната си политика.

Ами ако Талева, не дай Боже, извърши някакво престъпление, кой ще я разследва? По общия ред ли ще върви това дело, или тя има тотален имунитет, питат се прокурори.

Няма такъв цирк, нали.

"Сега" опита да намери отговори на тези въпроси от членове на прокурорската колегия и от депутати. Но засега всички само вдигат рамене.

Когато назначаваха Талева за прокурор, членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не обелиха и дума за възможните проблеми в работата ѝ, свързани точно с детайлите около това как и къде ще работи тя. Стана единствено дума, че делата ѝ в Софийския градски съд сега трябва да тръгнат отначало. При наказателните процеси действа принципът на неизменност на съдебния състав - който съдия започне делото, той трябва и да го завърши. Друг проблем, за който законодателят изобщо не помисли, въпреки че веднъж вече кърпи механизма за разследване на главния прокурор. Красотата иска жертви, нали така. В случая има тежки дела, които са се гледали години, а ще започнат отначало, но нищо, нали има кой да разследва главния прокурор. На хартия поне.

Талева още не е встъпила в длъжност прокурор, тъй като от 18 октомври текат двете седмици, в които решението за назначението ѝ може да бъде обжалвано. След като този срок изтече, има още месец, в който тя трябва да встъпи. Това време обаче едва ли ще стигне, за да се изчистят всички неизвестни.

На 25 октомври Прокурорската колегия реши въпросите да бъдат поставени пред Пленума на Висшия съдебен съвет. Това се случва след писмо, подписано от Сарафов, зам.-председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната му колегия Лада Паунова и зам.-шефа на Софийския градски съд Руси Алексиев. Тримата поставят на масата организационните проблеми, свързани с назначаването на съдия Талева за върховен прокурор.

Талева е поканена на изслушване

на заседанието на Пленума на 2 ноември. Все едно от нея зависят въпросите, които ще ѝ бъдат задавани от кадровиците. Или просто това е поредният натиск върху Талева. Сякаш се прави всичко възможно тя да бъде принудена сама да се откаже да работи.

В писмото, което беше представено на Прокурорската колегия, и с което "Сега" се запозна, се припомня, че при създаването на механизма за разследване на главния прокурор водещите мотиви са били гарантиране на независимост на разследването. Въпреки това редица въпроси, свързани с това, не са уредени нито в Закона за съдебната власт, нито в Наказателно-процесуалния кодекс. А в същото време няма как да се прилагат правилата за администрацията в съдебната власт. Според Сарафов, Паунова и Алексиев при това положение решенията трябва да бъдат взети от Пленума на ВСС.

Първият въпрос е да се осигури работно място на Талева така, че да бъдат препятствани всякакви намеси и влияние при разследването. Искат да бъдат създадени правила и администрация за воденето на производствата от ад хок прокурора. Това включва да се уточни как точно преписките се предават от председателя на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, където по закон постъпват, на ад хок прокурора.

Поставя се и въпросът за обработка и съхранение на преписките - дали да са в общото деловодство на прокуратурата или в отделно. Как ще се съхраняват материали, съдържащи класифицирана информация? 

За да се създаде секретно деловодство,

са необходими няколко месеца. Обикновено минават поне 8 месеца за сертифициране на секретна регистратура през ДАНС и ДКСИ.

Неизвестни има и около бюджетното осигуряване на деловодството ад хок прокурора - ако ще има отделни регистри, кой ще плати за тях - дали Висшият съдебен съвет или прокуратурата.

Дали преписките ще се обработват на общо основание в системата на прокуратурата или ще има отделен модул или деловодна система. Това е от ключово значение, тъй като би дало възможност за достъп до преписките на лицата, срещу които се водят, или на техни приближени. 

Не на последно място стои и въпросът дали ад хок прокурорът е обвързан от вътрешните правила и указания в прокуратурата.

Няма яснота кой ще отговаря за осигуряването на материали и компютърна техника, не е уреден въпросът за допълнителните трудови възнаграждения, за отпуските, има ли възможност да се инициира дисциплинарно производство срещу специалния прокурор...

"Тези въпроси са абсолютно резонни. Те следваха да намерят и законодателно решение и това беше казано при обсъждането на законопроекта в Народното събрание. Но такова нещо не съществува.

Топката отново е прехвърлена на ВСС.

Ние сме длъжни да сезираме Пленума в проблемите, които са поставени в писмото", коментира Огнян Дамянов от Прокурорската колегия. Талева ще бъде изслушана, за да си каже мнението, както и да посочи дали има нещо друго, от което се нуждае.

Това ли обаче трябва да е начинът - положението да се спасява в крачка, а купищата неизвестни предварително да разклащат доверието в новия механизъм. При това веднъж вече механизмът беше поправян в крачка, когато се оказа, че в закона трябва да бъде добавен и "заместник на главния прокурор". По принцип механизмът, разписан в Наказателно-процесуалния кодекс, се отнася както за престъпления, извършени от главния прокурор, така и за разследвания срещу заместник главен прокурор. В съдебния закон обаче се говори само за "разследване на престъпления, извършени от главния прокурор". Това разминаване беше оправено със специални промени, тъй като много обърка Прокурорската колегия на съвета и ѝ даде основание да протака назначението на Талева.

ВСС, който очевидно може да реши всички въпроси от писмото, сякаш предпочита да протака и да саботира закона. И като че ли го прави с политическа подкрепа. Интересно дали министърът на правосъдието ще се появи на изслушването на Талева на 2 ноември. Ще е показателно.

Механизмът уж беше чакан и мислен толкова дълго, а накрая се оказва или недомислен, или саботиран. Сега си имаме черешката, чакаме и тортата.