Специалният механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници действа, но дали работи?!
Имаме съдия, назначена за ад хок прокурор, който да ги разследва - Даниела Талева. Скоро ще стане една година, откакто тя встъпи в длъжност. Но засега единственият смисъл от цялото нещо, прието с фанфари и върху което легнаха огромни очаквания, е, че срещу главния прокурор има някакви преписки на трупчета. А прекрасно знаем, че това може да роди зависимости. Хак да му е, да види какво е. Но е твърде опасно главен прокурор да бъде държан на каишка с нерешени преписки. Също както е опасно да се държат премиери, министри, депутати.
Разбира се, работещ механизъм
не значи непременно главен прокурор, който да бъде даден на съд.
Очаква се обаче преписките, които движи ад хок прокурорът, да приключват максимално бързо. А обществото да бъде информирано за мотивите, с които на даден казус се слага точка (ако не се праща в съда). Няма никакво оправдание преписките да се държат нерешени дълго време, защото това е страшно чувствителна материя. Сега ситуацията не е по-различна от времето, когато нямаше ад хок прокурор и уж всеки редови прокурор можеше да разследва главния.
Ако има проблеми с механизма, редно е те да бъдат огласени и да се работи за отстраняването им. Не че в момента на политическите сили им е до това.
В момента на прокурор Талева дори не може да бъде зададен въпрос от медиите. Тя не отговоря на телефона си от съдийските времена. От пресцентъра на прокуратурата обясняват, че нямат връзка с нея и не могат да помогнат. Нищо, че тя формално се води прокурор. Логично, въпроси не могат да ѝ бъдат зададени нито през Софийския градски съд, откъде тя идва и ще се върне. Нито през Върховния касационен съд, който участва в процеса по определяне на ад хок прокурор и после през него минават сигналите срещу главния прокурор и заместниците му. На сайта на върховния съд се качват справки за сигналите, получени по реда на механизма за разследване на главния прокурор. От тях обаче не може да се извлече никаква информация.
Затова "Сега" подходи екзотично, пращайки въпроси през информационния център на прокуратурата, който по принцип не се занимава с медии. Входящ номер беше получен след три напомняния. В крайна сметка се оказва, че писмото до Талева е предадено на зам.-главния прокурор Елена Каракашева, защото от нея дойде "отговор", че за досъдебни производства информация се дава по реда на НПК, а не Закона за достъп до обществена информация. Всъщност питането изобщо не беше оформено като заявление по ЗДОИ. А дали да даде информация решава наблюдаващият прокурор - в случая Талева, а не зам.-главната прокурорка. Как и защо писмото за Талева е било насочено към нея - един Господ знае. Самата Талева не се появява публично.
На 12 юни,
след като първите 6 месеца на поста ѝ изтекоха,
прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет удължа мандата ѝ. По закон спецпрокурорът е съдия, който се назначава в прокуратурата за половин година, за да поеме конкретна преписка при постъпването ѝ. Ако обаче в тези 6 месеца се появят и нови казуси, ад хок прокурорът започва работа и по тях.
Тогава беше приета за сведение и справка от Талева за броя на образуваните преписки, извършените по тях действия и образуваните разследвания.
Според справката през 2023 г. са постъпили общо 10 преписки, а от началото на 2024 г. - 8 преписки. Решени са 5 преписки, като по 4 от тях е поставен отказ да се образува разследване. По една от преписките е образувано разследване, но то е прекратено, тъй като "деянието не е извършено или не съставлява престъпление".
6 преписки, образувани през 2024 г., са били изпратени към други органи, тъй като не са засягали ад хок прокурора, т.е. в тях няма данни за престъпления на главния или негови заместници.
Така, към 12 юни има общо 7 висящи преписки, като по една от тях е образувано досъдебно производство, което следва да приключи най-късно до кроя на юни, стана ясно още от справката на Талева до съвета. До края на месеца се очакваше да приключат и още пет нерешени преписки. Юни отдавна мина, юли също. Август е към края си, а информация за тези преписки така и не е налична.
От данните се разбра, че
Талева лично прави проверката по сигнала,
който Николай Денков подаде срещу Сарафов в последния си ден като премиер. Тази проверка трябваше да приключи най-късно до 11 август, когато трябваше да стане ясно дали по случая ще бъде образувано разследване...
Денков сезира Талева с твърдения за упражнен натиск от Сарафов върху тогавашния главен секретар на МВР Живко Коцев. В официалното съобщение на Министерския съвет пишеше, че се факти и обстоятелства, станали известни на Денков при изпълнение на служебните му задължения, пораждали основателни съмнения, че Сарафов е извършил престъпление. Живко Коцев подаде оставка като главен секретар на МВР, после я оттегли, а след това беше махнат от поста от кабинета "Главчев" и президента Румен Радев. Коцев стана и обвиняем по т.нар. митническа афера, която също затъна в информационно затъмнение.
Колкото до останалите преписки срещу Сарафов, публично известно е, че спецпрокурорът го проверява по случая "Осемте джуджета", както и че първата преписка срещу него, свързана с имоти, беше прекратена заради липса на данни за престъпление.
За всяко нещо си има причина.
Механизмът за разследване на главния прокурор беше обещан от България в Плана за възстановяване. Но приемането му стана належащо след решението на съда в Страсбург от 2009 г., констатирало невъзможността главният прокурор да бъде разследван. "С оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Ф. е главен прокурор, е било
практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване
на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него."
Цитатът е от прословутото дело "Колеви", заведено от прокурора Николай Колев през 2001 г., и довършено от семейството му след убийството му през 2002 г. Г-н Ф. е Никола Филчев. След него имахме трима главни прокурори (без да броим и.ф. Борислав Сарафов, който е начело на прокуратурата временно от миналия юни).
Механизъм вече имаме, но той практически беше оставен да виси във въздуха. А трябваше да е част от цялостното реформиране на съдебната власт и в частност на прокуратурата. Ключово е да бъде осигурен институционален отговор, когато има съмнение, че главният прокурор е извършил престъпление.
Сега имаме ад хок прокурор, но той всъщност е безконтролен и безотчетен. Всичко това, което не трябва да бъде разследваният от него главен прокурор. Механизмът не е закрепен в Конституцията и е просто регламентиран в НПК, нищо не пречи на друга конюнктура лесно да го промени или отмени.
Затова целият механизъм изглежда е замазване на очи, че нещо се променя. Трудно обаче ще повярваме. Най-малкото, защото е замесен и все същият зависим и изчерпан Висш съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат, отговорен за негативния подбор в съдебната власт в последните 7 години.