В сряда светът вършеше своята добре позната работа - Путин празнуваше Рождество в древна църква край Новгород, Израел пускаше бомби в Сирия, а в Пхенян течеше VIII-ият конгрес на Корейската трудова партия. Само във Вашингтон нещо не беше наред - там хиляди щурмуваха Капитолия, където двете камари на парламента потвърждаваха избора на 46-ия президент на САЩ Джо Байдън.
Щурмът на Капитолия е безспорният и логичен финал на президентството на Доналд Тръмп - последният акорд от едно управление, което охулвано или възхвалявано, ще остане като безпрецедентно в американската история.
Американските президенти имат една персонална цел - управлението им да бъде запомнено с нещо значимо, да оставят своето политическо “наследство”. Каквито и цели да имаше Тръмп по тази линия - да защити американското производство, да спре безумните харчове за защита на богатите европейски държави, да сложи край на излишните военни мисии зад граница и не на последно място - да взриви “дълбоката държава”, която ежегодно увеличаваше бездната между власт и общество, а сега той загуби абсолютно всичко.
Краят на мандата му е безспорен и пълен провал
Тръмп загуби президентските избори. Тръмп загуби гласуването за двете ключови места в Джорджия, което предопредели властта в Сената през следващите минимум две години, Тръмп загуби подкрепата на Републиканската партия, Тръмп загуби американската битка с коронавируса, а накрая - в сряда - Тръмп загуби и битката за Капитолия - този нескопосан опит за революция, за оранжев майдан.
Разбира се, оттук нататък може да виждате, да слушате и да четете само едно - тези загуби ще бележат целия мандат на Доналд Тръмп - неговото наследство ще бъдат пораженията, неговото управление ще бъде запомнено не само с оранжевия му перчем, но и с карикатурните образи на човек с шапка с рога, който седи на стола на председателя на Сената.
Следва период не просто на връщане към realpolitik, в който демократи и републиканци ще плеснат с ръце и ще се прегърнат, следва период на задълбочено изтриване на Тръмп и тръмпизма от лицето на Америка
През следващите седмици
ще бъде финализиран образът на Тръмп като изначално зло -
той е пратил тълпата да разруши Капитолия, така както и англичаните не са го разрушили през 1804 г.; той е наредил на охраната да пусне вандалите; той нарушава святата американска традиция - да предаде с усмивка властта на следващия любим лидер. Видимото от цял свят дъно на американския обществен живот ще бъде закачено като табела на позора на гърдите на бай Дончо. Твърде е вероятно в деня след края на мандата на Тръмп да започне наказателно преследване срещу него. И липсата на такова би било обяснено само в светлината на последните изцепки на Дж. Буш-младши - САЩ да не напомни бананова република, която разкатава по всички възможни начини бившите си президенти.
Т.е. Тръмп ще бъде представен като грешка, празен ход на историята, за който е по-добре да не говорим.
През следващите седмици никъде няма да прочетете, че суверен в Америка е народът, че “дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриотите и тираните” и т.н. Празник за демокрацията ще бъдат наречени не действията на 100 хил. протестиращи, а инаугурацията на Байдън.
Разбира се, за цялата американска трагикомедия е виновен само и единствено Доналд Тръмп. Победата му на президентските избори през есента на 2016 даде сериозен тласък на националния протекционизъм, на гражданския национализъм, рестартира стария консерватизъм. Тази смес, която за удобство наричаме “тръмпизъм“, не се роди от нищото, неговият възход бе изненада само за унесените в дрямката на безвремието неолиберали, олевяващи демократи и псевдоконсерватори. Тръмп обаче не успя да официализира властта си и
абсолютната му непригодност за света на голямата политика
му изяде главата. Този самовлюбен нарцис, себедостатъчен егоист с неизбистрени представи за живота на светло остана чужд човек във Вашингтон. Той беше твърде зает да воюва с властта - на Сената, на медиите, на съдебната система, на спецслужбите, а не да я приобщава, не да работи с нея. Той изгради кръг от верни симпатизанти, но не изгради кръг от верни хора във властта - с последователността на човек, изповядващ верижна моногамия, той постоянно се разделяше с някого, който допреди миг бе обявяваше за супер близък до сърцето му. Накрая съвсем логично всички вкупом го предадоха. Най-очевидната липса на далновидност Тръмп демонстрира в отношенията си с медиите - за 4 г. той остана там, където беше - в социалните мрежи, но така и не успя да се доближи на километър дори до големите масмедии, без да броим Fox. Накрая Тръмп в сряда вечерта замръкна без достъп до никаква трибуна - Америка не знаеше къде се намира президентът й.
Накратко -
Тръмп така и не разбра, че демокрацията е сложна игра с ясни правила.
Че политиката е изкуство, а налагането на възгледи не става само с постове в "Туитър".
И нямаше как да е иначе, защото Тръмп дойде с мисията да разруши правилата. Но накрая се получи така, че Тръмп на практика започна да разрушава тръмпизма...
Но разделението в американското общество вече е толкова дълбоко, че дори и Тръмп няма да убие тръмпизма. Браздата между космополитните щати от двете крайбрежия и добрата стара едноетажна Америка не е нещо, което се създава или преодолява за дни, и то с декрети. Тя е там, тя е налична. След Тръмп, тръмпизмът ще търси своето ново лице, напук на завърналата се във Вашингтон стара нормалност. И ако старото ново лице на статуквото се опитва да представи тръмпизма като лудост, ще се повтори голямата грешка на самия Тръмп, който неуморно разделяше обществото, вместо да го обединява.
