- Г-н Бабикян, обявихте, че организирате комитети из страната. Какво представляват те? Названието им препраща към комитетите на Васил Левски.

- Прекалено нахално би било от наша страна да се сравняваме с Васил Левски. Делото му не може да се сравнява с каквото и с когото и да е. Иначе наистина правим комитети – 12 града сме обиколили. Събираме хората, които са се записали за доброволци при нас, както и онези, които сега са решили да дойдат и да се срещнат с нас.

Решихме да бъдем организирани, тъй като се налага да предприемем организирани действия. В края на краищата протестите бяха едно спонтанно действие на хора, които имат общи виждания и общи проблеми с начина, по който се упражнява властта в България. Уви, върви се в посока, която изисква организация и не можем да си позволим да пребиваваме в този хаотичен вид.

- Означава ли, че полагате основи на някаква политическа формация, движение или друго?

- Това са граждански комитети и не са основи на партия.Този тип организация, която правим, може да ни помогне в много различни дейности – ако искате в наблюдение на избори или пък в излъчването на кадърни хора, които могат да бъдат номинирани за следващото Народно събрание. Може да го схванете и като вид самозащита. Защото виждате, че хората, които се присъединиха към протестите, биват привиквани, притеснявани, проверявани от различни органи на властта. Знаете за случая „Хиполенд“, който не е единствен, просто е най-известен.

Извън столицата ситуацията е още по-страшна, тъй като освен че е далече от камерите, властта е много по-близо до главите на хората и подобен вид тормоз е много по-лесен, за съжаление.

Така че връзката помежду ни дава информационна свързаност, както и възможност да реагираме на различите случаи на репресия.

- Вие решил ли сте да се кандидатирате за предстоящия вот – дали предсрочен или редовен през пролетта? И ще ви стигне ли времето, за да можете наистина да се организирате и да излъчите свои кандидати?

- Не съм мислил дали да се кандидатирам. Достатъчно много хора имат желание да се предприемат действия. По-скоро търсим формат, в който да излеем по-голяма част от гнева на около 65 процента от гражданите, които подкрепиха протестите срещу правителството на Борисов. Търсим и някакъв обобщен начин, по който техните гласове да се изсипят в урните, тоест търсим политически огледален образ на протеста, който да доизрита хунтата на Борисов от властта. 

Няма как съвсем прагматично да отговоря на въпроса, защото по улиците бяха и огромно количество безпартийни. Не бяха хора с различни партийни виждания или представители на някакви политически формации, а имаше много, които не членуват никъде. Но имат същото мислене и същите виждания. Затова решихме, че трябва да създадем възможност всичките организирано да работят и за тази част от борбата.

- Как го виждате този "огледален образ", за който говорите?

- Мога да ви кажа само как го виждам този образ, но не и как ще стане. Опитваме се да водим прагматични и добронамерени разговори с политически сили, които са извън парламента, и вече ясно са заявили отношението си към властта на Борисов и към съдебната система.

Водим неофициални разговори и с формацията на г-н Трифонов, както с Демократична България, с „Изправи се БГ“ на г-жа Манолова. Опитваме се да съберем обществения ресурс, както и хората, които са в комитетите, за да са на едно място всички, които са готови да работят заедно и страната ни да се върне на релсите на демокрацията.

Този опит правим – може да е успешен, може и да не е. Длъжни сме да положим усилия в тази посока.

- Не сте ли прекалено различни, за да има общи действия?

- Да, различни сме. Затова и в тази посока са усилията ни. Всеки си има своите характеристики и идеологически виждания. След като в Истанбул успяха да се съберат много по-различни, отколкото изброените по-горе у нас, след като в Будапеща успяха да се съберат, значи от едно ниво на политическа зрелост нагоре, има начин да работят заедно и формати, които на хоризонтален принцип нямат много общо. Когато има национален проблем, ние сме склонни за разделим хората на демократи и не демократи. На хора, които държат на справедливостта, законността и демокрацията, и на други, които не настояват особено за тях. Искаме да съберем онези, които стоят на страната на демокрацията, пренебрегвайки различията си. Неблагодарно усилие, но сме длъжни да го положим.

Българският политически живот не познава чак толкова много примери на надскачане на собствените претенции на отделните субекти. Смятам, че моментът е именно такъв и трябва да е положат усилия.

- Споменахте "хунтата на Борисов". Защо не успяхте да я свалите от власт, въпреки дългите протести и възможно ли е Борисов все пак да сдаде предсрочно властта? И защо утихнаха те?

- Разбира се, че е възможно Борисов да си тръгне предсрочно. Но не знам какво трябва да се случи, за да стане факт. Ако трябва някаква перверзна фантазия да се развива, може би трябва приближените му да се задоволят с придобитото или пък съдружниците му, а не съюзниците му, да се оттеглят, за да може той да вземе решение и да подаде оставка.

Защото всичко останало вече се случи. Огромният репутационен пробив е факт. Огромното оттегляне на симпатизанти от Борисов и приближените му във властта се случи. Рухна авторитетът му в ЕП. Фактът, че десетки световни медии разкриха нивото на корупцията и властта на мафията в България, също е изключително важно. Какво трябва да се случи повече в една цивилизована страна, за да си подаде някой оставката?! Колко дебелокож трябва да е човек, за да не разбира, че хората не желаят повече да живеят по този начин и под това управление?

- Да, но Борисов продължава да управлява и да затъваме все повече – ето и сега ще обявят т. нар. локдаун, но ще сме последни в Европа. Като че ли се страхува да го въведе, за да не падне от власт?

- И като се страхува, какво? Не успя да прикрие хаоса, да прикрие липсата на достатъчно лекари, на лекарства, липсата на организация в болниците, ако щете и липсата на линейки. На практика пропусна 8 месеца, в които държавата можеше да бъде подготвена и подредена за добре известната втора вълна на коронавируса, която дойде и ни заля. Нежеланието на Борисов да обяви локдаун стигна до там,  че нивото на заразата го принуждава да го стори, докато се правеше на добричък, присядаше на пънчета, разхождаше лекари с джипката си и всякакви подобни трагични, а не комични ситуации. Хората започнаха да плащат с живота си за безумното и престъпно управление.

Този човек е казвал всичко. Той е лъгал всичко – каза и че ще подаде оставка, ако не бъде гласувано на 2 ноември предложението му за Велико народно събрание и за промяна на Конституцията. Виждате коя дата сме, а няма оставка! Беше казал някога, че ако види кръв по улиците, ще подаде веднага оставка. И това не се случи. Колко много обръщания и лупинги в политическия въздух направи Борисов?! Всяко негово следващо изказване отрича предишното. Той търси персонално спасение за себе си. Не се интересува от ГЕРБ. Подозирам, че не се интересува и от властта, а от личното си спасение и от спасението на приближените му. Предполагам и за собствената си сигурност и имущество.

- За всичко, което обрисувате, няма ли да се потърси някаква сметка – за хаоса и безпътицата, пред която сме изправени?

- Отговорност трябва да се търси през съдебната система. Не можем да си позволим да се превърнем в безумна държава, в която тричленки  издават присъди и пр. Но виждате в какво състояние е и правосъдието ни.

Въпросът е много тежък. При всички положения е нужно да се потърси отговорност. Не само на Борисов, а и на всички, които способстват за нещастията в страната ни. Безусловно е. Но виждате колко много работа предстои. Той трябва да бъде изхвърлен от властта, което е само първата крачка. България трябва да се вдигне и има достатъчно грамотни и кадърни хора, които могат да го направят. Достатъчно много са икономистите и финансистите, имаме прекрасни юристи, а не онзи нещастен човек, на който бе дадено да се занимава с Конституцията и който вече не е министър на правосъдието.

Качеството на упражняване на властта е толкова ниско паднало, че се налага не просто движение напред, а отскок. Ние не сме назад, а сме извън релсите. Удивително Борисов прилича на Лукашенко, на централноазиатски диктатори, на хора, които са борят за спасяване на кожата си.

Ужасно жалко е, че и в ГЕРБ, както и в други партии, има смислени хора, които са принудени да търпят срама заради този човек. Ние всички пък сме принудени да търпим, както финансовите загуби и ужасяващата бедност, така и да видим в очите смъртта заради управленски хаос и безпомощност.

- Този хаос от какво е – от незнание и некадърност или от безхаберие и непукизъм?

- Борисов не е лидер на първото правителство, при което има корупция. Да сме честни. Наистина корупцията избуява в небивали размери през последните 11 г. Острата конкуренция между неграмотността и управленската тъпота от една страна, и корупцията от друга, ме поставя пред въпроса кое от двете нанесе по-големи щети на България. Не знам.

- Смятате ли, че с края на управлението на Борисов, ще дойде и някаква светлина в непрогледния тунел, в който сме попаднали?

- Светлината в тунела сме самите ние гражданите. Истината е, че трябва сами да се спасим, сами да си помогнем. Светлината е от всички свещи и телефони на площадите, светлината е в цялата мощ, че хората искат друга България. Истинското родолюбие не е да мразиш хора от други етноси или други държави, а да свършиш нещо.

Родолюбците в момента са лекарите в България, които не могат да се приберат в домовете си при семействата си. Българският народ е 7 млн. Не е толкова трудно да направиш сравнително състоятелна страна от България, стига наистина да го поискаш. Воденето на прецизна политика, създаване на икономика на знанието, би сложило страната ни на нормалните релси и би дало стабилен растеж. Заедно с останалите ключови реформи – не подценявам нито една от тях.