Разгласяване на данни от досъдебни производства в нарушение на Закона за СРС; публични изявления и коментари, които показват пристрастност и предубеденост и нарушават принципа на невиновност; липса на еднакви критерии за преценка и действия по случаи, засягащи лица на висши държавни длъжности; използване на служители от Бюрото по защита за претърсвания и изземвания в сградата на президентството, което е злоупотреба с техните служебни задължения, нарушава принципа на разделение на властите и е недопустимо посегателство над президентската институция; пренебрегване на принципа на случайно разпределение на делата чрез създаване на специализирани отдели в СРС и СГП, в които влизат командировани прокурори, поставящо под въпрос тяхната независимост.
Това са основанията за предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев, под които на 16 юли се подписа правосъдният министър Янаки Стоилов. Конституцията позволява главният прокурор, както и председателите на двете върховни съдилища да бъдат "уволнени", ако накърняват престижа на съдебната власт и извършват тежко нарушение на служебните си задължения. Процедурата е тежка -
трябва да се съберат 17 гласа "за" в 25-членния Висш съдебен съвет,
а след това и президентът да подпише указ за освобождаването. Дебатът за Иван Гешев и, по-важно, за това, което той олицетворява начело на прокуратурата, обаче най-сетне се разрази с пълна сила и не трябва да стихва с дискусията във Висшия съдебен съвет.
Предложението на Стоилов всъщност само повтаря, макар и по-синтезирано и дипломатично, сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Материалите на Рашков са и приложени към предложението на Стоилов.
В тях например са посочени случаите "Барселонагейт", както и пачките и кюлчетата в нощното шкафче на вече бившия премиер Бойко Борисов, които останаха неизяснени докрай. Под този знаменател е и проверката за общо 38 магистрати и хора на висши държавни постове, които имат недекларирани имоти и сметки в чужбина - казус на няколко години, който потъна в бездната на прокуратурата. Според Рашков тези случаи подкрепят тезата, че като противник на разделението на властите Гешев съдейства за подчиняването на прокурорите на политическата власт, като вземат процесуални решения под нейно давление. Въпреки широкия международен отзвук прокуратурата не дава информация по тези дела, разследванията се точат до безкрай, а според обществото не приключват обективно.
Като друго прегрешение на Гешев Рашков сочи
разгласяването на данни от досъдебни производства
За примери са дадени изнесените материали, събрани със СРС-та, по които протича президентът Румен Радев, както и СРС-тата, които прокуратурата разгласи, за да подкрепи тезата си, че Васил Божков стои зад антиправителствените протести. Посочени са и публикуваните от държавното обвинение разговори в чата между бизнесмена Пламен Бобоков и президентския съветник Пламен Узунов.
Законът за СРС императивно забранява използването на данни, придобити със СРС за друго, освен за наказателното производство или за опазване на националната сигурност, припомня Рашков. И допълва, че огласяването на СРС-та не е само нарушение, но и престъпление. Освен това публикуването на СРС-тата е насочено към политическото компрометиране на президента и на гражданските протести срещу правителството на Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор. Рашков цитира и съдебна практика - виновният, също длъжностно лице, заемащо отговорно положение и с достъп по служба до информация от СРС, е осъден за разгласяването й (Става дума за присъдата срещу бившия шеф на великотърновското подразделение на ГДПОБ Орлин Тодоров, който получи 3 години условно за изнасяне на доказателства, събрани със СРС.)
Гешев е извършил престъпление,
но възниква въпросът защо срещу него не е започнал наказателен процес? Може ли в една правова държава да не действа принципът, че всички граждани са равни пред закона, пита Рашков в сигнала си.
Обръща се внимание и на практиката на Гешев да обяви някого за виновен, без да има присъда, при все, че България не веднъж е осъждана от Страсбург да плаща обезщетения заради подобно поведение на прокурори и някогашния вътрешен министър Цветан Цветанов. С изявленията си Гешев засяга по същество и определени политически процеси в противоречие с принципа за независимост в Конституцията, НПК и Закона за съдебна власт, пише Рашков.
Напомня се и как преди година прокуратурата публикува само част от чат комуникацията от мобилните телефони, иззети от бизнесмена Пламен Бобоков и президентския секретар Пламен Узунов. "Подборът и/или подреждането на данни от комуникация и публикуването на извадки от тях не е свързано с разкриване на обективната истина. Целта отново е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали така, както главният прокурор или други заинтересовани лица искат. Подобно умишлено "подреждане" не е само груба проява на недопустим обвинителен уклон. То е елемент на престъпление, противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на наказателнопроцесуалното изследване и е несъвместимо със статута на Иван Гешев", смята служебният вътрешен министър.
В сигнала е и нахлуването на 9 юли м.г. по разпореждане на Гешев на служители от пряко подчиненото му Бюро по защита в президентството във връзка с претърсвания и изземвания. С това бе нарушен принципът на пропорционалност, т.е. надхвърлени са границите на необходимото за постигането на законови цели. Рашков напомня, че в последствие съдът определи задържането на президентския секретар Пламен Узунов и на съветника на Радев Илия Милушев като незаконно. "Това
постави прокуратурата в унизителна политическа обвързаност
и урони престижа и авторитета й на независим съдебен орган. Не е известен нито един сходен случай в държава-членка на ЕС. Разпоредената от Гешев акция е безпрецедентна и дискредитира пред обществото и света държавността в лицето на нейните институции", пише в Рашков.
Напомня и как Гешев два пъти отказа да се яви в Европейския парламент пред Мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона.
В сигнала на вътрешния министър е разказана и една опасна практика в прокуратурата, въведена от Гешев - някои дела, подбрани по неясни критерии, да не се разпределят на случаен принцип, както изисква законът, а с резолюция на административния ръководител, т. е. чрез субективен избор на прокурор. "Единственият извод е, че определени преписки и досъдебни производства представляват особен интерес за него и резултатът по същите е предварително предопределен чрез възлагането им на конкретни прокурори от нарочно създадени "специализирани" отдели в Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура", пише в сигнала. Съмненията се подсилват от това, че голяма част от прокурорите в тези отдели са командировани, т.е. повишени са временно без конкурс, което ги прави още по-зависими от ръководството. "Очевидно е, че подобно продължително командироване на прокурори е порочна практика в прокуратурата, поддържана от Гешев, с която се заобикаля конкурсното начало като форма на кариерно израстване, залегнало в Закона за съдебната власт и води до неравнопоставеност и зависимост на командирования от командироващия.
