Пандемията нанесе изключително тежък удар върху демокрацията. Не говоря за най-голямата демокрация в света - Индия, където полицаи биеха с пръчки хората по улицата, за да ги накарат да носят маски. Нито за Европейския съюз, който вместо да организира съпротивата, да преразпредели ресурсите и така да помогне на най-засегнатите държави, остави спасението на давещите се в ръцете на самите давещи се.
Пандемията удари сърцето на демокрацията - изборите.
За да се справят с коронавируса, за да ускорят процесите на вземане на решение, както и процесите по доставка на необходимите стоки, почти всички държави обявиха извънредно положение - или други подобни форми, които заобикалят тромавите демократични процеси. Да, демокрацията е правилното решение, но не е бързото решение, вижте ЕС и всичко ще стане ясно.
В извънредното положение действа ерзац демокрация
Това състояние е опасно - то затвърждава склонността на демократични лидери да действат еднолично, силово. В такова състояние се умножава усещането за концентрация на власт /Виктор Орбан, Бойко Борисов/ и за организационен хаос /ЕС/. Това положение обаче е временно, затова по-лошото е друго. Извънредното положение е несъвместимо с изборите, тъй като борбата срещу епидемия изисква социална изолация, а изборите са масово мероприятие. Затова и решението да се отложат избори, насрочени през март, април и май, дойде съвсем естествено - някои беше изброил, че в момента има отложени избори в 18 страни. Всъщност, са много повече.
В България единствените спрени избори са вътрешните на БСП, но в света
бяха замразени важни избори - от САЩ до Русия,
от Южна Африка до Сърбия. В Европа бяха спрени парламентарните избори в Македония - 12 април, и общите избори в Сърбия - 26 април. Местните избори в Обединеното кралство бяха насрочени за първата седмица на май 2020 г., сега са преместени за май 2021 г. Пропадна вторият тур на местните избори във Франция, който първоначално бе насрочен за 22 март. Отложен бе конституционният референдум в Русия (22 април 2020 г.). Пропаднаха референдумите за абортите в Гибралтар и за конституционния съд в Армения. На 29 март в Италия трябваше да има референдум за намаляване на броя на местата в парламента. Кипърските турци трябваше да си избират ръководство, в Рига трябваше да сменят местната власт. Местни избори пропаднаха в германските Хесен и Саксония, както и в испанската Галисия.
Отменени бяха парламентарните избори в Сирия /13 април/, Шри Ланка /март/ и Пакистан, вторият тур на изборите в Иран /17 април/, както и националният вот в Боливия и в Парагвай. Отложени бяха насрочените местни избори в Киргизстан и Индонезия, Уругвай и Перу. Няма да се проведат референдумите в Чили /за конституцията/ и на Фолклендските острови /за отделен избирателен район/. Първичните избори в 14 щата в САЩ и няколко местни избори в страната (първоначално насрочени за март - май 2020 г.). също бяха замразени.
Спирането на изборите
разгаря истински политически драми и отваря много въпроси,
които досега бяха замитани от политиците навсякъде по света.
Такава политическа драма се разгоря, например, в Уисконсин. Губернаторът на щата Тони Евърс пусна указ, с който заради пандемията забрани провеждането на всички насрочени избори, включително и на президентския праймъриз. В нощта срещу вота /6 срещу 7 април/ Върховният съд на Уисконсин обаче обяви решението на Евърс за противоконституционно и изборите бяха проведени. Защо бяха проведени, след като събирането на много хора на едно място е забранено? Защото в Уисконсин повечето от гласовете идват по пощите, а избирателната комисия удължи срока за броене на бюлетините на 6 дни. Секционните избирателни комисии пък се превърнаха в нещо като пунктове за вземане на проба за вирус. Така опасността от струпване на много хора на едно място бе лесно заобиколена.
По-интересен е примерът с Полша,
която е насрочила президентски избори за 10 май и все още не ги е отложила. Управяващата партия в Полша “Закон и справедливост” предложи изборите да се състоят, но дистанционно, по пощата. Поправката мина през Сейма, но едва ли ще мине през Сената, където мнозинство има опозицията, която настоява вота да бъде отложен. В Полша има гласове да не се пипа хартиеното гласове, а напротив - гласуването да се отложи с 2 години, да се измени конституцията, като се продължи срокът на пълномощията на действащия президент с условието, че той повече няма да се кандидатира въобще. Т.е. - в Полша има гласове да се промени радикално конституцията, само и само да не се пипа хартията, само и само да продължи гласуването с бюлетини. Тази позиция се подкрепя и от ЕС - еврокомисарката за ценностите и прозрачността Вера Йоурова вече каза, че е "много притеснително" да се гласува по пощата.
Южна Корея дори проведе парламентарни избори напук на коронавируса и изолацията. И то как ги проведе - всички избиратели бяха със защитни маски, всички бяха с ръкавици, всички трябваше да ползват дезенфиктант, на всички се мереше температурата и всички стояха на разстояние един от друг. А тези, които имаха температурата... бяха пращани да гласуват в болниците.
Т.е., зараза има, отърване от хартиените бюлетини няма
И няма никакво значение колко напреднала е страната, волята на политиците е решаваща.
Кризата с коронавируса показа кои сектори трябва да се преразгледат, за да са адекватни на ситуацията. Здравеопазването трябва да е подготвено за натиск, образованието не може да спре и трябва да се трансформира в движение и т.н, и т.н. Всички сфери, които можеха, минаха на дистанционни форми на работа. Всички заедно видяхме, че има технологични решения, които с подчертано внимание върху сигурността, работят добре. Правителството на Борис Джонсън водеше заседанията си по Zoom, германските общини не посмяха да направят това от съображение за сигурност. Разни хора, разни критерии. Възможностите обаче има.
Политиците очевидно не са стигнали до мисълта, че в нестандартна ситуация трябва да се намерят добри отговори - така че хората да бъдат опазени, но демокрацията да функционира реално и изборите да не спират. Щом хората не могат да дойдат в секцията и да дадат своята бюлетина на избирателната комисия, то бюлетината трябва да идва по друг начин. Точно в този момент, когато всички разчитаме не на физическата, а на дигиталната свързаност, е добре да дебатираме за дистанционното гласуване. Само дето желание за това няма - от САЩ до Корея, включително и в България.
