Една от отличителните черти на бурните реакции срещу медийните изяви на френския президент Еманюел Макрон по повод разширяването е, че изразяваха пълно единство. Почти всички балкански експерти, европейски и балкански медии, активни граждани се възмутиха и с дни нищиха изказването на Макрон избирателно. Някои негови позиции с основание предизвикват негативни реакции, но проблемът е, че повечето пропуснаха малката подробност, че разширяването не бива, а и не може да се гледа само през призмата на Западните Балкани като район. Правилният подход би бил да се гледа през перспективата на ЕС и неговите темели, а именно върховенството на закона. Тогава картината се избистря и нещата се виждат в мащаб. Между другото вече се забелязва подобно осъзнаване сред някои специалисти по Балканите.
Едва започнали да виждат директната връзка обаче, Макрон ги изненада отново, като публикува възгледите на правителството си за
реформа на процеса на разширяване
Нещо повече, Париж успя да включи темата в дневния ред на ноемврийския Съвет по общи въпроси буквално дни преди срещата, и то въпреки нежеланието на много министри. Повод за усилието на Франция е, че една от основните задачи на Съвета по общи въпроси е да подготвя срещите на върха на ЕС. В конкретния случай става дума за декемврийския Европейски съвет, който по традиция разглежда бъдещето на разширяването. В усилието си да пъхне темата в последния момент Франция едва ли си е давала сметка, че успя с един куршум да удари два заека. Планът на Макрон попадна в дневния ред заедно с още една много важна тема за ЕС - върховенството на закона. Съветът по общи въпроси провежда веднъж годишно така наречения диалог за върховенството на закона на базата на онзи окастрен до кости механизъм. В конкретния случай на дневен ред беше обсъждането на ситуацията с върховенството на закона в Полша и Унгария. Поставянето на двете теми една до друга в дневния ред на министрите е може би най-добрата илюстрация досега на това
защо разширяването затъна в подвижни пясъци
Така се разкри азбучната истина, че върховенството на закона и разширяването са свързани с пъпна връв. Всъщност някои от нас, които следим разширяването вече повече от две десетилетия, бихме казали Thank you, Captain Obvious, защото всеки добре запознат с историята на ЕС и корените на разширяването знае добре, че върховенството на закона е гръбнакът на европейската интеграция. Но през последните десетилетия фокусът на разширяването силно се измести към решаването на геополитически проблеми и се използваше като инструмент за решаване на конфликти, което доведе до изкривяване на представата за това що е то разширяване. До степен, че сякаш мнозина забравиха, че има пряка връзка между приемането на нови членки и състоянието на самия съюз. Преди десетилетие и повече, когато модата в говоренето за нови членки се въртеше около фразата „умора от разширяването“, основният рефрен беше, че на съюза му е нужно време да преглътне голямата вълна от 2004 и 2007 година. Онези, които тогава налагаха тази теза, вероятно не са си давали сметка колко са били прави, защото проблемите с върховенството на закона във все повече нови членки показват, че съюзът не само не е успял да ги преглътне, но дори се е задавил с тях. Както можеше и да се очаква, Полша и Унгария блокираха приемането на заключенията, изготвени много щателно от финландското председателство и след много консултации, включително и с експерти. Това показа повече от нагледно, че ако ЕС не е в състояние да се пребори с проблем, толкова основополагащ за него, как би могъл да мисли за разширяване. Представете си само след години на такъв съвет да се обсъждат проблемите с върховенството на закона, но вече не само в Полша и Унгария, а и в още държави, чиито министри накрая ще откажат да застанат зад заключенията? Това на практика ще саботира съюза.
Върховенството на закона, глупако!
Срещата на министрите разкри и още един аспект, който помага да си обясним защо се намираме в сегашната ситуация. През последните години разширяването никога не е предизвиквало силен медиен интерес, освен само за балкански специалисти и кореспондентите на местни медии. Пресконференциите след междуправителствените заседания винаги са се славили със забележително слаб медиен интерес и с основен фокус отварянето на тази или онази глава. Подобна беше и ситуацията с върховенството на закона. Когато бившата зам.-шефка на ЕК Вивиан Рединг подготвяше механизма за върховенство на закона, темата грам не предизвикваше интерес. Да си спомним и нищожния интерес на чуждестранни кореспонденти към докладите за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, който по своята същност е механизъм за върховенство на закона и послужи като основа за проекта на Вивиан Рединг. Когато стана ясно обаче, че действията на Виктор Орбан не са случайност, а резултат от план за смяна на режима, темата започна да предизвиква интерес, но избирателно. В момента вниманието на голяма част от анализаторите, най-големите европейски и световни медии е изцяло
приковано върху ставащото в Централна Европа
Проблемите с върховенството на закона в България и Румъния си остават все така извън прожекторите, а едва отскоро балканските анализатори започнаха да разглеждат в дълбочина проблемите със завръщането на авторитарността в страните от Западните Балкани. На пресконференцията след срещата на министрите на 19 ноември нещата се обърнаха. Преобладаваха въпросите за разширяването, а за върховенството на закона имаше един-единствен въпрос. Сякаш на колегите новинари продължава да им убягва пряката връзка между двете. Или отново причината е избирателността - по някакви причини проблемите с върховенството на закона в Унгария и Полша са по-значими, отколкото в югоизточната периферия.
Какво предлага Макрон?
Вече доста се изписа по така наречения нонпейпър на френското правителство, като фокусът на медии и анализатори падна върху думата „обратимост“. Става дума за възможността отварянето на преговори да бъде обратимо, ако стане ясно, че преговарящата страна демонстрира отклонение от зададените политически критерии. Важно е да се посочи обаче, че още в самото начало на документа се напомня, че всякакво сближаване с ЕС трябва да е базирано на върховенството на закона, на отворените и плуралистични общества, на икономическото и социалното развитие, на помирението. Ако за тези европейски фундаменти се въведе обратимост, преговорите със Сърбия би трябвало да бъдат прекратени, точно както са замразени и с Турция. Бидейки миниатюрна, Черна гора все остава извън полезрението, но напредъкът в борбата с корупцията там е нищожен, особено на фона на това, че страната започна преговори през 2012 година. Нещо повече, малката страна също проявява симптоми на авторитаризъм. Подходът в плана на Макрон е присъединяването да става на етапи, като за всеки етап кандидатката да получава „награда“, изразяваща се в достъп до определен европейски сектор или програма. Планът е само чернова. Нужно е да бъде разработен подробно и внимателно. Министрите обаче отказаха да го обсъждат по същество. Нещо повече, те отказаха да приемат заключения по темата. Някои са изразили симпатии към плана, други са били резервирани. Надделяло е становището да се изчакат идеите на новата комисия.
И тук се връщаме отново към пъпната връв между разширяването и върховенството на закона
Министрите ще чакат с какви идеи за бъдещето на разширяването ще излезе унгарският еврокомисар Оливер Верхели, срещу чиято страна в същия този формат на министрите тече диалог за върховенството на закона. Верхели се опита не много успешно да убеди обществеността, че няма да изпълнява поръчки на правителството в Будапеща, но премиерът Виктор Орбан вече обяви, че връчването на ресора разширяване на Унгария е най-големият дипломатически успех на страната от много години насам. Малко вероятно е в такава атмосфера предложенията на Макрон и особено клаузата за обратимост да бъдат прегърнати от Верхели и да станат част от бъдеща стратегия за разширяването, защото Орбан има интерес от разширяване на антилиберализма в ЕС, за да спре да бъде черната овца на съюза. Ако така се развият събитията, Франция ще задържи ветото си върху разширяването, поне докато Макрон е президент. И затова няма да е виновен той, а Орбан, както и всички онези, които си затваряха очите за действията му в Унгария.
Разширяването има шанс за успех в два случая - ако ЕС започне радикални реформи за защита на върховенството на закона в самия съюз, съпроводени и с реформа на процеса на разширяване, или ако се откаже от ценностите си, създали го в средата на XX век, и се отдаде на антилиберализма. Във втория случай критериите за присъединяване ще отпаднат автоматично. ЕС просто ще се отваря за всеки, който носи геополитическа полза и осигурява пазар. Това на практика ще бъде мозъчната смърт на ЕС, за да перифразирам Макрон.
