Защо да ни бъде лесно, когато можем да го направим максимално трудно? Този абсурден въпрос неволно изниква, когато се замислим за начина, по който протекоха парламентарните избори на 4 април. Вместо подредено и спокойно, вотът премина с безредие, тонове грешки и похабени нерви. Да не говорим за напрежението около работата на администрацията, което още преди изборния ден почти прерасна в истерия.
Кога започна всичко? В края на 2020 г. ГЕРБ и „Обединени патриоти” прокараха законови промени, които трябваше да опростят протоколите с изборните резултати, попълвани от секционните избирателни комисии (СИК). Махаме част от ненужната информация и с изборните книжа ще се работи по-лесно, твърдяха бившите управляващи. Смешното беше, че тогава не подозирахме, че ще се случи точно обратното. Напротив, даже се притеснихме, че отпадналите данни от протоколите могат да лишат изборните наблюдатели и публиката от съществена информация за изборния процес. Нямахме си идея, че същинският проблем е заровен съвсем другаде и ще избие на повърхността след приключването на вота – като бомба с таймер.
За какво става въпрос?
ГЕРБ и патриотите решиха по същото време миналата година, че избирателите в цялата страна ще могат да гласуват на 4 април с хартиени бюлетини или с машини – по тяхно желание. Къде беше тънкият момент? Цялата информация от машинното гласуване членовете на СИК трябваше да прехвърлят в секционния протокол и да я сумират с резултатите от хартиеното гласуване. Така изведнъж се оказа, че обемът на работата, която трябва да свършат комисиите, рязко нараства.
В парламента, разбира се, изобщо не бяха съобразили, че е възможно подобно развитие. А и не ги интересуваше. Депутатите се вълнуваха от големия въпрос за въвеждането на машинното гласуване на национално ниво. Целият дебат по темата беше политически, а техническата страна на въпроса (елемент от която са и протоколите с резултатите) беше разгледана съвсем повърхностно. Още повече, че всички детайли по организацията на вота бяха хвърлени на гърба на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Хората, които обаче се занимаваха професионално с наблюдение на изборите, се усетиха бързо накъде отиват нещата. Още в началото на 2021 г. проблемът е засечен от Обществения съвет към ЦИК, в който влизат неправителствени организации с опит в изборния процес. Съветът предлага да се редактират образците на изборните книжа така, че да се улесни работата на секционните комисии. В ЦИК обаче гледат на нещата по-друг начин. Може да са много числата за смятане, но аритметиката е проста, един калкулатор и готово – така, общо-взето, комисарите виждат работата, която предстоеше да се свърши след изборния ден.
И другият тънък момент –
в образеца на протокола членовете на ЦИК държат да се отбележат на отделни места преференциите, получени от хартиените бюлетини, от машините и сумата от двете – при това за всеки кандидат от всяка листа. Причината е, че на евроизборите през 2019 г. много СИК-ове си „спестяват” прехвърлянето на преференциите от машините в своите протоколи – било поради мързел или нехайство, било поради умисъл. Затова през 2021 г. ЦИК държи протоколът да се направи така, че цялата информация задължително да влезе в него. И това стана другата причина обемът на изборната книга да набъбне.
Тези развития в месеците преди вота бяха изцяло извън общественото внимание. Проблемът буквално експлодира в публичното пространство, едва когато март беше преполовен и изборите чукаха на вратата. Тогава представители на районни избирателни комисии (РИК) неочаквано започнаха да обикалят телевизиите, да размахват образеца на протокола и да предупреждават, че предстоят хаос и напрежение заради ужасно многото работа, която трябва да се свърши. Намеси се и държавната фирма „Информационно обслужване”, която изчислява изборните резултати. От дружеството гръмко обявиха, че обемът на числата, които трябва да бъдат обработени в РИК-овете, е нараснал с над 400%, и общият им брой възлиза на смайващите 10 376 245! Кой ще смята тази планина от числа, почнахме да се питаме. Изведнъж се оказахме едва ли не на прага на изборен апокалипсис!
Цялата история придоби и политическа окраска.
От ГЕРБ, които поначало носеха основната отговорност за ситуацията, заговориха за конспирация на членове на ЦИК, номинирани от БСП. Политиците от различни цветове започнаха да се замерват с обвинения. А изборните комисари, набрани от средите на опозицията, негодуващо намекваха, че зад внезапната медийна активност на РИК-овете всъщност стоят тогавашните управляващи. Не че им липсваха основания да мислят така. Изборните книжа бяха готови още в началото на февруари, а районните комисии бяха назначени горе-долу по същото време. Ако искаха да се оплачат от гигантската работа, която им предстоеше, защо чакаха да дойде моментът, когато изборните книжа вече се печатаха? И колко време им трябваше на „Информационно обслужване” и неговия шеф Михаил Константинов да съставят плашещите си статистики, че да ги пуснат по медиите едва към края на март?
Останалото можеше да се предвиди. В зала „Арена Армеец”, където отидоха повечето столични СИК-ове с книжата си, настъпи ужасна суматоха, обърканите протоколи бяха многократно повече от правилните, а членовете на комисиите трябваше да спят по пода. На същата картина станахме свидетели и в останалите избирателни райони в страната – безкрайни опашки от чакащи „изборджии”, безброй корекции и поправки в протоколите, преуморени и припаднали хора, отчаяно заканващи се да изгорят изборните книжа и да се разотидат. Ролята си изигра и станалата вече легендарна неспособност на много от секционните комисии да си вършат работата както трябва. Грешки бяха открити навсякъде и във всичко, даже на места, където би трябвало да е невъзможно – например в бройката на избирателите!
Това повече не може да се търпи.
Трябва най-накрая да покажем, че можем да се учим от грешките си. Първата, голяма стъпка трябва да направят политиците – да вземат решение по казуса с паралелното ползване на хартиени бюлетини и машини на изборите. Очевидно хибридната система създава много тежки затруднения на изборния механизъм. За по-фината му настройка своята отговорност трябва да поеме ЦИК, която невинаги е на ниво. Преди следващия парламентарен вот – а той може да бъде съвсем скоро – трябва да се направи концентрирано, съвместно усилие да се преодолеят поне най-видимите недостатъци на изборния процес. Ако искаме да си направим изборите както трябва, разбира се. Ако искаме да ни е трудно, тогава да оставим нещата както са сега.
