Футболът вълнува душата и грабва сърцето в Неапол повече, отколкото на много други места по света. Но за онези, които коват собствените си истории в сянката на героите, спечелили Скудетото през миналия сезон, той предлага и надежда.
Вторият футболен клуб в града започва живот като "Афро Наполи Юнайтед" през 2009 г. Оттогава той може да се похвали с Марадона, с успешно лобиране във ФИФА и със свои играчи, достигнали до Серия А и евротурнирите. Историята на клуба включва и изкачване от дъното на футболната пирамида на Италия до петото ѝ ниво.
Но спортният успех е просто страничен продукт на основната цел. По-важна е борбата срещу расизма и дискриминацията, защото клубът помага на мигрантите, на търсещите убежище и на младите хора от рискови групи да си намерят жилище, работа и сигурен живот.
"Футболът за нас не е просто спорт, ние израснахме, играейки на улицата, така че това е начин на живот - казва един от директорите на клуба - Луиджи Ди Нунцио, пред BBC Sport. - Той е нашият учител, това е начинът, по който се научавате как да контактувате с други хора, да споделяте едно място, да се уважавате."
Всичко започва с обикновено набиране на играчи
Както става по целия свят, Ди Нунцио и приятелите му често се изправяли пред недостиг на футболисти. Ето защо почнали да увещават непознати, мотаещи се около офиса им, близо до централната гара на Неапол, да се присъединят.
Скоро откриват, че повечето такива младежи са пристигнали от Африка в търсене на работа и възможности и, с помощта на група, работеща в областта на социалната интеграция и човешките права, Ди Нунцио и приятелите му решават да помогнат на новите си съотборници да стъпят на крака.
"Беше страхотно, защото изведнъж забелязахме, че това е двупосочна и много ефективна връзка - обяснява клубният директор. - Всеки, който имаше пристрастия или предразсъдъци към мигрантите, наистина започна да ги разбира при контактите с тях. От гледна точка на мигрантите това беше най-ефективният начин за интегриране в обществото. Ние мислим за бюрокрация, за жилище, за храна и работа. Но обикновено те образуват тясна общност и интеграцията им спира на определено ниво - накрая не се стига до истинско вписване в социалния живот, до свързване с местните хора. Футболът обаче им помага да го направят, създадохме много приятелства."
Проектът се разраства и вече може да се похвали с женски, аматьорски и младежки състави, както и отбор по футзал. В неделите обаче общността често се събира, за да гледа първия тим в действие. Той се превръща просто в "Наполи Юнайтед", когато се присъединяват футболисти от Южна Америка и някои европейски страни.
"Когато влезеш в семейството на "Юнайтед", влизаш в цяла мрежа - обяснява Ди Нунцио. - Това означава, че ние ти помагаме с бюрокрацията, да си намериш работа, да напреднеш в своята сфера на работа и други подобни неща. Това е целта на проекта. Футболът е инструмент. За да разпространяваме нашите ценности, ние силно вярваме, че трябва да започнем от масовото ниво, да започнем с младите - ние сме общност и това е нашата сила."
Един от играчите на "Наполи Юнайтед" е нападателят Абу Шариф, който напуска Сиера Леоне като тийнейджър по време на епидемията от ебола през 2013-15 г. и е забелязан от клуба в бежански лагер в Италия.
"Това е семейство. Клуб, който приема всекиго. Мога да го нарека втори дом - казва Шериф. - Футболът е там, където намираш спокойствие, където създаваш приятелства. Луиджи ми е като брат, даде ми много любов и ми помогна. Ако го повикам на помощ, той се отзовава. Може да е само футбол, но в клуба се грижат за нас".
Шериф е стигнал до италианския бряг на гемия от Либия. Подобни са историите и на другите играчи на "Наполи Юнайтед" - те са пътували и страдали, бягайки от преследване или просто в търсене на по-добър живот, с надеждата да могат да пращат пари на семействата, които са оставили у дома.
"Мнозина изгубиха живота си, опитвайки да дойдат тук - обяснява Сарджо Конте, който е минала нелегално през шест държави, за да стигне до Италия. - Мога да кажа, че аз съм един от щастливците, останали живи. Някои се удавиха, други умряха в пустинята."
"Пътят е почти стандартен - добавя Ди Нунцио. - Прекосяваш пустинята, арестуват те в Либия и там вече търсиш начин да се измъкнеш - може да си платиш с пари, или да предложиш работа в замяна. Трудно е. Мнозина, с които съм в контакт, са страдали - имат белези по телата си. Затова, когато им дадеш шанс, те го сграбчват".
"Наполи Юнайтед" става първият клуб,
който печели 4 поредни промоции в по-горно ниво на италианския футбол. Някои от футболистите му прогресират бързо и продължават напред. Сред онези, които преследват професионална кариера е 21-годишният защитник Маиса Ндиайе, който пристига като имигрант от Сенегал. Той е забелязан с екипа на "Наполи Юнайтед" от скаути на "Рома" и подписва с клуба, след което е пратен да се обиграва в "Кремонезе", който изпадна от Серия А през миналия сезон,
Нападателят Додо, дошъл от Кабо Верде, пък игра в Лига на конференцията за малтийския "Хамрун Спартанс", а вече е в "Ал Аин" от ОАЕ.
Но пък най-известният играч на "Наполи Юнайтед" така и не успя да стигне до професионалното ниво. Диего Марадона-младши е роден и израства в Неапол. Той е плод на връзката на звездния му баща с местна жена. По време на футболната си кариера той минава през юношески формации на "Наполи" и през професионалния плажен футбол, но при мъжете играе в "Наполи Юнайтед". После става мениджър на тима и го води в плейофа за влизане в Серия D (четвъртото ниво в Италия) през сезон 2021/22, но там отборът губи.
Диего-младши твърди, че е бил привлечен от каузата на втория неаполски клуб. "Той е добър човек, живее с нашите ценности и затова беше съвсем естествено да го привлечем в проекта, а той се присъедини на драго сърце", обяснява Ди Нунцио.
Въпреки това Марадона-младши и "Наполи Юнайтед" не се разделиха съвсем позитивно. Клубът бе засегнат финансово след ковид пандемията. Същевременно други отбори от същото ниво имаха по-големи бюджети. И Диего, макар често да подчертава своята "любов и уважение" към проекта, напусна през март в знак на протест срещу "несправедливостта" - неплащането навреме на заплатите на играчи и персонал.
Тези икономически проблеми обаче принудиха клуба да помисли за бъдещето си и през юни бе обявено сливане с ASD Autograd - антирасистки и антифашистки клуб, базиран в покрайнините на Неапол с подобен фокус върху проекти за социално включване. Така бе променено и името на отбора, който вече ще играе като "Quarto Afrograd".
"Когато търсим партньори, гледаме да намерим някой, който споделя нашите ценности, нашето виждане и нашата цел - обяснява Ди Нунцио. - Целта ни не е да правим пари или да ставаме известни, а да помагаме на хората и да бъдем щастливи от футбола, който подкрепяме. Надяваме се, че сливането ще осигури солидна основа за продължаване на работата на двата клуба. Винаги сме смятали, че ако достигнем определено ниво трябва да спрем за доброто на самия проект – да останем себе си, никога да не предаваме ценностите си. Опитваме се да докажем, че солидарността не е идеологическо упражнение, а може да бъде икономичен, устойчив модел на развитие във всички сектори. Ето защо нашето мото е "Обединени печелим".
