На почетния подиум, издигнат в неделя на Шан-з-Елизе, 25-годишният Йонас Вингегор се усмихваше искрено доволен, но някак срамежливо, сякаш се смущаваше да бъде там. Облечен в жълтата фланелка, датчанинът току-що бе спечелил най-престижното колоездачно състезание - Тур дьо Франс, и то при едва второто си участие. Той завърши и със зелената фланелка за най-добрър катерач и постигна невероятен резултат, като се има предвид, че стана професионалист преди само три години.

Но далеч не всичко вървеше така добре преди това за Йонас Вингегор Расмусен, който дълго време бе само един от масата желаещи да стигнат до големия успех. Макар че имаше и хора, които виждаха потенциала му. Като Кристиан Андерсен, спортен директор на "Коло Куик" - първият отбор, за който се състезаваше новият Крал на колоезденето: "Когато той стана професионалист, заявих, че един ден ще бъда в Топ 3 на голямо състезание. Но дори и аз не си представях, че това ще е Обиколката на Франция".

Андерсен е един от малцината, успели да разчупят леда около интровертната личност на Йонас Вингегор. "От момента, в който го видях за първи път, и досега той си остава един и същ", казва той.

Срамежлив и много затворен в себе си, датчанинът е роден в село Хилерслев с едва 370 жители, в северозападната провинция Ютланд, където от малък е брулен от ледения вятър. Срещата му с велосипедите е преди 15 години. През 2007-а, виждайки, че синът им, като "най-малкия и най-слабия от всички" не пробива във футболната школа, родителите решават да го заведат да види колоездачната обиколка на Дания. И там, край шосето,

10-годишното момче се влюбва в колоезденето от пръв поглед.

Вингегор се записва в местния велоклуб и постепенно започва да подобрява уменията си. През 2016-а завършва училище. "И трябваше да работя. Започнах на рибния пазар, където чистех риба в продължение на една година", спомня си Йонас.

По това време Кристиан Андерсен вече е съзрял таланта му и го привлича във втородивизионния "Коло Куик" - един от най-добрите инкубатори за таланти в региона. "Йонас напредваше стъпка по стъпка. Прогресът му обаче е линеен, защото той никога не спира да се движи напред", разказва Андерсен.

След второ място в Обиколката на Китай през 2016 г. Вингегор прави добър старт и на сезон 2017, но при инцидент в Тура на фиордите в Норвегия си счупва крака. Следва почти едногодишна пауза, в която той се завръща в Ютланд и започва работа в местна рибена фабрика. Същата година датският ТВ канал DR прави репортаж за него в поредицата си за обещаващи млади спортни звезди.

В този период Йонас става сутрин в 4:00 ч., работи по 8-9 часа, а след това тренира самостоятелно, навъртайки хиляди километри по пътищата на Ютланд. И така до лятото на 2018-а, когато се възстановява и се завръща в "Коло Куик". А на физическите тестове показва невероятни резултати.

"Демонстрира ни неща, които бяхме виждали не повече от 1-2 пъти. Осъзнахме, че има дарба за колоезденето. Тестовете му бяха впечатляващи, а

способността на организма му да произвежда кислород

при големи натоварвания бе грандиозна. Това е и една от причините, поради които той е толкова добър в изкачванията", казва Андерсен.

По това време Гриша Нирман, настоящ спортен зам.-директор на нидерландския "Юмбо-Висма" (бившият "Рабобанк"), често се обръща към Андерсен в търсенето на попълнения за професионалния отбор. "Всяка седмица обсъждахме състезателите, но той се интересуваше повече от Юлиус Йохансен, световния шампион за юноши - спомня си Андерсен. - Преди 2018 г. "Юмбо-Висма" не знаеше кой е Йонас Вингегор."

Всичко се обръща на един тренировъчен лагер, когато датчанинът подобрява рекорда на бившия състезател на "Рабобанк" - американецът Тиджей ван Гардерен, за изкачване на известния връх Кол де Ратес на юг от Валенсия. "Най-накрая го забелязаха, когато счупи рекорда. Трябва да направиш пробив, за да запомнят името ти", казва Андерсен.

Мениджърът в "Юмбо-Висма" Мерайн Зееман се запознава с Вингегор и след обстоен разговор, само шест месеца след края на работата в рибената фабрика, младият датчанин подписва професионален договор преди началото на сезон 2019.

Превърнал се в професионалист, Йонас все още е толкова срамежлив и бързо губи самообладание, когато е в позиция да спечели. От самото начало той е лидер в Обиколката на Полша през 2019-а. Но в последния етап се срива и остава едва 26-и.

За да овладее душевните му терзания, "Юмбо-Висма" го интегрира в своята програма за умствена подготовка. "Той трябва да почувства увереност от хората около него. Голямата заслуга е на "Юмбо-Висма". Не съм сигурен, че той би могъл да направи същото, ако беше направил друг избор. Изборът на тим е ключов фактор в неговата история", казва бившият датски професионален колоездач Андерс Лунд.

През 2020 г. Вингегор е в сянката на звездата на отбора - словенецът Примож Роглич. Но тогава се случва голямото събитие в личния му живот - 9 години по-възрастната му приятелка Трине ражда дъщеричката им Фрида. Станал баща едва на 23 г.,

за него семейството е най-важното нещо.

"Без значение как върви в състезанието, той винаги контактува с тях. Те го мотивират изключително много, толкова са важни за него", разказва Андерсен. И това се вижда с просто око - достатъчно е само да погледнете как Вингегор веднага след финала на етап се спуска да вземе телефона и да се обади на Трине. "Дължа им всичко, те са най-голямата ми опора", казва той.

2021-ва е годината на взривната му поява на колоездачния небосклон, когато завършва втори на Тур дьо Франс, след Тадей Погачар, като е единственият, който оказва съпротива на словенеца в планинските етапи. "Йонас е склонен да крие емоциите си. Работихме много заедно с него, за да го накараме да се отвори повече към околните. Сега придоби увереност и стана истински лидер", казва приятелката му.

Тази година в Обиколката на Франция дори и феноменалният победител от последните две години Погачар не успя да спре Вингегор. 25-годишният датчанин го победи два пъти в планинските етапи, победи го и в бягането по часовник, за да завърши като убедителен шампион с повече от 3:30 мин. аванс пред словенеца.

Йонас стана едва вторият датчанин, спечелил Обиколката на Франция след Бярне Рийс през 1996 г.

"Винаги съм имал чувството, че поне мога да се боря за победата в Тура. Но мисля, че в крайна сметка наистина започнах да вярвам след 18-ия етап Лурд - Отакам - каза скромно Вингегор след триумфа си в Париж в неделя. - Искам да кажа - винаги съм вярвал в това, но наистина си мислех: "Нещо ще се обърка и няма да спечеля". След Отакам вече добих увереност."

Сега, след възторженото посрещане в родината, Йонас Вингегор има една година, за да се подготви за защита на трофея от Тур дьо Франс, което е много по-трудно от спечелването на победата. Той ще живее близо до своя ментор Кристиан Андерсен в новия си дом на 20 км южно от родния Хилерслев. Там ще опита да доразвие потенциала си, за да се наслади догодина на своя статут на властелин в колоезденето. В какъвто се превърна от едно срамежливо момче, което повръщаше от притеснение преди състезание...