Давиде Ребелин стана най-възрастният колоездач, участвал в професионално състезание - обиколката на Румъния, в която на 5 септември завърши 7-и от 86 състезатели. Той остана само на 26 сек. от победителя Якуб Качмарек (Пол), който е с 23 г. по-млад.
Шосейното колоездене се промени много в последните десетилетия. Общият стандарт се повиши и състезанията станаха изключително тежки. Спортистите спазват железни тренировъчни и хранителни режими. Диетолози, психолози и ментални треньори са част от играта. Данните от състезания се събират в реално време и спортните шефове диктуват стратегии в слушалките на колоездачите, което оставя много малко място за интуицията им.
Ребелин, който навърши 50 на 9 август, знае отлично всичко това. Той започна своя 30-и професионален сезон и е усетил тези промени с кожата си. В момента е член на отбора Work Service-Marchiol-Vega.
"Състезанията станаха много нервни, не можеш да си починеш дори за секунда. Технологиите са направили скок - от велосипедите до аеродинамиката и екипите. Храненето е друга тема. Преди години някои щяха да започнат сезона с 2-3 кг отгоре, сега всички са в перфектна форма. Колоезденето стана още по-изцеждащо. Темпото е изключително, тренировките са по-специфични от психологическа гледна точка, храненето се превърна в мания. На 25 вече трябва да си на върха на кариерата си. Аз дадох най-доброто от себе си, след като навърших 30", казва италианецът.
Защо тогава продължава? Ребелин бе първият, спечелил трите Арденски класики - "Амстел Голд", "Лиеж-Бастон-Лиеж" и "Флеш Валон" - в рамките на седмица. И с общо над 60 професионални победи зад гърба си все още се вълнува като дете.
"Всичко е до страстта. Да тренирам здраво и да следвам специфична програма, е нормално за мен. Желанието е налице и ще продължа, докато съм конкурентен и се забавлявам. Когато ми дойде времето, ще се откажа - казва Ребелин. - Хората ме ценят дори повече, отколкото в силните ми години, защото знаят колко е трудно срещу младите. Състезавах се дори със синове на бивши съперници. Получавам много подкрепа от аматьори в социалните медии. Зная, че съм техен модел за подражание, и това ме мотивира. Щастливец съм, защото правя това, което най-много обичам. Ставам сутрин и излизам с велосипеда, нямам работно време и все още живея мечтата си. Спечелих състезания, за които мечтаех като дете и още съм тук. Това е велико".
Ребелин признава, че тялото му вече изисква различни натоварвания. Но той го познава отлично и няма нужда от диетолог или треньор, знае точно колко трябва да тренира дневно (6-7 часа), и то за сила, защото издръжливостта му все още е налице.
"Преди просто се тренираше и намираш най-добрата си форма по време на състезанието. Сега трябва да си напълно подготвен преди старта - казва той. - Преди бях един от челото и съперниците ме държаха под око. Това се промени, но не беше болезнен процес за мен. Моят състезателен дух е непокътнат".
И все пак - каква е тайната на това спортно дълголетие?
"Любовта и страстта са ключови в тренировките, състезанията, храненето и сънят. Аз и съпругата ми живеем обикновен живот. Ставаме в 6:30, правим упражнения, закусваме обилно и аз излизам с велосипеда към 9:30. Като се върна, обядвам лека храна. Вечеряме около 18 ч. и в 21 си лягаме. Усещаме ползите от този редовен живот. Аз съм почти вегетарианец, не ям червено месо от години и глутен от 1997-а."
Ребелин е имал и разочарования, особено отнетия сребърен олимпийски медал от Пекин`08 за положителен допинг тест.
"Бях оправдан от италианския съд и чувствам този медал като свой. Това бе повратна точка. Бях наказан за 2 г., но сякаш бяха 7 или 8. Нито един голям отбор вече не ме искаше, организаторите ме отбягваха. Беше като проклятие, но аз тренирах, сякаш ще се върна утре. Върнах се през 2011-а. Всички знаеха, че съм добър, но никой не искаше да ми даде шанс. Това ме подтикна да докажа, че грешат. Спечелих Обиколката на област Емилия-Романя на 44, но това реално не промени нищо. Сега обичам да помагам на младите си съотборници и съм нещо като спортен директор в колоната. Мисля по-малко за своите резултати и им помагам със съвети, задавам темпото, цепя им вятъра..."
-----------
Малко след това интервю Давиде Ребелин бе въвлечен в масово падане по време на мемориала "Марко Пантани" и счупи тибията и фибулата на десния си крак. На 21 септември той претърпя операция и ще се възстановява над месец. Но все още не мисли за отказване...