Станах с дупарата нагоре, сецнах се и прекарах деня в унизителна поза.
В това положение, общо взето, можех само да цъкам по телефона, което и правя по принцип, но в този ден бях още по-активен и агресивен.
Издигах едни личности и продукти, провалях в бездната други. Конкретно се съсредоточих да развенчая Любен Зидаров, художника. Тоя пък така да не може да рисува, ама ей на, Хари Потър му дали да съсипе. Направих на пух и прах всичките си опоненти, сравних ги със земята, прокарах всичките си манипулативни тези с много хумор и пиперливи интонации, от време на време пърдях от възторг и позата, в която бях принуден да съществувам, вече не ми изглеждаше толкова унизителна.
Обаче жена ми взе да ме дразни. Тя си ме познава от преди Фейсбук, даже от преди интернет. И с нея съм принуден да си говоря нормално. Понякога е полезно и отрезвяващо, но все по-често ме дразни, лази ми по нервите, а това съсипва бизнеса. Необходимо ми е да се чувствам уверен в тъпотиите, които пробутвам на последователите ми в социалните мрежи.
- Ивко - вика жена ми и ме пляска по дупарата, - много хубаво си се надупил, ама я ми кажи за пари ли го правиш това в социалните мрежи? Сигурно е за пари, щото не съм те видяла нещо да работиш, пък носиш и ти пари вкъщи, не само аз.
Викам:
- То си е моя работа и мъжка тайна, ама да ти кажа, че и за пари, и за без пари аз съм искрен човек. Сега така ме боли кръстът, че и тебе мога да окрещя! А като ми мине кръстът, ще хвана и да те набия!
Ама тя си знае, че и като ми се оправи кръстът, пак няма да я набия, щото съм малко страхлив. И продължава да ми се прави на събеседник по желание:
- Добре де, ама защо се хвана с Любен Зидаров точно? Никога не съм те чувала да имаш мнение за Любен Зидаров и въобще за илюстрацията. То и книги не съм те виждала да четеш много, но съм свикнала с тебе. Сега какво те прихвана да пердашиш дядката, че не можел да рисува? Грозно е и глупаво, излагаш се.
- Никога няма да кажа, че нещо ми харесва, ако не е така. Имам си мнение! И ако трябва да похваля нещо, което не се връзва с възгледите, които съм декларирал, просто казвам, че животът е изтъкан от противоречия. Пък и вече почти не се намират хора, които забелязват противоречията. Това е много полезно за нас, дето продаваме фъшкии. Важно е да възпиташ безкритична публика, която не се впечатлява от това, че в две поредни изречения съобщаваш неща, които се изключват взаимно. Примерно казваш: "родовите мартеници не се купуват, те трябва да се изработят вътре в семейството, защото това е свещен миг на единение с най-близките; елате на третия етаж в мола, където ще продавам родови мартеници и новата си книга с фъшкии". Който приеме такава конструкция, ще приеме всичко, което му съобщиш с компетентен тон и категорични формулировки. И ще закупи всяка една фъшкия. Това е пазарно мислене. Ама какво ли ти обяснявам на тебе, интелектуалката! Като имаш образование, се мислиш за по-умна от мен! Имай предвид, че баба ми е от чорбаджийски род, имали са чифлик колкото "Лозенец", "Иван Вазов" и Американското посолство заедно! Ти си с работническо-селски произход и на всичкото отгоре по соца бяхте безпартийни! Пълни шматки, ако не се беше хванала с мен, нищо не става от тебе!
Жена ми се обиди и отиде в другата стая да учат физика с детето. По едно време взеха да се чуват крясъци, надуха ми главата, накрая пристигнаха разревани.
- Какво има бе, същества сбъркани, защо ми надувате главата и се измъчвате взаимно?
- Не иска да си учи уроците! - обясни жена ми.
- Искам да си кажа мнението! - изкрещя дъщеря ми. - Имам лично мнение и право на свободно изразяване!
- Добре, кажи си мнението...
- Мнението ми е, че мразя физиката!
Брех, майка ѝ не мога да пердаша, но дъщеря ми като нищо ще я отупам, келеш с келеш нагъл! Ама като съм сецнат - и нея не мога да набия!
- Това не е мнение, мойто момиче, това е тъпотия. Плащат ли ти да мразиш физиката?
- Не...
- Айде тогава, марш да си учиш уроците и да не съм чул такива приказки друг път!
