Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка, те затичаха, опитаха да ми направят "вилица", обаче аз се совнах през детската площадка и онези, явно бивши спортисти, но понатежали от футболни конгреси, ме изпуснаха. Тичайки, им хвърлих презрителен поглед през рамо и в този момент забелязах с крайчеца на окото как иззад контейнерите за боклук изскочи младок и докато да кривна към катерушките, направи образцов футболен шпагат и ме препъна. Двамата успяха да ме сграбчат под мишниците.

- Пом... - опитах да извикам.

- Тихо, бе! - сряза ме единият.

- От късмета си бягаш, ей! - меко добави другият.

Ясна схема - лошо и добро ченге, а третият, който си изтупваше панталона и ме следеше изпод моновежда, бе по силовите изпълнения.

Ударих на молба:

- Бъркате ме с някого!...

- Не, ти ни бъркаш с някакви аджамии! - усмихна се по вълчи суровият.

Другият все така меко ме увери:

- Проверили сме те най-подробно. Ти си човекът!

Неволно свих глава в рамене като пред шамар, но после се засрамих от себе си, опитах да се понаперя:

- Това съм го чувал няколко пъти и винаги после са ми вземали здравенцето!

Те се засмяха, всеки посвоему си. Добрият ме погали с поглед:

- Сега не е такъв случаят! Сега ще те пазим като писано яйце!

- А ако контролата с Хаити мине добре, направо ще те... - започна лошият, но явно опитът му с поощрения не бе богат, та не успя да довърши и май се позасрами.

Аз пък се обърках:

- Какво искате от мен бе, хора?!

- Да станеш треньор на националите! - уж щастливо обяви добрият, но очите му играеха по системата "катеначо".

Опитах да се отскубна, побягна, но онези явно го очакваха, защото двамата ме стиснаха по-здраво, а третият се изправи отпреде ми като защитник пред наказателен удар, даже и чатала си прикри с длани.

- Пуснете ме, като на хора ви се моля! - проплаках.

- Нужен си - почти прошепна добрякът, - на българския футбол си нужен!

- Ама аз нищо не разбирам от футбол! - захленчих - Пуснете ме, имам пет лева и стотинки, ще ви ги дам!

Лошият изсумтя, но нищо не каза, добрият се усмихна бащински:

- Ще се справиш, само увереност ти трябва!

Рухнах:

- Аз даже не знам как се подкарват футболисти! Като се разбягат по терена, върви ги събирай! После аз ще плащам липсите! Ми то сега един футболист струва милиони!

Пак опитах да побягна, пак ме фиксираха.

- Спокойно, ние сме го измислили! - изгука добрият.

- Футболният съюз има ново ръководство, ей! - поучи ме лошият. - Ново мислене, нови идеи!

Измецах:

- И това съм го чувал няколко пъти и винаги след това...

Прекъснаха ме:

- Сега е друго!

- И това... - опитах, но напразно.

Добрякът продължи:

- Ние ще ти кажем как да действаш, интелигентен си, ще се справиш! - той се огледа, сниши глас - На момчетата им шият нови екипи! С огромни гащета!

- Сещаш ли се! - ухили се зло другият.

- Не... - подсмръкнах.

- Улови ли нападателят топката, веднага си я пъха в гащетата! Докато противниковите играчи се чудят къде се дяна коженият овал, нашият тича при вратата на противника, под предлог, че иска да се облекчи до гредата, минава зад голлинията и изтърсва там топката! Гениално, нали!

Усъмних се в правилността на този похват, но ме увериха:

- Никъде в правилника не пише, че е забранено на футболистите да си пъхат топката в гащетата!

Разбрах, че е на живот и смърт.

- Я, стратегът от Мировяне! - посочих изведнъж.

Тримата се сепнаха, обърнаха се и аз хукнах както никога досега между блоковете. Крих се в едно мазе до вечерта, а на другия ден за треньор на националната гарнитура сложиха Дерменджиев.