Сега нали е модерно, реших да стана шпионин. Пък и жена ми започна да ме ръчка:
- Всички шпионират, само ти зяпаш! Кой на руснаците се продаде, кой на американците, де що има държавни тайни, ги изтъргуваха, нищо няма да остане за тебе, докато се натуткаш!
Ето от това няма спасение! Ето така нашите спецслужби могат да разкриват всякакви шпиони само за една безсънна нощ в нашата семейна спалня, обаче да не им давам акъл, че нали и аз тръгнах по пътеката на тихия фронт.
Ако мислите, че това става лесно, лъжете се. Подметките си изтърках от обикаляне по чужди посолства!
Първо отидох при американците, все пак световен жандарм са, сигурно им трябват страшно много шпиони, освен това току ни похвалят за нещо, пък и доларите са си долари.
- Така и така - казах им с американски акцент (от едновремешните филми за Емил Боев съм го овладял), - дошъл съм да ме вербувате за шпионин!
Онези дъвчат дъвка и най-безразлично клатят глави:
- No, thanks.
Отблъснаха ме, сиреч!
- Знаете ли колко трудно ми беше да взема решение да продам родината! - казах им, за да ги засрамя и добавих, за да ги изкуша. - Ще ви науча да слагате кисело зеле и да варите ракия от бомбирали компоти и мухлясали мармалади!
Явно в ЦРУ добре ги бяха обучили, защото хич не им пролича да ги гризат съвестите, а и шпионските ми дарове не приеха:
- Sorry, но тайната на киселото зеле ни продаде вашият комшия от долния етаж, а за ракията се спазарихме с вашия комшия от горния етаж!
Ах, юди! Хайде, онзи отдолу на пияна глава ме бе светнал преди години как прави такова хубаво зеле, обаче онзи отгоре що ракия ми е изпил! И все я хвали, и все ме благославя, че съм бил вълшебник! Метил за такива, ама след дъжд - качулка, или, както казваме ние, разведките, след шпионски скандал - маскировка!
Никакво униние обаче, ами хайде в руското посолство, защото с тях сме братушки и няма как да ме върнат, пък и с братушки на практика не е шпионаж, защото тайните си остават в семейството. Добре, обаче там опашка! Изложба някаква била дошла да разгледа българската общественост, видите ли! Проплаках:
- Абе, хора, работата е спешна, държавни тайни съм дошъл да издавам...
Не ме пуснаха даже до оградата да припаря! Написаха ми с химикалка на дланта номер и да съм се наредял на опашката! Не на мен тези! Чакал съм на опашка за цветен телевизор навремето и знам, че хитреците се уреждат първи, а за баламите я остане нещо, я не!
И хайде в китайското посолство. Там, като им казах, че съм дошъл да продавам държавни тайни, много се заинтригуваха какво точно би могло да е тайна за хилядолетна държава, в която само пекинският аналог на нашата "Коньовица" е над седем милиона човека, докато за цяла България това не е сигурно. Ей, тези са измислили шпионажа, пък аз съм тръгнал да водя шпионски дуели с тях! Тръгнах си засрамен, но поне хората ми дадоха едно шише ракия със змия в него, а в змията - скрит микрофон, все ще ми влезе в работа.
Седнах на една пейка в Борисовата градина и се зачудих на чие разузнаване да се продам. По едно време видях, че някакво детенце яде шоколад и тогава ме осени нестандартна идея! И бегом в швейцарското посолство! Те, нали открай време спазват неутралитет, няма да седнат да се карат с мен!
И наистина, швейцарците ме вербуваха. Вярно, киселото зеле не ги заинтригува, имали си били, как се вари ракия също не пожелаха да научат, пиели били Goldschläger, обаче пък се спазарихме аз на тях да им пращам шифрограми колко е часът в България, пък те за предателството ще ми плащат с дупки от швейцарско сирене. Според жена ми евтино съм се продал, ама който може, да се продаде по-скъпо!