Според популярния афоризъм - другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава.
Това нито го оспорваме, нито потвърждаваме, понеже "мафия" е доволно разтегливо понятие и тук ще го разтегнем като рахат локум, за да обсипем читателя с полезни знания.
На първо място - Мафия е остров. Но не Остров на стабилността като България, нито Остров на преблажените като при Пенчо Славейков, а съвсем реален остров, част от Занзибарския архипелаг в Индийския океан. Островът никога не е бил част от султаната Занзибар, където е родната стряха на Фреди Меркюри, но географски е част от архипелага. Остров Мафия през вековете е бил германски и британски, днес е част от Обединена република Танзания. Другото му име е Остров на подправките.
Значението, в което ние употребяваме думата "мафия", се свързва със Сицилия - там са възникнали съвременните форми на престъпни общности със своя ритуалистика, кодекс на поведение и т.н. Сицилианската мафия възниква по времето на Бурбоните, когато официалната власт е слаба и за регулацията на обществените отношения поемат отговорност престъпни групировки. До Гарибалди Италия два века е била разкъсвана и под чуждо господство, а в тези години "крило за сюрмасите" са точно такива хайдушки формирования, които грабят и убиват чужденците, но и нерядко разделят заграбеното с бедните италиански селяни, осигурявайки си по този начин подкрепа и симпатии. С други думи - първоначално мафията е вид хайдутлук.
У нас хайдутите като Чавдар войвода също са били кошмар за "народните изедници", но най-големият закрилник на бедняци и християни си остава Крали Марко от Прилеп, който все пак е османски васал и загива в битката при Ровине, сражавайки се на страната на полумесеца срещу влашкия войвода Мирчо Стария. Днешният бащица и покровител на българския народ се побратими с македонския водач, но все още не е станал турски васал, макар че понякога играе пощенски гълъб на Ердоган в Европа. Между другото - в Македония днес не разбират нашата смешка за "Батман от Прилеп", защото македонската дума за прилеп е лилјак.
Понеже и ние като Бойко Борисов се информираме от филмите - от "Кръстника" знаем някои мафиотски обичаи: целуване на пръстена на боса в знак на подчинение и преданост, изпращане на отрязана конска глава в леглото - като предупреждение, че си нагазил бос в лука, и други комуникационни закачки. У нас нещо подобно имаше, но с отрязани агнешки главички - при едно заседание на ВСС група младежи посрещнаха председателя на ВКС Лозан Панов с няколко кървави отрязъка. По него време Панов бе поискал проверка на главния прокурор Цацаров заради скандала "ЦУМ гейт". Посланието на този акт беше: "Панов, ти си слуга на Агнешките главички". Агнешките главички са полумитичен бизнес и политически кръг от времето на Иван Костов, за който определени медии твърдят, че е Сатаната на българския Преход, а неговите съратници от Агнешките главички и днес опорочават медиите, политиката, бизнеса и съдебната власт.
За произхода на думата mafia има много версии, ще проследим някои от тях.
Сицилийското прилагателно mafiusu е с възможен произход от арабското mahyas, което значи приблизително "хвалипръцковщина", или от marfud, което приблизително значи "негодник и самохвалко".
Такива в България не познаваме, така че не се отнася за нас.
Съгласно друга версия по време на т.нар. Сицилианска вечерня (въоръжено въстание срещу анжуйците през 1282-ра) бил популярен лозунгът Morte Alla Francia, Italia Anela - "Смърт на Франция, дишай, Италия"; първите букви на думите образуват mafia.
Това въстание впрочем било подкокоросано от византийците по техни си съображения.
В романа на Марио Пузо "Кръстникът" (все пак се подвеждаме понякога и книги да четем) се твърди, че думата мафия на сицилиански диалект означава "убежище".
