Ще обърнем внимание на един дребен детайл от популярно зрелище - детайл, който голяма част от публиката вероятно е пропуснала.
Руската и световната общественост имаха удоволствието да се запознаят с видеообръщение - покана за дуел, от Виктор Золотов към Алексей Навални. Золотов е началник на руската Национална гвардия и близък съратник на Путин, те имат дори физическа прилика. Навални е опозиционер, западнолиберален тип, митингаджия, в момента арестант - заради неразрешен протест. Конфликтът на двамата мъже е, така да се каже, цивилизационен. Те наистина принадлежат на два различни свята. Същността на техния сблъсък няма да анализираме, не ни е работа и не е тук мястото.
Накратко - Навални обвинява Золотов и приближените му, че буквално крадат от хляба на гвардейците и богатеят от корупционни схеми с доставките и снабдяването на службата.
Золотов не просто отхвърля това, а се засяга на офицерска чест и ужким следвайки стародавни традиции, кани Навални на дуел - "на ринга, на татамито, където и да е". От друга страна - генерал да вика арестант на дуел, не е хептен рицарско. Прилича повече на "покана за екзекуция".
Но както казахме - нито ще заемаме страна, нито ще анализираме дълбоко и всеобхватно, интересува ни културно-естетическата част.
Затова се спираме на един пасаж от обръщението на Золотов:
"...Вие, Навални, в действителност сте една опозиционна мастия, която се е помислила за слон..."
Тук генералът препраща опонента си и зрителите на обръщението към известната басня на Крилов - "Слон и Мастия".
В желанието си да запознае читателя с културния контекст "После" запретна ръкави и преправи баснята на български.
СЛОН И МАСТИЯ
Иван Крилов
По улицата Слон вървеше
и се тресеше тя от крачките.
У нас това е рядко зрелище
и радост за зяпачите.
Ала изскочи малка мърла -
разджавкана Мастия,
и срещу Слона се нахвърли
И взе да лае, да квичи, да вие -
със Слона иска да се бие!
"Съседке, стига се излага -
обади се комшийско Куче, -
да знаеш, хич не ти приляга
и зле ще се получи
със Слон да мериш бой.
Не е за тебе той.
Поглеж -
ти се дереш,
той си върви, не ще да знае
защо и кой го лае."
"Ех, ех - отвърна му Мастията, -
нали затуй я вдигам гюрултията,
защото мога лесно и без бой
да се направя на герой.
И другите ще викат: "Ой!
Мастията ли? Тя е страшна сила -
едва ли не със Слона се е била!"
