Обичам спонтанните протести – те винаги са по-организирани. Лозунгите им са с по-интересен правопис, охраната им е по-учтива, ръководителите им са сговорчиви и любезни, изобщо – да ти е кеф да си попротестираш спонтанно с тях!
- Извинете – присъединявам се към спонтанното недоволство, - не си нося очилата, какво пише на лозунга ви?
- Кьорав ли си – обижда се лозунгоприносителят, - пише, че Валери не е сам!
- Което си е вярно, вярно е – съгласявам се. – Да обърка Враца с Ню Йорк го може само Валери! Ще пеем ли за малкото коте? Ако не помните целия текст, мога да го дръпна веднага от интернет!
- Кой ти говори за Божинката – сърди се онзи, - става дума за Валери! Той е сериозен човек – за какви малки котета ми бърбориш! Вярно, по едно време налиташе на бабички, но то бе по патриотични подбуди – ето, за този Валери ти говоря!
- И той ли не е сам?
- Той? Много повече! Валери, не си сам! Валери, не си сам!
Понякога хората не знаят срещу какво протестират.
- Ами че то си е очевидно открай време – не е сам човекът. А вие всъщност какво по-точно искате с протеста си?
- Искаме цялото общество, а след него – и целият свят да разберат, че Валери не е сам!
Ама наистина понякога хората съвсем не са в час с исканията си.
- Това не е ли разкриване на лични данни? Все пак – ако човек не е сам, може и да не му се иска другите да са наясно с това… Има едно такова понятие – лекарска тайна, ако се сещате…
Оня се обижда.
- Валери няма какво да крие от народа си! Където народът – там и Валери! Където Валери – там и народът! Валери никога не е сам! Хайде, всички заедно, три-четири: Валери, не си сам!
Гледам – изнервен е човекът, тая работа, спонтанният протест, хаби нервите много повече от централно организираният.
- Ясно, разбирам, прав сте, наистина не е сам – отдалече се вижда, даже и по телевизията…
- Да, и по телевизията се видя - освен народа има и подкрепа от колегите си – сто и осемнайсет души те бяха на брой!
- Сто и осемнайсет? Е, щом са толкова много – логично е да не са сами.
- Не са сами – с Валери са! Застанали твърди и горди зад него, защото съединението прави силата! А ако Валери не е с тях – каква сила без съединение!
Тоя взе да ми става съмнителен.
- Аз май ще взема да си ходя… Трябва да купя кисело мляко…
Засегна се.
- Национален предател! Такива сте вие, жълтопаветниците – за едното кисело мляко сте готови да продадете Родината! И всичкото това – защото завиждате на успелите в тоя живот, на тия, които са повече от вас – по-умни, по-красиви, по-известни, от всичко, за което се сетите – по-така от вас!
- Е, сигурно заради това "по" не са сами…
Спонтанният протест крие рискове от спонтанни реакции. Както си размахва плаката, протестиращият нещо взе да скъсява дистанцията. Мразя близки срещи от спонтанен вид – веднъж след една такава три дни не ми се махна синината от муцуната.
- Чакайте, чакайте, съгласен съм с вас – Валери не е сам, ония, стоте и нещо на брой, и те не са сами, и вие не сте сам… Какво още искате да призная, за да не ме биете – че и аз не съм сам, така ли? Добре – в името на гражданския мир, нарастването на брутния национален продукт и устойчивостта на парламентарните структури – и аз не съм сам! Не съм сам! Не съм сам!
Че и аз не съм сам – вече се изясни.
А вие?
YouTube
