Ах, батюви сладки мисирченца, колко силно ви уважавам, ако знаете! Толкова силно, колкото сила има, да речем, в чембера ми. А вие знаете и колко силни форхенди бия с пържолки. Разбирам и аз нещичко от медии, иначе нямаше да ви реша проблемите.
То да са само ваште проблеми, как да е.
Ама не сте само вие.
Ей са, точно преди да дойда тука, ми се обади албанският премиер, Еди Рама. Вика: Бойко, кажи какво правите, да го правим и ние! Казах му.
Същата секунда ми се обаждат от "Левски": молим ти се, аман-заман, спаси пак Отбора на народа. "Левски" е част от националната памет и националната сигурност. Молим ти се като на баща! А нощта, викат, е бременна с очаквания.
А така!
Викам - това е футбол, там държавата не се меси, говорете си с Пеевски, той е обикновен депутат и дарител. Той напоследък с друго не се занимава, ходи и дарява. Голям успех, голям бизнес, големи поръчки, голям гърбеж, голям гърмеж, голяма опозиция, големи кредитни експозиции - и големи дарения! Аз какво общо мога да имам с тая работа? Нощта била бременна! Нека нощта роди утрото, което е по-мъдро от вечерта - и всичко ще бъде наред. Бог напред - ние след него, както е казал свети мъченик Диомид Лекар.
Оправих и тоя проблем, къде ще ходя, няма мърдане! Аз съм слуга на народа, бъхтам, тряскам, опъвам каиша, всичките ми крайници работят непрекъснато - крака, ръце, предник, задник, всичко това работи като шесторъкия Буда или Шива, все тая.
Като реших и тоя проблем, викам си, имам 30 секунди да отдъхна - няма, братко!
Кубрат Пулев ми се обади и той с проблем. Викам - не! Само ти не казвай, че си бременен! Не, вика, не съм бременен, ама Андреа ме заряза, щото ѝ замирисах на чуждо суши. Как ли да го успокоя, смутих се аз - и го измислих за наносекунда и половина! Викам - мани я тая, женски има колкот искаш, ела в политиката! И той дойде.
Така е, драги мисирчета. Жените са като вестници, ама няма кой да ги чете.
И понеже минахме хаотично по другите теми, искам специално с медиите да се похваля как реших всички проблеми и в тоя сектор. Който каже, че не полагам грижи за медийния сектор, грях му на душата, пепел му на вестника! Ами нека ви кажа една сума: 20 млн. Това са парите, които държавата хвърля в пощите, за да облекчи частните разходите по разпространение на медийния комфорт. Кого сме облекчили, не мога да ви кажа, защото той формално няма нищо общо с разпространението на печата, както сега няма общо и с новата схема за разпространение на държавни разноски. Който ме упреква, че трудно излизам от зоната си на медиен комфорт, нека помисли реално. Медийната свобода, както и медийният комфорт не са привилегия на нито една от страните в демократичния процес. Медийният комфорт е нещо, което доставя стабилни усещания не само на управляващите, но и на самите медии, а оттам - на цялото общество. Искам медийната среда да е като Черно море в мирно време - яхти, водни колелета, пляс-пляс педалите, шведки, дюни, бетон, Валери Симеонов, Ангелкова... Такива гледки радват душата и веселят сърцето. Така искам да виждам и българските медии - като огромна плажна ивица, синя лагуна, дискретен шик, нощта е бременна с очаквания, почтени паметни записки, високо ниво на обслужване...
***
И най-накрая, няма да повярвате кой ми се обади - Г-н Балев!
Вика - ела ми напиши дописката, нали си слуга на народа!
Викам - ааааааа, не. Сам си я пиши дописката, като ти е бременна главата, сам си се излагай, с тая работа аз нямам нищо общо!
