На мен главата ми е пламнала, те ме занимават с глупости.
Хванаха ме за лакътя, нарекоха ме съвестен и добронамерен гражданин и ми рекоха, че според социологическите и астрологичните прогнози тоя път се била очаквала изключително подла, коварна и калташка изборна кампания.
Тия чуват ли се? Цял месец капка дъжд не е паднала, откъде кал! 
А, ще се намери - казаха. Вчера цяла пресконференция проведохме, ама няма кой да слуша, затова ще ти разкажем основното, а ти си прави изводи - преди нас в София метро нямаше, направихме ти. Канализация нямаше - и нея направихме. Септични ями нямаше - и тях направихме! Кал ще си намерим, нямай грижа! И дори - и още нещо!
Добре, рекох, вашата е лесна, вие каквото търсите, ще си го намерите, но на мен главата ми гори, душата ми плаче за бира, в джоба - само левче, а слънцето спряло немилостиво пече...
Ти там, където отиваш, ние оттам се връщаме, отвърнаха. И ние вече  разчитаме само на левче - нали си спомняш, че по твоя молба си го гласувахме. Как с един лев се прави калташка кампания - питаш ли ни? На кого по-напред - всичките калтаци в ръцете те гледат. 
Е, опитах да им вляза в положението, те, калтаците си знаят - ако  стане работата - ще има гювеч и прочие доволствия за всичките калтаци на рояци. Ако не стане - ще идат при другите, с кофите си кал, и печелившите  на ръце ще ги вдигнат заедно с кофите и ще ги разнасят по журналистическите награди. В тая суша те си знаят как да оценят калташката помощ.
Лошото е, че през есента ще вземе да завали баш преди финала на кампанията и теренът ще се разкаля, отвърнаха печално. На разкаляно всеки глупак може да те финтира. Ти не гледаш ли мачове?
Вече не - въздъхнах. Откакто взеха да се оплакват, че заради феърплея били губели точки, не са ми интересни. Това, нашето първенство, малко мяза на вашите избори - хем си знаем кой ще бие, хем ни е любопитно дали нещо няма да се прецака и да вземе, че се получи една поредна невероятна футболна драма.
На нацията драми не й трябват, казаха. Особено - поредни. Нацията иска спокойствие, асфалт, светло бъдеще, нови септични ями и боклуци, които не горят.
Да си дойдем на думата, зарадвах се. На мен главата ми гори, вие ме занимавате с боклуците на нацията. Що не си ми дадете аванса за калташкото гласуване, главата ми пуши, душата ми тлее в люти рани, не се стискайте, бе, дайте си ми хартийката с брата на дядо Славейков и - разчитайте на моята шепичка кал наесен! 
Обидиха се. Ние нямаме нужда от купени гласове, казаха. Пазаруват ги другите! На нас ни стигат спазарените от почтените български бизнесмени, обществените им поръчки, според изчисленията, стигат точно за преобладаващо и размазващо мнозинство на повечето места. Колкото до  другите - те нямат значение, там нещата ще си ги решим на следващите кални избори, като след малко глад и скърцане на зъби, на избирателите им дойде умът в главата. Ти как мислиш?
Когато се замислям, обикновено си помагам, като се почесвам по главата. Нали знаете - главата на нашенеца служи основно за това - да си я почесва.
Какво си се задръгнал, обезпокоиха се. Да не си агент-провокатор - преносител на опозиционни въшки, чрез които утре калташките им медии да ни омацат, както си знаят! Само бръмбари и брамбулечки ни липсват в навечерието на славната историческа победа!
Сакън, защитих се, аз от детската градина такова нещо не съм имал, просто главата ми гори. Един лев в джоба, бира няма, парното ми праща изравнителни сметки и предупредително ми спира топлата вода под предлог, че сменя някакъв много важен кюнец. Почесвам се, за да ви подскажа, че имам нужда от топла вода и студена бира! 
Зарязаха ме. Отидоха да си търсят по-сериозен калтак.
А на мен главата ми гори, та вече ще изпуши! 
В тая суша всичко може да пламне - ей така - от нищото! Ако не горите - поне главите ни пазете от пожар!