Всяко летене завършва с приземяване - твърдо или меко. Дойде време и рубриката на прелитащия да кацне. Но как?

Сигурно сте забелязали, че напоследък не ѝ се налагаше да лети високо, защото печатът падна ниско. Нямаше върхове на журналистиката, които да й дават висота. В търсене на остатъци от свободното слово тя кръжеше като щъркел над блато, където кълвеше жаби и влечуги. А как кацат щъркелите? Спуснали се досами земята, отварят широко криле, протягат дълги крака и с леко притичване стъпват здраво дори на заблатен терен. Това ще направим днес.

В една от паметните си речи към своя залез другарят Тодор Живков ни инструктира: "Приземяване, приземяване, приземяване. Решииме да изчакаме, да видиме... Така, ще се снишиме..." Изпълнихме всичките му указания. Изчакахме, видяхме, снишихме се. Бурята, която трябваше да ни отмине, отнесе печата. Останаха медийни подобия, вързани на пост пред "Прас-издат", заради които не си струва да хабим повече печатарско мастило и вестникарска хартия.

От терена, над който кръжахме, събрахме достатъчно читателската енергия, за да скочим във виртуалното пространство, където притеглянето на властта е по-слабо. Там не действат законите на контролираните тиражи, които системно убиват качествения печат. Вече установихме, че гравитацията на Корпулентния там се губи, защото в сравнение със световната мрежа неговата разпространителска мрежа е по-дребна от брюкселска дантела. Не се омайваме от сладката песен на сирената Блага Бойка (ББ) за светли бъднини, които ще ни направят хартиен тигър.

Отиваме в ефирния свят на чистото слово и който иска, може да ни последва. Вече го направиха 200 000 читатели. А за онези, които още желаят да ни държат в ръцете си на хартия, ще продължим да се връщаме всеки петък с нашия натежал седмичник. Той ще бъде по-съдържателен, защото ще го очистим от вестникарски талаш и на негово място ще предложим солидни четива. След неизбежното приземяване нека заедно да излетим отново на крилата на свободната мисъл! Ще продължим да ви бъдем верен екипаж.