Натовари ме охраната в един пикап, взехме още 4 коли и се появих публично. Възникнах. Отидох за гъби с преференции. Обикновените хора ходят на избори с преференции или на гъби без преференции. Понеже аз не съм толкова обикновен, ходя за гъби в тъмната стаичка и даже мога да си ги избирам с преференции. Аз не избирам кандидати, както е при другите. Аз си избирам народ. За мен електоралната съвкупност е един гъбарник. Щом толкова години продължавам да съществувам в такова нахално наклонение, а народът е в страдателен залог, значи имат акъл и воля колкото една култивирана печурка.
Аз съм скромен човек, не се афиширам, не парадирам с интелекта и медиите си. Нямам нужда от извънредна публичност, както нямам нужда и да ходя на работа. Ренесансова фигура съм, Рабле, това-онова, дълги бели маси, шампанско и хайвер, покривки на цветя и академичен попфолк. Дупето си го бърша с живи гъсенца, обичам блясъка и лукса, но не парадирам с тях. И не съм лаком за имоти - движа от хотел на хотел, макар невинаги да плащам, защото хотелиерите са странно благосклонни към мен. Отивам в "Берлин" - сметката уредена. Обикалям из Велинградско СПА резиденциите, бъркам да плащам, викат ми - няма нужда, г-н Балкански, шерше маман! Това е на парлеву франсе много известен израз, но все не ми остава време да го науча, щото сега чета Цветелина Янева и Антон Тодоров. Цвети се чете по-леко, даже ги има текстовете аудио. Но Антон Тодоров е тежка гемия - дори Хегел и Кант не са ме затруднявали толкова, може би защото не съм ги чел. Бъзикат ме, че с хотелите се получава така и не ми искат пари, защото всъщност са мои. Според мен хората просто ме уважават! Трябва да питам мама, все пак съм бизнесмен, не може да не си знам хотелите. Шерше маман... Какво ли пък е това?
- Алоу, НСО, к'во значи шерше маман?
- Не знаем, шефе, ние сме тука добитъци, не сме парлеву франсе.
Все някой трябва да знае, ще питам из медиите ми!
В тия медии аз мога да давам интервюта всеки ден - има кой да пише и въпроси, и отговори, има кой да ги засуква и всичко ще е точно. В моите медии аз мога да говоря като Шопенхауер, но за какво ми е? Да не съм дървен банкянски шоп, че да се правя на Шопенхауер. Аз съм просто един успял млад човек с широка душа и талия.
Обичам простите удоволствия. Да смачкам конкурент. Да си гепя играчка и да я счупя. Оръжеен завод. Тютюнева фабрика. Бяла техника. Нещата трябва да се правят с мащаб. Като закопаваш предприятие - зарови с него 500 семейства и си купи шампанско и сълзи от щастливи проститутки! Така ги разбирам нещата.
Друго удоволствие ми е да бера гъби с преференции - за такова нещо дори излизам от режима на дискретност, възниквам и се появявам сред култивираните печурки, наречени народ.
Ами хубаво е.
Гъбите искат да се снимат с мен, да ме докоснат, да проведат един човешки разговор.
И аз вървя сред печурките, аз крача вдъхновен.
А мишките се крият в дупките си!
