Продължаваме днешното научнопопулярно изложение оттам, докъдето стигнахме вчера - в държавата се подготвя метеж срещу Иван Гешев и кабинета. Рупори (метли) на метежа са Десислава Иванчева, "Биволъ" и "Демократична България". 

Това са твърдения на аграматичния гражданин Йордан Бонев - контрапротестьор с дълга история, активист с особено предназначение, сподвижник на Бисер Миланов-Петното и някогашен изпълнител на задачки-закачки от Николай Бареков. Бонев внесе в прокуратурата "сигнал" и материали (чатове, видео и звукозаписи), а НТВ и други медии отразиха "новината" за "преврата" като нещо автентично, като нещо сериозно. Всички тези любопитни характеристики на г-н Бонев бяха спестени на зрителите, а самият Бонев вече дава напоителни интервюта за високи трибуни като ПИК. Тези материали (не внесените в прокуратурата, а интервютата на Бонев) са много полезни и който има време, препоръчваме да ги изгледа. 

Записите, които е правил Бонев, са такива, че очевидно Иванчева му е имала някакво доверие, тя е работила с него и е разчитала на сътрудничеството му. Въпросът е как такъв човек печели доверие. 

Като се запознае човек с артикулацията и аргументацията на г-н Бонев, може да се направят някои неласкави изводи. 

Той и преди е прониквал в различни организации, където в някакъв момент успява да се изака на главите на хората, с които се е събрал - но не му го пише на челото. На челото му пише други работи - при това неверни! 

Тайната на успеха му е в диспропорцията между излъчване и капацитет. 

На пръв поглед г-н Бонев е човек, към когото трябва да се проявява разбиране, да му се помага и да не сме с прекалено високи изисквания - ако сме хора. 

Но това е лъжлива представа, създадена от външния му вид и начина на изразяване. 

Като го позагледаме малко по-дълго време, виждаме, че това е човек, нелишен от качества - под бруталното произношение всъщност излизат стройни манипулативни тези. Кой е съставителят на тезите, е друг въпрос. Важното е, че Бонев определено е в състояние да ги запамети и възпроизведе. Това не е по силите на всеки аграматик! 

По същия начин (допускаме) Бонев успява да спечели доверието на хора, които не знаят с кого си имат работа. Те виждат едно момче с проблеми в изразяването и възприятието на света - то изглежда открито и безхитростно, някак прекалено лъчезарно и лесно ранимо. В някаква степен може и това да е вярно - но то не изчерпва характеристиките. Бонев може да е по-хитър от мене и тебе. Хората имат вредната склонност да категоризират такива личности някъде под себе си и да се наслаждават на превъзходството си. Окей, може и да превъзхождаме в нещо Данаил Кирилов, но той е правосъден министър, а ние не сме, нали така? Значи може би Данаил Кирилов не е точно за снизхождение. 

Нещо подобно правят Мис Тигрова и други популярни персонажи. То е специфична психологическа конструкция - да изглеждаш по-ощетен, отколкото си в действителност - това ти разширява полето за действие и освен това озадачава отсрещната страна, възбужда любопитството.

Поуката от този текст е никога да не подценяваш човека отсреща!