- Господин Трифонов, очакват ви - поклони се портиерът и се отдръпна, за да пусне Слави покрай себе си, - по стълбите нагоре, първата врата вдясно. 

Слави кимна и се заизкачва. Когато стигна до вратата обаче, за момент се замисли как е по-добре да влезе - с почукване или направо с шут? В крайна сметка избра просто да отвори, все едно си е у тях, затова смело натисна дръжката и миг по-късно се озова в просторна стая с големи прозорци, мебели от естествена кожа и ъглов бар.

- Дължиш ми пет лева! - усмихна се Бареков, който седеше в един от фотьойлите и пушеше пура.

- За съжаление в момента немам български пет лева - вдигна рамене Симеон Сакскобургготски, докато си наливаше коняче на бара.

- С царя се хванахме на бас дали ще почукаш, или не - поясни Бареков.

- Николай също не почука, когато дойде в Клуба на националните спасители преди няколко години - поклати глава царят. - Младите сте такива, нема какво да кажа. - После отпи от питието си и вдигна въпросително вежди към Слави - Коняче?

- Наздраве! - вдигна тост Бареков. - За новото попълнение в Клуба на националните спасители!

Тримата се чукнаха.

- Очаквах да има още хора - огледа се Слави.

- И Светльо Витков е тук, но е в съседната стая - кимна царят.

- Помоли да не го притесняваме - обясни Бареков, - пише някакъв текст за нова песен и му е трудно да измисли хубава рима на „гъз“.

Слави кимна, римите и него често го мъчеха.

- Е, значи, доживяхме - поклати глава Бареков - Слави Трифонов! Най-накрая се престраши да влезеш в Клуба. Ако искаш съвет от мен, от ветеран, обещай на хората безплатни таблети и се свържи с Нешка Робева за публичните си изяви.

- За какво ми е Нешка, като си имам балет, ти глупав ли си?! - учуди се Слави.

- Чак пък глупав - жегна се Николай, - като отидох в Брюксел с хиляди евро заплата, не бях глупав, нали?

- Само не ми се прави на отворен - ядоса се Слави, - да не кажа на Краси Радков да те изиграе в рокля!

- Вижте, сметам, че немаме нужда от кавги - намеси се царят, - тук сме, за да си помагаме, членове сме на един клуб в крайна сметка!

„Бера бъз по гол гъз“ - внезапно викна от съседната стая Светльо Витков, явно в изблик на литературен подем.

- Трифонов - продължи Сакскобургготски, - и аз ще си позволя да ви дам съвет. Ето как би требвало да говори един истински, стопроцентов член на Клуба на националните спасители… секунда… - след което, подобно на театрал, царят затвори очи, пое дълбоко въздух и поде със спокоен глас. - Готов съм да... предложа схема от икономически мерки... социално-икономическо партньорство... посредством... не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви! - и се поклони.

- Добър е - дръпна от пурата си Бареков, - все още може да му се върже човек!

- Става - сви устни Слави, - но с екипа ми сме се спрели на доста по-интересни неща, ще има и хумор, все пак разполагам с топ сценаристи, които са на такова ниво, че могат да открият и най-старата смешка в интернет. Само стойте и гледайте!

Изведнъж вратата се отвори с шут и в стаята влетя премиерът Борисов.

- Готов ли е? - попита той.

Царят и Бареков кимнаха.

- Я дай да те чуем - кимна към Слави премиерът.

Слави се изпъчи и започна:

- На хората им писна от вас! Време е да си ходите! Марш, крадливи мръсници… и тука Годжи прави с китарата фииуу...

- Добре, добре - спря го Бойко, - става, айде идвай.

- Еврика! - викна от съседното помещение Витков. - Просто ще сменя „гъз“ със „задник“!

Бойко погледна натам и поклати глава:

- А тоя какъв провал се оказа!