- Знаеш ли – казвам му, – усещам едно странно люлеене в главата си. Все едно някой ме е ударил с тухла в главата!

- Че ти – пита ме докторът – откъде знаеш какво е тухла в главата?

Признавам си:

- Удряли са ме. Знам симптомите, всичко се върти, всичко се клати, а иначе главата си ми е цяла!

Докторът оставя слушалките, качва краката си на бюрото и пали цигара.

- Ти днеска си десетият с такива оплаквания! Идват и се оплакват от световъртеж, от слабост в коленете, от люлеене. Но да знаеш, това не е болест.

- И с какво ги лекуваш?

- Не ги лекувам – казах ти, че това не е заболяване! Някой клати цялата държава, това се предава на хората и на всички им се гади.

- Какво – питам го, – болна е държавата, така ли?

Докторът вдига рамене:

- Не знам. Те и по телевизора казаха така – някой клати държавата, посяга на правителството, брули стабилността.

- Аз – казвам му, – без да съм доктор, ще ти кажа, че политиката клати държавата.

- Знаех си – казва докторът, – че ще стигнем до голямата политика.

- Гледай – викам му, – ако политиката беше голяма, ние нямаше да допарим до нея. Ама у нас политиката отдавна е в насипно състояние, ситнеж някакъв, за това я предъвкваме всеки ден.

- Учен човек си – казвам му, – ама не знаеш как държавата да остане стабилна. Ти виж само какво слагат на гърба й. Фалират банка, изчезват милиарди. Фирми пропадат, хората остават на улицата. Вдигаме огради по границите, а те падат от първия вятър. Градим магистрали, дето по-силният дъжд ги отмива. Лъжем чужденците, че сме земен рай, ама настояваме да си платят обилно, в брой и под масата. Виновен – държавата.

- После – министрите на държавата не си говорят, или ако си говорят, се опровергават един друг. Пирати могат по всяко време да бръкнат в портфейла на държавата, но управниците викат, че така е било по целия свят, нашите хакери са едни приказни феи и истински факири и хич да не ни пука, че могат да търгуват с живота ни. На целия свят казваме, че сме най-свободната страна, ама всички телевизори предават една и съща програма всеки ден.

- Всичко това се трупа, държавата започва да се олюлява, да губи равновесие. Един я удари, друг я спъне, трети я напсува. А туй, дето ти му викаш, че е голямата политика, най-много подритва държавата. И на целия този качамак казват остров на стабилността, сигурността и просперитета. Аз, ако бях на мястото на държавата, щях да се гръмна сам!

- Не знам – вика докторът. –Хората, които въртят кормилото на държавата, друго казват по телевизора. Кръвното и пулсът на държавата са в нормалните граници, никога не сме били по-добре!

Викам му:

- Лично аз, колкото и да клеча пред телевизора, виждам само едно – че властта върти кормилото на джип, може да пуфти като влак, да кара лодка по морето, а понякога ходи и пеша. Ама досега не видях с очите си как се управлява държавата, никога не го показаха това, бе!

- Майтапиш се! – вика ми докторът – Не виждаш ли, че властта не пуска кормилото на държавата, върти го наляво, върти го надясно и все натиска газта.

- Не знам – казвам – какво върти властта, ама ти е ясно, че държавата се клати, люлее се, свят ѝ се върти, а всички ние ходим като ударени с тухла по главата. Нещо да кажеш?

Докторът вдига показалеца.

- Разбрахме се, че тухла по главата е доста илюзорно в този случай!

Признавам:

- Разбрахме се. Както е доста илюзорно, че като въртиш кормилото, управляваш държавата, така ли!

- Да – съгласява се докторът. – Медицински факт е това.

После и двамата палим по цигара.