Кой не знае пернишката трагедия, кой не е  чувал за нея... Но знанието невинаги води до разумни изводи!

Миналата седмица в най-мръсните понеделнишки часове, някъде около девет сутринта, един човек се събудил и рекъл на жена си – душо златна, дай да ям. Пък жена му отвърнала – да си ял снощи при оная. Коя оная, ма, рекъл човекът, а жена му рекла – де да я знам коя, като се прибра сутринта, не ми каза.

Ако искаш да знаеш, рекъл човекът, тя не беше оная, а ония!

А жената – знаете ги какви са жените – изсъскала, че ги знае какви са боклуци и тия, и ония.

А, рекъл човекът, моля, моля, без политически квалификации, по този начин оцветяваш политически своето несъгласие с моето мнение, а това автоматически го олекотява, да не говорим, че го боядисва с неприемлив за мен цвят!

Жената рекла, че цветът няма значение, важна е констатацията, че с какъвто боклук се събереш, такъв боклук ставаш. Няма никакво значение дали син, червен или пембен, в смисъл – розовичък, все е боклук.

Тогава човекът се сетил, че се води откъм доминиращия пол, доколкото в тоя свят все още има полове, и декларирал, че а му е рекла още нещо напреки, а е видяла опакото на лявата му ръка, пък жената хукнала да се оплаква на комшийките.

Комшийките се възмутили и излезли на двора да протестират срещу домашното насилие, а от другия вход излезли мъжете да контрапротестират срещу женското домашно насилие, защото, както вече казах, било понеделник, ден, в който половината човечество, особено тази, която по принцип носи панталони, се чувства особено зле и онеправдана.

Дошла полиция да пита за какво става дума, но нищо не разбрала, защото единият протест говорел политически оцветено, а другият псувал изключително некоректно сексуално. Полицията се обидила и заявила, че е надпартийна и ако този политически и сексуално некоректен дискурс продължи, ще бъде принудена да вземе съответните мерки.

Дискурсът продължил, защото на жените устата не може човек да затвори, а на понеделнишките мъже – хептен, така че полицията взела мерките на двата протеста и повикала линейка за по-премерените от протестиращите.

Линейката дошла след половин час, което предизвикало сред присъстващите дискусия за здравната реформа, придружена с политическо оцветяване на лявото око на един от дискусиантите, който обаче веднага постнал снимка с оцветяването си.

Светкавично се изтресла телевизията с все камерите си и задала въпроса къде гледа просветното министерство и дали народът не е чак толкова изпростял заради скапаната му просветна реформа.

Просветният министър поискал включване и обяснил, че образованието е на европейско ниво, но поради отказа от задължителна казарма мъжете си нямат понятие от истински ред и дисциплина и всичко това се дължи на либералните визии на културното министерство.

Военното министерство било в гарнизонен отпуск и не реагирало, но културното министерство светкавично отговорило, че стратегиите му са консервативно-либерални и просветата може да си яде ушите, а земеделското министерство, както винаги, разбрало-недоразбрало, се включило в дискусията, за да обясни, че свинската чума е пречка към консумацията на свински уши и опашчици, но то не носи никаква вина, защото оградата по румънската граница никаква работа не е свършила, освен че е усвоила средствата и мирише на препикано.

Да опровергае твърденията дошъл ресорният вицепремиер, а тъй като някакви го замервали с цитати извън контекста, пристигнал и лично министър-председателят, за да озапти ситуацията с мрачно и авторитетно присъствие.

Но в това време се било мръкнало и всички се били прибрали.

Така премиерът се оказал в празна градинка и обиден рекъл, че ако така продължава, той ще вземе да си им хвърли ключовете на държавата, за да видят те какво ще става, като я хвърлят в хаос.

Но на никого не му пукало – хората си знаели, че каквото и да стане, все ще си живеят като в пернишка трагедия, така че някъде по човешко време, след третата ракия, си легнали и сънували всеобщото благоденствие и всенародно щастие.

Досущ като в Перник, само че – след четвъртата ракия.