Благодарение на подадения рекорден брой заявления за гласуване, сънародниците ни по света ще разполагат с по-големи възможности да пуснат бюлетина, отколкото на всеки друг вот досега. Общо 465 избирателни секции ще бъдат разкрити в 69 държави.
Бройката е безпрецедентна – предишният рекорд беше на парламентарните избори през 2014 г., когато бяха отворени 427 места за гласуване. Страните и населените места, където българските граждани ще могат да упражнят политическите си права на 4 април, са изредени в решение на Централната избирателна комисия (ЦИК), прието на 12 март.
Няма съмнение, че заслугата е основно на изключителната активност на българските емигрантски общности зад граница. Този успех става още по-впечатляващ, ако се вземе предвид фактът, че от 2016 г. действат редица законови ограничения, въведени от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които смъкват бройката на секциите в чужбина надолу. Сега са необходими минимум 60 заявления на желаещи да гласуват, за да бъде открита секция. Преди 2016 г. бяха достатъчни 40 заявки, а и освен това се откриваха автоматично секции навсякъде, където през последните 5 години преди съответните избори са гласували поне 100 човека.
Много голяма пречка се явява и таванът от 35 секции, който важи за страните извън Европейския съюз. Официалният аргумент за въвеждането му беше да се ограничи гласуването в Турция. Това обаче сериозно засегна българските граждани във Великобритания и САЩ. Без тези бариери, секциите на предстоящите избори щяха със сигурност да бъдат дори още повече. По изчисления на “Демократична България” заради тавана от 35 секции във Великобритания няма да могат да бъдат разкрити около 50 места за гласуване, въпреки че има достатъчно заявления за това.
Заради големия интерес съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов призова парламента да се събере на извънредно заседание и да отмени тавана от 35 секции. Според него българите в чужбина съзнателно се изтикват от живота в България, за да се "обслужва задкулисието на Ахмед Доган и този модел на Държавна сигурност и корупционерите, които искат страната да бъде бедна и ограничена, за да могат да я контролират".
Остри критики срещу ограничението отправи в социалните мрежи и Слави Трифонов. "Вчера ЦИК каза “майната им на българите в чужбина”. По закон, за да бъде разкрита секция извън територията на България, беше необходимо 60 български граждани предварително, до 9 март, да заявят намерението си да гласуват в нея. Така благодарение на подадените заявления от български граждани, пребиваващи в Германия, на 4 април там ще има близо 70 избирателни секции. Във Великобритания обаче, където има над 200 хиляди българи, избирателните секции ще са едва 35. И забележете - българите във Великобритания са подали с близо 3 хиляди повече заявления от българите в Германия. Но секциите във Великобритания ще са 35, а в Германия - 70. Защо това е така?", попита водачът на "Има такъв народ".
"Във Великобритания, която вече не е член на Европейския съюз, са подадени заявления с поне 60 подписи за 83 секции, но ще има само 35 секции. “Майната му на заявленията”. В САЩ има подадени заявления за 46 секции, но ще има 35 секции. “Майната му на заявленията”. В Турция има подадени заявления за 42 секции, но ще има 35 секции. “Майната му на заявленията”. Не е ли ясно, че се страхуват от гласовете на българите в чужбина", написа още Трифонов.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Сега най-много места за гласуване ще бъдат разкрити в Германия – 69. От ЦИК обаче уточняват, че заради пандемията 7 секции са под въпрос. Това са Кемниц, Констанц, Любек, Диценбах, Хам, Билефелд, Саарбрюкен. В Испания ще бъдат открити 53 секции. САЩ, Великобритания и Турция, както се спомена, попадат в обсега на правилото за максимум 35 места за гласуване. В Италия ще бъдат 25 (Флоренция и Колеферо също са под въпрос), в Гърция – 20, във Франция – 18, в Австрия – 17. Българите в Северна Македония ще имат на разположение 5 секции, в Сърбия – 4, а в Румъния – само една.
Заради проблеми със сигурността очаквано няма да се гласува в Ирак, Сирия, Либия, Йемен и Афганистан. Също и в Пакистан, КНДР, Монголия, Етиопия, Палестина, Казахстан, Узбекистан и Виетнам – или защото подадените заявления са изключително малко, или защото въобще няма такива.
